Решение № 548 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2008 г.

Решение № 548 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218е, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.).

Образувано е по касационна жалба на В. С. Р. от гр. Х. срещу решение № 499 от 10.01.08 г. по гр.д. № 576/07 г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение по чл. 209, ал. 1 от ГПК (отм.) - не били налице условията на този текст за обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново произнасяне от районния съд. Развити са и доводи по съществото на правния спор.

Ответникът в производството К. А. Д. не взема становище по жалбата.

Другият ответник - П. В. Т. оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

П. В. Т. е предявила срещу В. С. Р. и срещу К. А. Д. иск по чл. 108 от ЗС.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочила, че е собственик на цялата югоизточна жилищна сграда, разположена в УПИ **, кв.* по плана на гр. Х., като ответниците заемат неправомерно югозападната част от мазето и, твърдейки, че са негови собственици. Поискала е съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да и предадат владението върху югозападната част от мазето на спорната сграда.

С решение № 202 от 17.07.07 г. по гр.д. № 1407/06 г. Хасковският районен съд е отхвърлил предявения иск, като в диспозитива на решението си не е индивидуализирал спорното право по предмет - посочил е само страните и правната квалификация на иска, който отхвърля - чл. 108 от ЗС.

С обжалваното в настоящото производство решение № 499 от 10.01.08 г. по гр.д. № 576/07 г., Хасковският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Приел е, че както в мотивите, така и в диспозитива на първоинстанционното решение предметът на делото не е индивидуализиран, поради което е счел, че следва да се постанови нов съдебен акт на районния съд, с който този порок да бъде отстранен.

Решението е неправилно.

Въззивният съд е съд по съществото на правния спор. Той следва да се произнесе по предявения иск, като изложи свои мотиви по фактите и по правната страна на спора. Той следва да определи и правната квалификация на иска, като изхожда от заявените в исковата молба твърдения и от направеното искане за защита на спорното право. Липсата на индивидуализация на това право в мотивите и в диспозитива на първоинстанционното решение не е основание за обезсилването му, след като районният съд се е произнесъл по спора, с който е бил сезиран, както е в случая. Въззивният съд, който се произнася по жалба срещу едно непрецизно решение на първата инстанция, следва да посочи в своето решение предмета на спора, като при необходимост може да отмени обжалваното решение, дори да го счита за правилно, ако това се налага с цел постановяване на прецизен диспозитив. Основание за обезсилване по чл. 209, ал. 1 от ГПК (отм.) е налице само тогава, когато първоинстанционното решеkние е недопустимо - или защото разгледаният иск е бил недопустим, или защото е разгледан друг иск, различен от предявения. Тези хипотези в случая не са налице, ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане на предявения иск.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да прецени не само валидността на сделките по нот.акт № */ г. и № / г., с които е прехвърлена собственост върху идеални части от приземния етаж на спорната жилищна сграда, който няма самостоятелно значение, а е принадлежност към сградата, но и да отчете действието на чл. 98 от ЗС.

Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр.3, от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,