Решение № 15477 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2020 г.

Решение № 15477 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", представен от юрисконсулт Захариева, срещу решение № 4014/20.07.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 11703 по описа за 2019 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 01-2600/2930 от 13.08.2019 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 и е разпоредено изпращане на преписката на административния орган. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Отрича спорът да е в приложното поле на ЗУСЕСИФ, та да е приложим уреденият с този закон ред за финансови корекции. Позовава се на приложимата по време редакция на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП и препратката от тази разпоредба към чл. 166 ДОПК. Твърди опущения на съда при допускането и събирането на доказателствата. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация "Агро 2013" ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АССГ АУПДВ е установено в тежест на "Агро 2013" ЕООД задължение в размер 37 500 лева. Фактическо основание за издаване на акта е неточното в количествено отношение изпълнение от ползвателя на помощ по договор № 201764 от 23.10.2017 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", дейност "Засаждане с разрешение за засаждане, с които се преобразуват права за засаждане от националния резерв" с краен срок на изпълнение 10.07.2017 г. Твърдяното неизпълнение е във връзка с изграждане на воден резервоар на стойност 37 500 лева. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на т. 4. 5, пр. 2 във вр. с т. 8. 5 от договора с ДФЗ; чл. 20а, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 5 и ал. 7 ЗПЗП както и чл. 162, ал. 2, т. т. 8 и 9; чл. 165 /неправилно е посочен чл. 155/ и чл. 166 от ДОПК. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. Решаващите мотиви на първостепенния съд са за допуснато при издаването на акта съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По констатациите на съда жалбоподателят е ползвател по договор № 201764 от 23.10.2017 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", дейност "Засаждане с разрешение за засаждане, с които се преобразуват права за засаждане от националния резерв". Подал е заявление за окончателно плащане на 23.07.2018 г. до ДФЗ, като сумата 37 500 лева е оторизирана от фонда на 09.10.2018 г. Според административния съд, при действието на чл. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ извършването на финансови корекции е предмет на регулиране на този закон. Предоставянето на финансовата помощ се осъществявало по реда на Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. Производството по мярката следвало да се осъществи по реда на ЗУСЕСИФ, а този ред бил специален по отношение на реда по чл. 166, ал. 2 ДОПК. Решаващият извод на съда е, че установяването на публичното държавно вземане с акт, издаден по реда на ДОПК, вместо по реда на ЗУСЕСИФ, е в противоречие със съдопроизводствените правила, възприето като основание за незаконосъобразност на акта по чл. 146, т. 3 АПК. Ограничил е обхвата на съдебния контрол до това основание за незаконосъобразност. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. За конкретното вземане са налице предпоставките за установяването му по реда на ЗУСЕСИФ, което с арг. от чл. 166, ал. 2 ДОПК изключва правомерността на установяването на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми... – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г. / на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителен директор на фонда овластява директорите на областни дирекции с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Изключение се съдържа в § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г. /, според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. "Агро 2013" ЕООД е ползвател по договор № 201764 от 23.10.2017 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", дейност "Засаждане с разрешение за засаждане, с които се преобразуват права за засаждане от националния резерв". Помощта се предоставя по мярка в обхвата на Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. – вж. чл. 56, ал. 3 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и чл. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. По хипотеза мерките по Националната програма са различни от мерките и подмерките от ПРСР и ги изключват – арг. чл. 40, § 3, б. "б" от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007, който изключва подпомагане по програми за лозаро-винарския сектор за мерките, които са включени в програмите на държавите членки за развитие на селските райони съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Възприетото от съда основание за незаконосъобразност на АУПДВ не е от категорията на тези по чл. 168, ал. 4 АПК, при което контролът за законосъобразност да се ограничи до основанията по чл. 146, т. т. 1-3 АПК /арг. чл. 168, ал. 5 АПК/. Затова и ограниченият обхват на съдебната проверка е в противоречие с правилото на чл. 168, ал. 1 АПК, но това опущение не засяга крайния извод за правилност на съдебния акт. Неоснователна е касационната жалба и среща частта за разноските на първоинстанционното решение. Платеното адвокатско възнаграждение е към минимума по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, поради което и била недължима редукцията му по възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 1 730 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение