Решение № 14 от 26.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 659/2012 г.

Решение № 14 от 26.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 659/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 52747 от 30.12.2011 г., подадена от Н. Г. М. и Л. Н. М., и двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в законна сила решение № 155 от 7.12.2006 г. на Пловдивски районен съд, 14 гр. състав, постановено по гр. д. № 914/2002 г. по описа на същия съд, което е оставено в сила с решение № 558/10.04.2008 г. постановено по гр. д. № 572/2007 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. С определение № 601 от 11.06.2011 г. на Върховен касационен съд, III гр. отделение, постановено по гр. д. № 3680/2008 г. по описа на I гр. отд., не е допуснато касационно обжалване на решението от 10.04.3008 г. постановено по гр. д. № 572/2007 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. С молбата се заявява, че са налице основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на горепосоченото влязло в законна сила решение. В молбата се твърди, че във връзка с издадено им съдебно удостоверение по друго дело/гр. д. № 738/2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, по силата на което са се снабдили с удостоверение изх. № ОП-12262/5.10.2011 г. на Община [населено място]/, в съдържанието на което, в т. 3 от същото, се посочва, че [улица] в [населено място] по улично-регулационния план от 1896 г. е с номер 48, което обстоятелство молителите са твърдели в приключилия спор с влязлото в законна сила решение, чиято отмяна се иска, и едва сега за първи път се снабдяват с писмено доказателство за това. В тази връзка молителите излагат аргументи за отразяването по следващите планове на процесния имот, както и доводи във връзка със заснемането му, което обстоятелство има значение за идентичността на имота, неговата индивидуализация, с оглед промените настъпили във времето, вследствие действието на различните регулационни и дворищно-регулационни планове. Ответникът по молбата Община [населено място], в писменото си становище, счита молбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Ответниците по молбата И. Р. К., А. А. К. и Н. А. Б., в писмените си бележки, депозирани чрез адвокат М. П., заявяват, че молбата за отмяна на влязлото в законна сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената молба за отмяна, разгледана по същество, е неоснователна. Хипотезата, визирана в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, предвижда възможността да се иска отмяна на влязлото в законна сила решение от заинтересованата страна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, както се твърди в настоящия случай, които са от съществено значение за делото и които не са могли да й бъдат известни при решаването или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представеното удостоверение, издадено от Община [населено място], което се прилага с молбата, и за което се твърди, че представлява ново писмено доказателство, е издадено вследствие на искане по друго дело с участието на настоящите молители, както те сами заявяват, и което според тях изяснява допуснатите непълноти по фактическата обстановка, установена с доказателствата по делото, приключило с влязлото в сила решение, предмет на настоящата молба. Преди всичко, с възможност за събиране на доказателства, включително и такива свързани с индивидуализация на имота, неговата идентичност, молителите като страна в процеса са разполагали и видно от данните по делото им е давана възможност нееднократно за снабдяване с поискани от тях доказателства, както и са изслушани многобройни експертизи по делото в тази връзка. Ето защо, молителите, до приключване на исковото производство са разполагали с възможността да се снабдят с тези доказателства, както са сторили това по силата на съдебно удостоверение, издадено им в процеса по друг правен спор. Въпреки това същите на се положили необходимите усилия и грижа за снабдяването с тези доказателства, поради което не са налице предпоставките на предвидената в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, хипотеза за отмяна на влязлото в законна сила решение, поради което подадената молба за отмяната му следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд