Решение № 13913 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9835/2009 г.

Решение № 13913 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9835/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Процесуалният представител на КЗД счита жалбата за неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество основателна. Установено е, че от 1999 г. до 2003 г. жалбоподателят пред комисията е бил задържан като следствен в затвора в София, до влизане в сила на доживотната му присъда. С разпореждане на МП за по-нататъшно изтърпяване на наказанието е преместен в затвора гр. Белене, на основание личния му статус нерецидивист, изтърпяващ доживотна присъда, с постоянен адрес в този момент в гр. Шумен. През 2003 г. е променил постоянния си адрес в гр. София, по представено удостоверение от 11.07.2003 г., където живее и майка му, пенсионерка със здравословни проблеми и ниски доходи. В жалбата си до комисията жалбоподателят се позовал на три свои молби № 6136, № 7573, № 8433 от 2003 г. за преместване в затвора в София и два отговора на МП, изпратени до майка му - от 21.11.2005 г. и от 17.04.2006 г. Молбата до КЗД е подадена на 26.03.2007 г. По преписката са налице данни, че във връзка молба вх. № М-870/ 6.06.2006 г. за преместването му от затвора Белене в затвора София, Маргарит Иванов е обжалвал пред съда мълчалив отказ на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като по адм. д. № 03583/2006 г. на СГС жалбата му е оставена без разглеждане. С оглед подадената молба за преместване от 2006 г. се приема, че производството пред комисията е образувано в срока по чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗИН, предвижда, че осъдените на лишаване от свобода изтърпяват наказанието си по възможност в най- близкия до постоянния им адрес затвор, ал. 2 на чл. 15 ЗИН (отм.), че преместването на лишените от свобода от един затвор или поправителен дом в друг става само по нареждане на МП и при наличието на важни съображения за това. Местоизпълнението на наказанието по постоянното местоживеене се определя към датата на налагането му и промяната на постоянния адрес, доколкото това е възможно по време на изтърпяване на наказанието, би могло да бъде важно съображение за преместване. Както е посочено в становището на МП, чл. 15, ал. 1 ЗИН (отм.) има предвид възможност за изтърпяване на наказанието в най-близкия до постоянния адрес затвор, а чл. 15, ал. 2 ЗИН (отм.) преценка за наличие на важни съображения за преместване в друг затвор, съответно с европейските правила, съгласно които доколкото е възможно затворниците се настаняват в затвори намиращи се близо до техните домове и доколкото е възможно се взема мнението на затворниците относно първоначалното им разпределение и всяко прехвърляне последствие от един в друг затвор. В отговора на МП до КЗД е обяснено, че за случая Иванов е взет предвид специалния режим, тежките условия в Софийския затвор и субективни обстоятелства, че е извършил убийство на територията на гр. София по особено жесток и мъчителен за жертвата начин, междуличностен конфликт с лишените от свобода в затвора София, създаден през неговия престой 2000 - 2003 г., отправени от него клевети срещу служителите на надзорно-охранителния състав за извършени кражби и с оглед запазване здравето и живота му. Не е спорно, че промяната на постоянния адрес, може да е важно съображение за преместване на осъдения на лишаване от свобода от един затвор в друг, като това е една от възможните причини за преместване, съгласно отговора на МП до КЗД. За да уважи подадената жалба комисията е приела, че Маргарит Иванов изтърпява доживотната си присъда в затвор, който не е най-близкият до мястото на постоянния му адрес, с което е нарушено правото му за редовни контакти (свиждания) с неговата майка, посетен е от майка си три пъти. Не е имал провинения относно дисциплината в Софийския затвор, относно становището на ответната страна за междуличностен конфликт с надзорно-охранителния състав на затвора в гр. София, КЗД е счела, че с оглед изтеклата давност и малозначителността на извършеното деяние, не би следвало да бъде пречка за неговото преместване. Не се установяват ограничения от страна на администрацията на затвора, тъй като няма данни на осъденото лице да са отказвани права по чл. 33, ал. 1, б. "б" ЗИН. Здравословното състояние на майката на лишения от свобода, местожителството й и ниските й доходи, не са съображения, които могат да се имат предвид във връзка с преместването му. В противоречие с изводите на комисията, по преписката е представено писмо на началника на затвора до прокуратурата за взети мерки по чл. 84 ЗИН относно лишения от свобода, който по време на престоя си е наказван с бележка, с предупреждение. Наличието на важни съображения за преместването не е предмет на преценката на комисията. Направеното сравнение с лишения от свобода Илиян Русков, който с подобен статус и присъда е преместен от затвора в Белене в затвора в Плевен, по подобни съображения, поради това, че неговият постоянен адрес и този на неговите близки е в гр. Плевен, е несъстоятелно. В случая с Маргарит Иванов са взети предвид вида и мястото на извършване на престъплението, конфликт със служителите в затвора, липсата на персонал и лошите условия в затвора в София, поради което не може да се приеме, че случаите са сходни и от там, че молбите за преместване са подадени при сравними сходни обстоятелства. Цитирани са от комисията други заповеди, с които лишени от свобода са преместени в друг затвор при подобни обстоятелства. Счетено е от КЗД, че жалбоподателят е поставен в неравностойно положение в сравнение с други лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в най- близкия до постоянния им адрес затвор и след като към момента постоянният му адрес е в София, би следвало да изтърпява наказанието си в Софийския централен затвор, където има обективна възможност да бъде преместен, от наличните 37 бр. помещения, към момента на проверката са заети 10 бр., в които са настанени осъдени на "доживотен затвор без замяна" и 27 са незаети. Във връзка с доводите за наличието на хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр, изключваща наличието на дискриминация, комисията приема, че е недоказан аргумента за оправдано различно третиране на жалбоподателя с оглед постигане на законната цел - изтърпяване на наказанието "доживотен затвор" само в затвора в Белене. Хипотезата има предвид съществено и определящо професионално изискване, поради което не е приложима. Прието е от комисията, че след като е налице законово основание, обективни и субективни предпоставки за преместване на жалбоподателя, отказът на ГД "Изпълнение на наказанията" при МП дискриминира жалбоподателя, като на основата на признак "лично положение" го третира по- неблагоприятно, отколкото е третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, хипотеза на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Данните са, че в затвора Белене изтърпяват наказание лица от категорията "закрит тип" за нерецидивисти (лица осъдени за първи път за тежки умишлени престъпления над 5 г.) Личния статут на жалбоподателя е осъдено лице, изтърпяващо наказание "доживотен затвор". Наличието на важни съображения за преместването му в друг затвор се преценява от Министерството на правосъдието, с оглед всички обстоятелства по случая, като се има предвид оценката на риска от и за лишения от свобода, капацитета на съответното място за лишаване от свобода и други въпроси свързани с целесъобразност. Заповедите за преместване и отказът да се уважи молба за преместване подлежат на обжалване пред министъра на правосъдието, съгласно чл. 62, ал. 3 от новия Закон за изпълнението на наказанията и задържането под стража и не може да се приеме, че в случая отказът за преместване в друг затвор представлява акт на дискриминация. Воден от изложеното и на основание чл. 173, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение