Решение № 11241 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5514/2008 г.

Решение № 11241 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5514/2008 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 209 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Надежда Дончева Василева чрез пълномощника й - адвокат Тихомир Спасов против решение от 8.06.2007 г. по адм. дело № 3952/2006 г. на Софийски градски съд. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата й против заповед № РД-58-48 от 14.08.2006 г. на кмета на район "Младост" за изземване на описания недвижим имот - частна общинска собственост. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че липсва настанителна заповед в полза на наемателката по отношение на процесното жилище. Поради това и тя го обитава без правно основание. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 65, ал. 4 от ЗОС. Образувано е по жалба от Надежда Дончева Василева против заповед № РД-58-48 от 14.08.2006 г. на кмета на район "Младост". С нея на основание констативен акт № 15 от 11.08.2006 г. на нарочна комисия и в приложение нормата на чл. 65, ал. 2 ЗОС е наредено изземване от жалбоподателката на общинско жилище, находящо се в град София, ж. к. "Младост 2", бл. 208, вх. 3, ет. 1, ап. 3 и състоящо се от стая, дневна, кухня-бокс и обслужващи помещения. Мотивите за това са две групи: първата е обитаване на жилището без правно основание, а втората - неплащане на консумативите, изразяващи се в обезщетение за ползване, такса смет и задължения към "Топлофикация-София" АД. Възраженията на жалбоподателката са били, че е съществувало предходно наемно правоотношение между нея и общината за друго жилище в същия жилищен комплекс. Тя го е напуснала и е заживяла в процесния апартамент, което не е извършено при условия на самонастаняване. Отделно от това общинската администрация не е определила наемна цена и размер на други следващи се плащания. Позовала се е на съществуваща между нея и администрацията преписка въз основа на молби да се издаде настанителна заповед. Отделно от това е възразила, че оспорения административен акт няма фактически основания за издаването и не е съобразен с тежкото й здравословно състояние и експертно решение за определена група инвалидност за срок от три години. От писмените доказателства по приложената административна преписка във връзка с издаване на заповедта за изземване на общинското жилище е установено, че тя го обитава без настанителна заповед и по тази причина без надлежно възникнало и съществуващо наемно правоотношение. На 16.11.2005 г. й е изпратена покана да го освободи, тъй като го обитава без правно основание. Поканата е получена на 30.11.2005 г.. Отделно от това с писмо от 25.01.2006 г., получено от нея на 28.01.2006 г. е била уведомена, че има четири вида непогасени задължения: към "Топлофикация-София" АД - 629.07 лева; към "Софийска вода" АД - 215.87 лева; към район "Младост" на Столична община обезщетение за ползване на общинско жилище за периода от 26.06.2002 г. до 15.01.2006 г. в размер на 1056.42 лева и такса "смет" за 2004 г. - 83.93 лева. На 24.01.2006 г. тя е подала молба до ПК "Устройство на територията и жилищна политика" на СОС за издаване на документи, легитимиращи наемното й правоотношение. Към молбата си е представила служебна бележка от 26.06.2002 г., издадена от кмета на район "Младост", че е настанена в процесното жилище. Становището на общинската администрация, изразено в писмо от 23.05.2006 г. е, че не следва да се издава настанителна заповед, тъй като тя не е прекратила съществуваща съсобственост по отношение на други обекти. След издаването на констативния протокол № 15 от 11.08.2006 г., че апартаментът е общинска, собственост; ползва се от жалбоподателката без правно основание и тя не е погасила точно посочените консумативи и такси е издадена заповедта за изземването му. При тези данни по делото, съдът е приел, че са налице условията, предвидени във фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Поради това издадената въз основа на него заповед се явява законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени и в първоинстанционното производство. В тази връзка отново се твърди, че жалбоподателката не е самонастанило се лице, за което свидетелства и служебната бележка от 26.06.2002 г., както и становище в разменената кореспонденция за прекратяване на наемното правоотношение. Възражението е неоснователно. Наемното правоотношение при наемане на жилища общинска собственост се създава с настанителна заповед, издадена от компетентния административен орган, каквато служебната бележка не съставлява. Още повече, че в самата нея изрично е посочено предназначението й - издадена е за да послужи за заплащане на обезщетение за ползване на жилището, както и за откриване на партиди пред "Топлофикация" АД и "Енергоснабдяване" АД. Липсата на надлежно възникнало наемно правоотношение между жалбоподателката и кмета на общината безспорно се установява от цялата кореспонденция, разменена между страните в периода от 2003 до 2006 г.. От писмата е видно, че причината, за да не се издаде такава заповед е наличие на съсобственост между жалбоподателката и трети лица върху различни имоти. Причините за отказа да се издаде настанителна заповед са без правно значение за настоящото производство във връзка с изземването. Поради това и не подлежат на отделна и самостоятелна преценка. След като апартаментът се обитава без издадена настанителна заповед, не е налице основание за обитаването и е налице хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Действително по делото са представени писмени доказателства за влошеното здравословно състояние на жалбоподателката. В същото време обаче законодателят в нормата на чл. 65 от ЗОС никъде не го е регламентирал, като причина за продължаване на обитаването на обект, общинска собственост, при липса на начално основание за такова. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на съда да допусне поискани от пълномощника на жалбоподателката писмени и гласни доказателства. Към жалбата са представени само писмени доказателства, които са приети от първоинстанционния съд. По делото е проведено едно съдебно заседание, на което пълномощникът на жалбоподателката е направил две доказателствени искания. Първото е да се представи от ответната страна преписка № ДИ-03354251, за която е пояснил, че касае наемни правоотношения с предмет - предходно обитавано от нея, като наемател общинско жилище, което било прекратено с идеята да се издаде нова настанителна заповед, вече за процесния апартамент. В същото време пълномощникът на Надежда Дончева Василева изрично е посочил, че няма заповед за настаняването й в апартамента, предмет на изземване с оспорения административен акт. Въпреки това е направил второто си доказателствено искане - да се задължи ответната страна да представи такава. След като представителят на ответната страна повторно е заявил, че няма издадена такава заповед, съдът е дал ход на съдебните прения приемайки делото за изяснено от фактическа страна. В случая не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като от цялата административна преписка, образувана във връзка с молби от Надежда Дончева Василева от 29.09.2003 г. и 24.01.2006 г. категорично се установява липсата на издадена настанителна заповед за процесния апартамент. Установяват се дори и причините за това, изложени в писмо от 23.06.2006 г. от секретаря на Столична община до жалбоподателката. Отказът на съда да изиска прилагане на заповед, за която от всички данни по преписката и от изявленията на представителите на страните в съдебното заседание е ясно, че въобще не е издавана, не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. По тези съображения обжалваното решение, като постановено при спазване на материалния закон и процесуалните норми е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение