Решение № 3400 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2011 г.

Решение № 3400 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Илиян Илиев моли да бъде отменено решение № 145/26.01.2011 г. по адм. д. № 1670/2009 г. на Варненския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 030802087/06.02.2009 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Варна по съображения в писмено възражение и писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 030802087/06.02.2009 г. на ТД на НАП-Варна, с който са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. в общ размер 133 571,20 лв. с лихви след проведена по чл. 122 ДОПК ревизия на основание чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК, тъй като при поискване не са декларирани всички банкови сметки и са установени укрити приходи от дейността на ЕТ "Анжелика-Ини-68-Илиян Илиев" в пет обекта в страната. В мотивите си съдът е приел, че за определяне на дължимия данък за всяка от годините ревизиращите органи са направили анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК и са достигнали до законосъобразни изводи за превишени на разходите на Илиев за всяка от годините над приходите, с които е разполагал като физическо лице и едноличен търговец. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Обсъдил е подробно доводите на касатора и е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения в РА. В касационната инстанция се поддържат същите доводи, като направените пред административния съд. В решението съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи за отхвърлянето на възраженията на ревизираното лице, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Изводът на съда за необоснованост на заключението на вещото лице, тъй като е съставено без да е извършена проверка в счетоводството на ревизираното лице, а по представени извадки от него е в съответствие с чл. 51 и чл. 54 ДОПК. Преценката на съда за заинтересуваност на свидетелите роднини на съпругата на касатора е в съответствие с чл. 158, ал. 1, чл. 57, ал. 4 и § 1, т. 3 ДОПК. Обоснован е изводът на съда, че не е доказано предоставяне на суми за дивиденти от гражданските дружества по оспорените разходни касови ордери, след като дружествата не са декларирали изплащането на дивиденти и не са удържали и внесли данък за това. Обоснован е изводът на съда, че Георги Нейчев - кум на ревизираното лице не е разполагал със средства в размер, позволяващ предоставянето на заем от 35 000 лв. Патримониумът на физическото лице и едноличния търговец, под чието име физическото лице извършва икономическа дейност е един и същ, и съдът законосъобразно е отхвърлил възражението за неправилно определяне на общ доход, разход и данък в РА. Представените в касационното производство многобройни фактури, свързани с търговската дейност на едноличния търговец не обосновават касационните основания. Предвид чл. 219, ал. 2 АПК следвало е да бъдат представени още в ревизионното производство. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,