Решение № 9 от 29.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1210/2018 г.

Решение № 9 от 29.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1210/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частните обвинители К. А. С., В. К. С., М. К. М. И Й. Б. Д. срещу въззивно решение № 298/16.07.1018 г. на Софийски апелативен съд, НК, постановено по ВНОХД № 631/2018 г., с което е била изменена присъда № 2/16.01.2018 г. на Кюстендилския окръжен съд по НОХД № 562/2016 г. С първоинстанционната присъда Кюстендилският окръжен съд е признал подсъдимия С. Й. К. за виновен в това, че на 01.02.2016 г., около 07: 15 ч. в [населено място], К. област, при управление на л а. марка "Ф.... " с ДК [рег. номер на МПС], движейки се по [улица]с посока на движението от центъра на града към ж. п. рампа, срещу дом №..., е нарушил правилата за движение по чл. 116, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. В. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и вр. чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години. На основание чл. 343 г от НК е лишил подсъдимият от право да управлява МПС за срок от четири години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. С въззивното решение, предмет на касационна проверка, Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 343 а, ал. 1, б. "б", вр. чл. 343, ал. 1, б "в" от НК, приемайки, че деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Намалил е първоначално отмереното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години на една година, чието изпълнение отложил за срок от три години, като намалил и кумулативното наложеното наказание по чл. 343 г от НК за срок от четири години на две години. Потвърдил е присъдата в останалата й част. В касационната жалба на частните обвинители се излагат мотивирани оплаквания, съотносими към касационните основанията по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение в частта относно наложените наказания и връщане на делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд с оглед определяне на по-тежка наказателна санкция за подсъдимия. В съдебно заседание пред ВКС частните обвинители, лично и чрез повереника си, поддържат доводите и исканията, изтъкнати в касационната им жалба. Подсъдимият лично и чрез защитника си моли да бъде оставено в сила атакуваното въззивно решение. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на Софийски апелативен съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на частните обвинители е неоснователна: Доводите по релевираното касационно основание са относими преди всичко към размера и начина на изтърпяване на основното наказание лишаване от свобода. Изразено е несъгласие с извършената от въззивната инстанция преценка на съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, игнориране на високата обществена опасност на деянието и дееца. Твърди се, че целите на генералната превенция не могат да бъдат постигнати с така отмереното ниско по размер наказание лишаване от свобода и чрез прилагане на института на условното осъждане. Според жалбоподателите, силно увеличеният брой пътно-транспортни произшествия с тежък резултат налагат наказателното правораздаване да бъде адекватно на реалната пътна обстановка в страната. Наказанието следва да създава чувство за справедливост за подсъдимия, за пострадалите и за другите членове на обществото. Доводите са идентични с развитите пред въззивния съд, обсъдени са във въззивното решение и са отхвърлени като неоснователни с убедителни съображения. За процесуална пълнота следва да се посочи, че твърденията изложени от повереника на частните обвинители за първи път в съдебното заседание пред настоящата инстанция, касателно приетата от въззивния съд различна правна квалификация, навеждат твърдение за нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Последното не следва да бъде обсъждано, поради релевирането му след изтичане на срока за касационно обжалване, в който е единствено е допустимо да се навеждат конкретните касационни основания, чрез съответно подаване на жалба/протест. В иницииращия настоящото производство процесуален документ е изтъкнато и обосновано само касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. ВКС намира направените възражения за неоснователни. Изменявайки присъдата в оспорваната част за размера на лишаването от свобода, (отмерено от първата инстанция на 2 години и намалено на 1 година), въззивният съд правилно е съобразил значението и относителната тежест на всички релевантни и доказани обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. Противно на соченото в жалбите на частните обвинители, индивидуалната тежест на деянието, респ. специфичните обстоятелства, които повлияват преценката за неговата степен на обществената опасност, не са игнорирани. В случая конкретната тежест на извършеното, обусловена от характера на нарушението в причинна връзка с резултата и формата на непредпазливост, е била добре съпоставена с констатирания голям брой смекчаващи обстоятелства, сред които е било отдадено нужното значение както на чистото съдебно минало на подсъдимия, неговите добри характеристични данни, поведението му след деянието, искреното му разкаяние и съжаление. Правилно като отегчаващи обстоятелства са отчетени допуснати предишни нарушения по ЗДвП, които не са повлияли по по-различен начин за ниската лична обществена опасност на дееца. Именно с оглед значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства правилно е определена и точната мярка за наказателно въздействие. По повод приложението на чл. 66 от НК задачата на съда е да констатира дали "целите на наказанието (вкл. изтъкнатата по чл. 36, ал. 1, т. 3 от НК) и преди всичко поправянето на осъдения" могат да бъдат постигнати без да се налага ефективно изтърпяване. В конкретния случай внимателната оценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани в своя комплекс и многообразие, оправдават заключението, че за постигането на всички цели по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето му, не е нужно същият да бъде отделян от обичайната си среда и да изтърпява ефективно наложеното му наказание от 1 година лишаване от свобода. В същата степен това може да бъде осигурено чрез прилагане на чл. 66 от НК с отлагане на изтърпяването за за срок от две години, което е достатъчно строго наказание, допълнено с кумулативното наказание по чл. 343 г от НК в размер на две години. Необходимо е да се изтъкне във връзка с възраженията на жалбоподателите, че съображенията за генералната превенция не могат да бъдат доминиращи при определяне на наказанието и начина на изтърпяването му, които следва строго да съответстват на конкретната обществена опасност на деянието и дееца, за да се окаже положително въздействие върху извършителя и обществото. Касационният състав не може да се съгласи с тезата на частното обвинение, че условната присъда създава в обществото чувство за безнаказаност, за липса на адекватно правораздаване и ненаказуемост към деяние с такъв трагичен резултат. Намаляването на броя на пътните инциденти с тежки последици не може да се постигне чрез отричане на института на условното осъждане. Отложеното изтърпяване на наказанието не означава липса на наказание. То може да бъде приведено в изпълнение, ако осъденият не промени съзнанието и поведението си в насока към спазване законите в страната и извърши друго престъпление в рамките на изпитателния срок, който в случая е и максимално възможният. Справедливостта за обществото се постига не със задължително въдворяване на извършителите на престъпления в затвора, а с факта на реализиране на наказателната им отговорност и санкционирането им с наказание, определено в рамките на закона, което да съответства на всички факти по конкретния случай и на личността на всеки един от осъдените. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 298/16.07.2018 г. на Софийския апелативен съд, НК, постановено по ВНОХД № 631/2018 г. Решението не подлежи на обжалване.