Решение № 53 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 98/2011 г.

Решение № 53 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 98/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по реда на чл. 218в ГПК, отм. Постъпила е касационна жалба от С. община с вх. № 3479 от 15.06.2005 г. на Софийския апелативен съд срещу решение от 25.04.2005 г. по гр. д. № 2132/2004 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав, ГК, в частта, с която частично е отменено първоинстанционното решение на Софийския градски съд и са отхвърлени предявени от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за общата сума от 146 138 лв. С решение от 14.07.2004 г. по т. д. № 1278/2001 г. на Софийския градски съд, VI ТО, 1 състав са уважени предявените от касатора срещу Р. "И. ", [населено място], с променено наименование К. "И. Л. - София", искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка за неизпълнение на сключения между С. О. и Р. "И. ", [населено място] на 17.12.1998 г. приватизационен договор за продажба на обект-бакалия в Ж. К. "Л." бл. 135, маг. № 2, находящ се в кв. 30а, м. ж. к. "Л. "-10 м. р.: за неизпълнение на задължението по чл. 8.2 от Договора- да се запази предмета на дейност на обекта- сумата 7 300 лв., за неизпълнение на задължението по чл. 8.4 от Договора- влагане на инвестиции за периода 1999-2000 г. -сумата 9 446.51 лв. и за неизпълнение на задължението по чл. 8.5 от Договора -разкриване и подържане на работни места за периода 1999-2001 г. - сумата 129 391.71 лв. За посочените суми на основание чл. 15, ал. 3, стара ал. 2, ТЗ солидарно са осъдени първоначалния ответник, купувач по приватизационната сделка Р. "И. ", с променено наименование К. "И. Л. - София" и привлеченият на основание чл. 117, ал. 4 ГПК, отм. ответник [фирма]. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с представеното в първоинстанционното производство У. от 08.09.2003 г. по ф. д. № 15926/1998 г., съдържащо отразяване по партидата на правоприемника [фирма] прехвърляне на Р. "И. ", не се удостоверява сключване на сделка за продажба на търговското предприятие на кооперацията. Приел е още, че не е доказано правоприемството между страните по евентуалната сделка за продажба на търговското предприятие на кооперацията, поради което не е налице предпоставката на чл. 15, ал. 3, предишна алинея втора ТЗ, за ангажиране солидарната отговорност на правоприемника- [фирма], поради което искът по отношение на него е отхвърлен. Касаторът С. община твърди, че решението на Софийския апелативен съд, в отхвърлителната му част е неправилно, защото правоприемството между купувача по приватизационната сделка- Р. "И. " и преобретателя по сделката с правно основание чл. 15, ал. 1 ТЗ е доказано с представеното пред първата инстанция и описано по-горе У. за актуално състояние на [фирма]. Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1, ГПК отм. от страна участник във въззивното производство, срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради връзката между обективно съединените искове, единият от който е с цена над 25 000 лв., поради което е процесуално допустима. Касационната жалба е неоснователна. Правилно Софийският апелативен съд е приел, че с представеното съдебно У. от 08.09.2003 г. по ф. д. № 15926/1998 г., съдържащо отразяване по партидата на правоприемника [фирма] прехвърляне на Р. "И.", не се удостоверява правоприемство между купувача по приватизационната сделка- Р. "И. " и евентуалния преобретател на търговското й предприятие-[фирма]. Това вписване буквално преценено дори не съдържа данни за прехвърляне на търговското предприятие на кооперацията, защото в удостоверението е отразено прехвърляне на самата кооперация. Но дори да се приеме, че отразява прехвърлянето на търговското й предприятие, както и че вписването само по партидата на купувача по сделката по чл. 15, ал. 1 ТЗ, е достатъчно/ макар и в нарушение на чл. 15, ал. 3 ТЗ, при липса на вписване по партидата на кооперацията-продавач/, извършеното вписване не доказва извършването на сделката за продажба на търговско предприятие. Вписването на продажбата на търговското предприятие няма конститутивен ефект и то не е елемент от фактически състав на сделката/арг. от чл. 7, ал. 2 ЗТР, възпроизвеждащ принципа на чл. 4а ТЗ, отм. във вр. с чл. 16 ТЗ/. Конститутивно е само това вписване, което законът изрично е определил като такова. Вписването на продажбата на търговското предприятие има само декларативно действие. По този въпрос има и задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК - вж. Решение № 12 от 03.11.2009 г. по т. д. № 122/2009 г. на ВКС, I Т. О./. Продажбата на търговско предприятие е формална сделка, при която постигнатото по нея съгласие следва да бъде облечено в указаната от закона форма за действителност- писмена форма с нотариална заверка на подписите - чл. 15, ал. 1 ТЗ. Липсата по делото на такъв писмен документ, материализиращ волеизявлението на страните по продажбата на търговското предприятие на кооперация, не може да бъде заместено с удостоверението за вписване на сделката, поради което правилно Софийският апелативен съд е приел, че не е доказано правоприемството между ответниците Р. "И.", с променено наименование К. "И. Л. - София", и [фирма]. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд