Решение № 3857 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6581/2019 г.

Решение № 3857 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6581/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Митев от [населено място], подадена чрез адв. Грошлева, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 425/25.03.2019 г. по адм. дело № 1192/2018 г. на Административен съд- София област (АССО) в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск против Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи- София (ОД на МВР София) за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 850 лв., представляващи направените разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 415/2017 г. по описа на Районен съд Елин Пелин (РС– Елин Пелин). В касационната жалба са направени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, с които е прието, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Счита, че неправилно съдът е извел извода, че не е изпълнено второто кумулативно изискуемо условие за да бъде основателен и доказан предявения иск, а именно причиняване на имуществена вреда. Твърди, че от събраните доказателства се доказва вреда в патримониума на лицето. Моли за отмяна на обжалваното решение на АССО в обжалваната му част с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Касационният жалбоподател М. Митев, в съдебно заседание чрез адв. Грошлева моли да се уважи касационната жалба, като основателна и да бъде отменено първоинстанционното решение на АССО, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като от представените в касационното производство писмени доказателства, ставало видно, че са налице предпоставките, визирани от законодателя в чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът ОД МВР София в съдебно заседание чрез юрисконсулт Радев оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение. Иска да се остави в сила решението като правилно, законосъобразно и обосновано. Алтернативно моли да се намали размера на исканото обезщетение за заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и да се уважи иска в частта за 750 лв. и съответните лихви от предявяването на иска. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение АССО е ОТХВЪРЛИЛ иска на М. Митев с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР София за обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 1170 лв., от които 850 лв., представляващи направените разноски за адвокатско възнаграждение по АНД N 415/2017 г. по описа на РС Елин Пелин, образувано по жалба срещу Наказателно постановление № 17-1204-001977/29.09.2017 г., издадено от Началника група, Сектор "ПП" ОД МВР София, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2017 г. и 320 лв. за заплатени глоби по отмененото НП, ведно със законните лихви върху тази сума. Съдебното решение в ЧАСТТА, с която адм. съд е отхвърлил иска за 320 лв. за заплатени глоби, по наложеното наказание с отмененото НП не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство и не следва да се обсъжда. За да достигне до този резултат административният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1204-001977/29.09.2017 г. на началник група към ОДМВР София сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на М. Митев е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП. Преценил е, че не е изпълнено второто кумулативно изискуемо условие, за да бъде основателен и доказан предявения от М. Митев иск за обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на този незаконосъобразен административен акт- наказателно постановление, а именно- причиняване на имуществена вреда. Счел е, че наличието на специален процедурен ред по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимото плащане изключва исковия ред по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка е приел, че искането за присъждане на сумата от 320 лв., представляваща общия размер на платените глоби по отмененото НП се явява неоснователно. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на ответника за липсата на предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Неправилно решаващият съд счита, че не е налице причинна връзка между незаконосъобразният адм. акт на администрацията и понесените вреди. От събраните доказателства се установява, че касационният жалбоподател е претърпял имуществена вреда в пряка причинна връзка с отмененото НП. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по ТД № 2 от 2016 г. на Върховния административен съд се приема, че при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица. Неоснователно адм. съд е счел, че не е налице причинена вреда. Изводът на съда, че не са налице основания за обезщетение, тъй като не е налице намаляване на имуществото на М. Митев, е неправилен и необоснован. От приетите по настоящото производство доказателства се установява наличието на причинно следствена връзка между отмененото НП и претърпените имуществени вреди. Налице са безспорни доказателства, приети по делото - отменено, като незаконосъобразно НП, платен хонорар по банков път от трето лице, който е управител на дружеството, където работи жалбоподателя, по задължението на М. Митев по договора за правна помощ по административно-наказателното производство. С това е налице материална вреда и наличието на пряка причинно- следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Хонорарът от 750 лв. е преведен по банков път от трето лице, в случая от работодателя на М. Митев. Отношения между М. Митев и работодателят му са трудово правни и възмездни. При наличие на трудово правоотношение работодателят- осигурител, дължи възнаграждение за постигнат трудов резултат. Плащанията на трудово възнаграждение са регламентирани с императивните норми на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 124 и чл. 128 от Кодекса на труда (КТ). Редица разпоредби в КТ гарантират и защитават интересите на лицата, които изпълняват трудови задължения по отношение своевременно и коректно заплащане на възнаграждение - чл. 213- чл. 218, чл. 404, чл. 405 от КТ, като отчитат социалната значимост на регулираните правоотношения. В този смисъл е Решение № 13452 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. дело № 4244/2018 г., трето отделение. Превозното средство управлявано от М. Митев, което е и предмет на НП и АНХД е собственост на работодателя му. В тази насока са и приложените към касационната жалба доказателства, че сумата, преведена от работодателя на М. Митев в изпълнение на задължението му по договора за правна помощ, е удържана от заплатата му. С това е доказано, че е налице имуществена вреда в правната сфера на М. Митев. В съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка, когато са настъпили в хода на производството по тяхното обжалване. Доказателство за това е изискуемия от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Договорът за правна защита и съдействие е двустранен възмезден и по делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат пред РС. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой- вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Представените от касационния жалбоподател документи установяват наличието на извършено плащане по конкретното дело с предмет отмененото НП. Представеният Договор за правна защита и съдействие е сключен за осъществяване на общо процесуално представителство пред Районен съд– Елин Пелин. В него е посочен обжалваното НП на ОД МВР. Предвид времето на представяне на договора и обхвата на неговото съдържание се доказва извършен разход в производството по отмяна на НП. С това е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на адм. акт по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото НП. Следователно е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. След, като е приел обратното адм. съд е постановил неправилно решение- по чл. 209, т. 3 АПК. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени частично и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена ОД на МВР София да заплати на М. Митев обезщетение за имуществени вреди в размер на 750 лева, представляващи направените разноски за адвокатско възнаграждение по АНД N 415/2017 г. по описа на РС Елин Пелин. Неоснователно се претендират останалите 100 лева, за които касационният жалбоподател твърди, че представляват разход, поради явяване в съдебно заседание, тъй като за същите няма данни да са заплатени. Съответно в тази част решението, с което е отхвърлен иска е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 485 лева, от които 15 лева заплатени държавни такси и 470 лева адвокатски хонорар общо за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд