Решение № 10495 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6719/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Е. Д., чрез процесуален представител, срещу решение 2070/13.05.2025г. постановено по адм. дело 61/2025г. на Административен съд Пазарджик /АС-Пазарджик/ Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и писмено становище. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът- ЕОС Матрикс ЕООД, чрез процесуален представител в СЗ оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АС-Пазарджик е отхвърлил жалбата на Д., срещу изричен отказ на администратора и обработващ лични данни- ЕОС МатриксЕООД, да изтрие личните й данни от собствените си регистри, както и от централния кредитен регистър, обективиран в становище изх.00139/15.01.2025г. на длъжностното лице по защита на личните данни. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган- становището с инкорпориран в него отказ е подписано от длъжностното лице по защита на личните данни Д. Б., вписана в публичния регистър по ЗЗЛД към КЗЛД, в законоустановената писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел за безспорно, че ЕОС Матрикс ЕООД ( придобил с договор за цесия права върху вземания на ОББ срещу Д. като страна по договор за кредит) в качеството на администратор на лични данни е обработвало личните данни на жалбоподателката, като е подавало информацията към ЦКР на БНБ относно текущото състояние на кредита. АС-Пазарджик е достигнал до извод, че ЕОС Матрикс ЕООД финансова институция и задължен субект по см. на Закона за кредитните институции е обработвал законосъобразно личните данни на С. Д., чрез предаването им на ЦКР, поради наличието на две от основанията, предвидени в чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента): обработването е необходимо за спазването на законово задължение и за целите на легитимните интереси на администратора. Съдът е приел, че за Д. не е възникнало право да поиска от администратора да заличи личните й данни от собствените си регистри, както и от ЦКР, независимо от твърдението й, че няма да ги заплати доброволно. Според съда в случая ответникът не признава погасяването на кредита поради изтичане на давността и докато не бъде установено, че задължението не съществува поради погасяването му по давност за кредитора- финансова институция по см. на чл.2, ал.2, т.12 ЗКИ , не възниква задължение да предаде информация към ЦКР за настъпили изменения по кредита на Д. и да коригира относими съм него лични данни на основание ОРЗД. Съдът е посочил, че според чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно, а подаденият отговор на искова молба от Д., в който дружеството признава погасяването на задължението по давност е направено в друго производство- гр.д. 5393/2004г. на РС-Пазарджик и е след датата на издаване на оспореното становище, поради което към 15.01.2025г. не е било задължение на ЕОС Матрикс ЕООД да приложи чл.17 ОРЗД, а при наличие на спор за погасяване на задълженията поради изтекла давност компетентен да се произнесе по иска е общия съд и за администратора/обработващия лични данни не възниква задължението за заличаването им. При извършената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е допустимо, но неправилно. В случая съдът е бил сезиран с жалба срещу изричен отказ на администратора на лични данни ЕОС Матрикс ЕООД, постановен по молба-заявление на С. Д. (вх.ВЖ-00712/19.12.2024г.), с искане на осн. чл.17, §1, б.а ОРЗД администратора на лични данни поради погасяване по давност и изявление за отказ от доброволно плащане на задължение към дружеството, да заличи свързаните със С. Е. Д. лични данни, обработвани във вр. с управление и събиране на вземането, да подаде информация в ЦКР, и да прекрати подаването на информация в ЦКР за С. Д.. Отказът е обективиран в становище от 15.01.2025г., подписано от Д. Б.- длъжностно лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни, което е издател на оспорения пред първата инстанция акт. Касае се упражняване на права на субекта на данни по чл.17, §1, б.а ОРЗД, вр. чл.37б ЗЗЛД, спрямо администратор на лични данни по см. на чл.4, т.7 ОРЗД. Задължено лице да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените в чл.17, §1, б.а-е от Регламента основание е администратора на лични данни, който е компетентния орган да се произнесе със съответен акт по заявления/искания от субект на данни за упражняване на права по посочения текст от ОРЗД. Не се установява от доказателствата по делото Д. Б.-длъжностно лице по защита на личните данни по см. на Раздел 4, чл.37-чл.39 ОРЗД, да разполага с компетентност за издаване на административни актове от името на администратора на лични данни по реда на Регламента. Вписването на длъжностното лице по защита на личните данни в публичния регистър по ЗЗЛД към КЗЛД не представлява акт по прехвърляне на компетентност и не създава такава по см. на ОРЗД. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган е в противоречие с доказателствата по делото и приложимите разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679. Налага се извод, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган- нарушение по чл.146, т.1 АПК, поради което трябва да се обяви неговата нищожност. Решението на АС-Пазарджик трябва да бъде отменено и вместо него се постанови такова по същество на спора, с което жалбата на С. Е. Д., чрез процесуален представител, срещу решение 2070/13.05.2025г. постановено по адм. дело 61/2025г. на Административен съд Пазарджик се уважи, като се обяви нищожността на изричен отказ на администратора и обработващ лични данни- ЕОС МатриксЕООД, да изтрие личните й данни от собствените си регистри, както и от централния кредитен регистър, обективиран в становище изх.00139/15.01.2025г. на длъжностното лице по защита на личните данни На осн. чл.173, ал.2 АПК преписката следва се изпрати на компетентния орган ЕОС Матрикс ЕООД за произнасяне по молба-заявление от 19.12.2024г. на С. Д., с правно основание чл.17, §1, б.а ОРЗД., в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебния акт. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции, общо в размер на 80 лева, представляваща заплатена държавна такса. На пълномощника на касатора адвокат С. В. Маринов от АК-Пазарджик, на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.8, ал.2, т.10 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и предвид договор за правна защита и съдействие от 22.01.2025г., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева за две съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, изр. първо, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение