Решение № 16063 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5868/2010 г.

Решение № 16063 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5868/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Стефко трейд" ЕООД моли да бъде отменено решение № 107/22.03.2010 г. по адм. д. № 964/2009 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 0400900213/16.09.2009 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Стефко трейд" ЕООД против РА № 900213/16.09.2009 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който е определен ДДС за внасяне 14 480 лв. с лихви за м. 10.2008 г. Допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно номера на РА, който е № 0400900213/16.09.2009 г. Очевидната фактическа грешка може да бъде поправена от съда по чл. 175 АПК безсрочно. Определеният за внасяне ДДС е резултат от непризнати 3 бр. кредитни известия с № 45-47 от 31.10.2008 г., издадени от "Стефко трейд" ЕООД на "МДД 2002" ЕООД без основание. "МДД 2002" ЕООД е било дерегистрирано по ЗДДС с акт за дерегистрация от 4.12.2007 г., връчен на 10.01.2008 г. По чл. 115, ал. 4, т. 1 и 2 ЗДДС, освен реквизитите по чл. 114 ЗДДС, кредитното известие следва да съдържа номера и датата на фактурата, към която се издава, и основанието за издаване на известието. Съдът е приел, че не са представени доказателства, които да установят фактическото основание за издаване на кредитните известия. Основанието не е посочено и в самите кредитни известия. След издаване на ревизионния доклад не е подадено възражение по него, а уведомление и други документи от името на "МДД 2002" ЕООД, без име и подпис на подател, за които съдът е приел, че нямат достоверна дата на съставяне. Дружеството не е било намерено на адреса в хода на ревизията. Приел е също, че от тях не се установява наличие на основание за издаване на кредитните известия. От уведомлението следва, че се отнася за покупка на родово определени вещи, която не е основание за издаване на кредитно известие по чл. 115, ал. 3 ЗДДС. В кредитните известия като основание за издаване е посочено - продажба. Вещото лице е дало заключение, че "МДД 2002" ЕООД не е водило счетоводството си редовно. С жалбата по административен ред са приложени 3 бр. протоколи за връщане на стоки от 31.10.2008 г., издадени към фактури, които съдът е приел, че нямат достоверна дата на съставяне и не установяват връщане на стоките. Представени са приходни касови ордери за внесени суми в брой в касата на "МДД 2002" ЕООД, които противоречат на отразеното в кредитните известия, че по тях плащането е "по сметка". Фактурите на "Стефко трейд" ЕООД са издадени през м. 07 - 09.2008 г. Кредитните известия, както и фактурите са издадени по време, в което получателят по доставките не е бил регистрирано по ЗДДС лице. Съдът е приел, че кредитните известия са съставени с цел заобикаляне на закона и невъзможността "МДД 2002" ЕООД като нерегистрирано лице да издаде данъчна фактура за продажба на стоки на касатора, по която последният да приспадне право на данъчен кредит. С издадените кредитни известия е целено да се намали данъкът за внасяне на касатора за периода. Приел е също, че не са представени доказателства за транспортиране на върнати стоки. Съдът не е възприел като необоснован изводът на вещото лице за наличие на стоки като фактурираните по счетоводни данни на получателя, като противоречащ на заключението, че не може да се направи анализ на стоките по сметка 304-стоки. Съдът е отхвърлил възражението на касатора, че не следва да отговаря за счетоводни грешки на получателя като неоснователно, тъй като в РА не са взети предвид издадените кредитни известия като издадени в нарушение на чл. 115, ал. 4, т. 2 ЗДДС - без основание за издаването им. Отхвърлил е и позоваването на решение от 22.01.2009 г. по делото "Булвес" като неоснователно, поради различна фактическа обстановка по това дело, водено между други страни. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Обосновано съдът не е възприел заключението на вещото лице изцяло. Заключението е изработено след проверка на представени някои счетоводни регистри на получателя, без да е извършена проверка за редовността на водене на счетоводството на получателя и предвид чл. 51 ДОПК вписванията в сметка 304 - стоки на получателя не могат да се приемат за достоверни. В кредитните известия като основание за издаването им е посочено продажба и търговия, които не са основания за издаване на кредитни известия по чл. 115, ал. 1 и 3 ЗДДС. По цитираните текстове кредитно известие се издава при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставката. Законосъобразен е изводът на съда, че в ревизионното и съдебното производство не е установено намаление на данъчната основа на доставките от м. 07 - 09.2008 г. от касатора на "МДД 2002" ЕООД или разваляне на доставката и кредитните известия са издадени без основание в нарушение на чл. 115 ЗДДС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и направените доводи от касатора, на които е дал законосъобразни отговори. В касационната жалба се правят същите доводи, които не следва да се повтарят от настоящата инстанция. При разглеждане на делото и постановяване на решението съдът не е допуснал процесуални нарушения и при спазване на правилата в ДОПК е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на РА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като административният съд е присъдил цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,