Решение № 531 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 512/2010 г.

Решение № 531 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 512/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба от П. кооперация Н. "В" от гр. Д. за отмяна на влязло в сила съдебно решение от 30.06.2009 г. по гр. д. № 1244/2008 г. на Върховния касационен съд, II г. о., с което е оставено в сила решение от 28.12.2007 г. по гр. д. № 769/2007 г. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила решение на Д. районен съд, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС на О. Д. срещу молителя за предаване нае призната за собственик и молителят е осъден да и предаде владението на терен в гр. Д. реални части от два УПИ и улична регулация, върху който е изградена сграда и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) са отменени нотариални актове. констативни нотариални актове и такива по обстоятелствена проверка. В молбата се поддържа се, че искът е уважен т. к. е прието, че сградата в имота, построена от кооперацията, не представлява сграда или постройка по смисъла на чл. 2, ал. 3 (в редакцията на ДВ бр. 44/1996 г.) от ЗОС и по тези съображения възражението на кооперацията, че прилежащият терен към сградата, построена със средства на кооперацията, не е общинска собственост, е оставено без уважение. Молителят твърди, че след постановяване на решението, чиято отмяна иска, се е снабдил с нови доказателства за начина на изграждане на сградата върху терена (имота), които опровергават доказателствата по делото за техническите параметри на обекта, собственост на молителя: проекти за изграждане на отделните търговски обекти от сградата от 1982 г.: архитектурни, конструктивни, в част ВиК; проект за реконструкция на електрозахранване на търговски комплекс и разрешение за ползване от 1998 г.; скица - виза от 20.05.1999 на съществуващ обект от спортната сграда от 1993 г.; проекто-сметна документация; скица виза от 1997 г.; разрешение за преустройство на съществуващ магазин в спортна сграда, изградена с разрешение за строеж от 1983 г. и становище на арх. Чалъков, автор на първоначалните проекти за изграждане на сградата. Молителят твърди, че доказателствата са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, защото с тях се доказва, че сградата е върху бетонови основи, със стабилна метална конструкция и изградена с от азбесто-циментови панели, които са трайно закрепени към основите със стабилен покрив и защото документите и становището на арх. Чалъков опровергават изводите на ВКС и на Д. съд за характера на сградата., поради което представляват нови доказателствата по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което представляват нови доказателствата по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В съдебно заседание молителят твърди, че представените доказателства не са запазени в общината и че е успял да се снабди с доказателствата от личния архив на арх. Чалъков, който е запазил проектите, в писмени бележки твърди, че арх. Чалъков му е предал доказателствата на 1.02.2010 г. Иска отмяна на влязлото в сила в сила решение на ВКС и на оставеното в сила решение на Д. окръжен съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане на нов състав на въззивния съд. С писмен отговор насрещната страна О. Д. твърди, че молбата е недопустима, т. к. е подадена след тримесечния срок по чл. 305 ГПК, но и че е неоснователна, т. к. представените доказателства не са нови, те са били известни на молителя, който е инвеститор на сградата преди завеждането на делото и той е могъл да се снабди с тях. По молбата настоящият състав намира следното: Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква кумулативно наличие на три предпоставки, за да се допусне отмяна на влязло в сила решение: 1) нови обстоятелства или нови писмени доказателства, 2) които да са от съществено значение за делото и 3) не са могли да бъдат известни на страната при решаването на делото или с които страната не могла да се снабди своевременно. Липсата на която и да е от трите предпоставки е пречка за допускането на отмяна на влязлото в сила решение. Настоящият състав намира, че молбата е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид отразените дати в заверките на арх. Чалъков, държавната такса е платена, връчен е препис на насрещната страна, която е подала отговор. Молбата е неоснователна по следните съображения: Устните състезания пред въззивния съд са проведени на 12.11.2007 г., решението на въззивния съд е основано на заключение на съдебно-техническа експертиза (л. 46 на ДРС), в което е отразено, че сградата не е трайно прикрепена към земята, че архитектурните проекти не се съхраняват в общината, въпреки, че не е в полза на молителя, то е прието без въпроси и неоспорено от процесуалния представител на молителя (л. 59) и въпреки, че делото е отлагано за следващи съдебни заседания, процесуалният представител на молителя не е направил никакви доказателствени искания за събиране на архитектурните проекти като доказателства по делото. Такива искания не са направени и във въззивното производство, с чието решение е оставено в сила решението на първоинстанционния съд. От твърденията на молителя и от самите представени по това дело проекти (чертежи) е видно, че те са създадени много преди провеждането на устните състезания пред въззивния съд (12.11.2007 г.). Самото становище на арх. Чалъков, което придружава проектите, не е писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а частно експертно заключение. Видно от проектите първоначалното проектиране е от 1982 г., преустройствата са от 1997 г. и от 1999 г., част от преустройствата са извършени от архитект Ч., който е изготвил първоначалните проекти. Молителят е инвеститор на обекта. Самият молител твърди, че се е снабдил с документите от арх. Чалъков, който ги е съхранявал през цялото време, в съдебно заседание молителят даже е представил оригиналите за сравнение на преписите с тях и установяване на тяхното съответствие, без да има такова искане, от което също е установено, че оригиналите са съхранявани през цялото време след изготвянето им. Не са изложени никакви твърдения за наличието на конкретни пречки за снабдяване с доказателствата от арх. Чалъков преди 2010 г. 3) с правно основание чл. 2, т. 3 от ЗОДВПГ срещу П. на РБ за заплащане на 12500 лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие на осъдителна присъда по н. о. х. д. № 181/96 г. на КОС; 4) с правно основание чл. 2, т. 3 от ЗОДВПГ срещу КОС за заплащане на 40000 лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие на осъдителна присъда по н. о. х. д. № 181/96 г. на КОС; П. изложеното настоящият състав на съда намира, че молителите не са се снабдили с представените по настоящото дело документи, защото не са положили дължимата грижа за добро водене на процеса, поради което и не е налице третата предпоставка на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и молбата е неоснователна. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия