Решение № 11301 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13339/2014 г.

Решение № 11301 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13339/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Светломир Николов Нешков и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, срещу Решение № 1948/30.07.2014 г., постановено по адм. дело № 841/2014 г. по описа на Административен съд Варна. Светломир Нешков обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за причинени неимуществени вреди, над присъдения размер от 450 лева до претендирания такъв от 8000 лева, като постановено в противоречие с материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 450 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, с доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Нешков и основателност на касационната жалба на ГД "ИН" гр. София. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки част, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Варна се е развило по исковата молба на Светломир Нешков против ГД "ИН" София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са претендирани неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора Варна. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения от Нешков иск за сума в размер на 450 лв., при приетото за установено наличие на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за част от въведените обстоятелства от ищеца, при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като в останалата му част до претендираната такава от 8 000 лева го е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, което обуславя частична основателност на предявения иск. Доводите на касационните жалбоподатели са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основават предявеният иск, преповторени в касационната жалба на Нешков, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Посочени са и обстоятелствата, изложени в исковата молба, но останали недоказани в съдебното производство. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Размерът на причинените вреди е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират. Въз основа на установената фактическа обстановка и на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е определил правилно размера на вредите в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване именно с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Не е налице и твърдяната от касационния жалбоподател Нешков неправилност на решението в частта му, с която е определена началната дата на дължимата се лихва върху присъденото обезщетение за вреди, при позоваването на т. 4 от ТР № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Диспозитивното начало, уредено в чл. 6, ал. 2 от ГПК намира пряко приложение в производствата по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. В случая съдът с решението си е постановил това, което е претендирано от ищеца в исковата молба. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение