Решение № 3875 от 11.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Нелова, [населено място], [улица], чрез адв. Г. Пешковски, против Решение 194/27.05.2022 г. на Административен съд Враца, постановено по адм. д. 580 по описа за 2021 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-04000620006410-091-001/16.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта, в която е потвърден с решение 107/08.09.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП-гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закона и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Вълкова, в писмен отговор оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение, първоинстанционният съд е приел, че предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ Р-04000620006410-091-001/16.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново потвърден с решение 107/08.09.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП-гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта относно установените допълнителни задължения на Ц. Нелова за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. в размер на 35 674 лв. и лихви в размер на 22 194. 90 лв. и ДДС за данъчен период 01.01.2014 г. до 30.06.2015 г. в размер на 15 929. 90 лв. и лихви върху него в размер на 9 929. 35 лв. За да постанови обжалвания акт, на първо място, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в ДОПК. За да отхвърли жалбата административният съд е приел, че са доказани основанията по чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ДОПК наличие на данни за укрити приходи и нередовна счетоводна отчетност, което не дава възможност за определянето на данъчна основа за облагане с данъци. Посочил е, че не са представени всички изискани документи от органите по приходите, като в писмени обяснения, жалбоподателката е посочила, че непредставените документи са иззети от ГДБОП и не са върнати, като за това не е представила доказателства. Съдът установил, че за наличието от фактическа страна на посочените основания за облагане са били представени оборотни ведомости и счетоводни разпечатки, удостоверяващи счетоводна отчетност, от които е било установено наличие на сметки без връзка между началните салда към 2014 г. и крайните салда към 2013 г., също така в периода от 01.01.2011 г.- 30.06.2015 г., когато е било отписано основното стадо, началното и крайното салдо на сметка 274 Животни в основни стада не е била променяна и е в размер на 52 015. 00 лв., което не съответствало на данните предоставени от БАБХ и изготвените справки от ревизираното лице. Приел е за обоснован и изводът на приходните органи, че при липсата на анализ за приходите от отделните направления за дейността не може да се направи съпоставка с извършените разходи и не може да се установи точен финансов резултат. Съдът е приел, че е налице и втората предпоставка по чл. 122 ал. 1 т. 4 от ДОПК- наличие на данни за укрити доходи от продажба на крави с посочени ветеринармомедицински свиделства за превозването им. Съдът е потвърдил констатациите на ревизиращите органи, че приходите на Ц. Нелова за периода 01.01.2014 г. 30.06.2015 г. са в размер на 467 955. 02 лв., като е намерила за правилен използваният подход при определяне на добивите на продукцията-сурово мляко, като към тези доходи ревизията е прибавила и приходите от продажба на девет броя крави, които не са били осчетоводени. Относно определената от ревизията данъчна основа за ДДФЛ и ДДС, съдът е счел, че е правилно определена, като органите по приходите са съобразили декларираните от жалбоподателката приходи и доказани разходи. Съдът е обсъдил и заключенията на вещите лица по приетите по делото съдебно зоотехническа и съдебно счетоводна експертизи, като е приел, че не опровергават констатациите в РА. Обосновал е извод, че законосъобразно с акта е начислено допълнително задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2014 г. и по ЗДДС за 2014 г. и до м. 06.2015 г. В съответствие с материалния закон са извършени корекции по финансовия резултат за ревизираните периоди в посока увеличение, приемайки че са налице укрити доходи, неосчетоводени добиви съответно неотчетени приходи от продажби, подлежащи на облагане с ДДС, както и неосигурен достъп до относима информация. Обжалваното решение е правилно постановено. Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че органите по приходите законосъобразно са преценели наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК, както следва: т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи, т.4- нередовна счетоводна отчетност, което не дава възможност за определянето на данъчна основа за облагане с данъци и т.8 неосигуряване на достъп до счетоводството. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин, освен чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба. Основната дейност на жалбоподателката, като земеделски производител е отглеждане на едър рогат добитък, предимно крави с млечно направление, от които е произвеждала- сурово мляко. От което следва, че счетоводството й трябва да бъде съобразено със ЗСч и Счетоводен стандарт 41 Селско стопанство, като последният дефинира специфични изисквания към счетоводното отчитане и представяне на биологичните активи и селскостопанската продукция. Предвид наличните в преписката счетоводни регистри е доказано, че РЛ е представило некоректен финансов резултат. В случая не само счетоводството не е водено в съответствие с нормативните изисквания, но от ЗП Ц. Нелова не са били представени първични счетоводни документи, от които да може да бъде установен броят на млекодайните животни за всеки един данъчен период, лактационният им период, ежедневният и съответно месечният млеконадой от всяко едно животно. Тези факти, както и обстоятелството, че не са отчетени приходите от продажба на девет броя крави, установено след насрещна проверка до ЕТ ММ-М. Минов и Ц. Пашовска, както и обстоятелството, че ревизираното лице не е осигурило достъп до счетоводството, представлява основание по чл. 122, т.2, т.4 и т.8 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизираният период следва да бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Оплакването, че за 2013 г. няма възложена ревизия е неоснователно, тъй като за тази година няма определени данъчни задължения с оспорения пред първоинстанционния съд РА. За 2013 г. приходните органи са взели крайното салдо, с което са направили съпоставка с началното дебитно салдо за 2014 г. Относно оплакването, че мотивите на съда явно не съответстват на текста на решението в частта, в която съдът е посочил, че данните за укрити приходи от продажбите на животни представлява предпоставка за определяне на данъчна основа по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, който текст имал съвсем друг смисъл е неоснователно. Съдът в заключителните си мотиви и в диспозитива правилно е посочил относимата разпоредба. В случая се касае за техническа грешка, която не е съществена и не оказва влияние върху крайният резултат на делото. Относно оплакването, че органите по приходите незаконосъобразно след проверка в данъчна-осигурителното досие на жалбоподателката са приобщили писмени доказателства от предходна ревизия. Съдът счита, че е не основателно, тъй като същите са били надлежно приобщени с протоколи, съобразно предвидената за това възможност по реда на чл. 50 ДОПК. Относно оплакването, че жалбоподателката няма задължение за водене на дневници за движение на животните. Оплакването е неоснователно. Съгласно чл. 132 ал.1, т.8 от ЗВМД собствениците водят регистър на животни в животновъдния обект, който се съхранява за срок най-малко три години от последното вписване. Разпоредбата дава задължителен минимален срок за съхранение, който към момента ревизията, той не е бил изтекъл. Жалбоподателката следва да съхранява дневниците или регистрите регламентирани в чл. 132 от ЗВМД, както и първичните документи с оглед изискванията на чл. 38 от ДОПК. Неоснователно касаторът е изложил оплакване, че в ревизионното производство не е изследвано имущественото му състояние, тъй като подробни мотиви се съдържат в РД. Затова като съдът е приел, че не са извършени съществени процесуални нарушения на административно процесуалните правила по време на ревизията и при издаване на РА, съдът е постановил правилно решение. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснова съдебен акт. Не са налице касационните основания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС-Враца е правилно и като такова следва да се остави в сила, като на основание чл. 221,ал.2, пр.последно АПК, се препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, следва да бъдат присъдени претендираните разноски за касационната инстанция в размер на 3 041. 84 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,