Решение № 15162 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2414/2019 г.

Решение № 15162 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2414/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Захариев и П. Захариева чрез техния пълномощник срещу решение № 144/27.12.2018 г. по адм. д. № 220/2018 г. на Административен съд Шумен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Шумен в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № РД-25-1043/29.05.2018 г. на кмета на община Шумен, с която им е наредено да премахнат незаконен строеж "пристройка на два етажа към жилищна сграда," находяща се в УПИ IX-668, кв. 5, с идентификатор 83510.682.419 по кадастралната карта на гр. Шумен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни норми и при съблюдаване целта на закона. С оглед времето на построяването й през 1992 г. процесната сграда не е търпим строеж, тъй като не съответства на действащия тогава и по настоящем ПУП и не е декларирана пред одобряващия орган-главния архитект на общината. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно при следните съображения: Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесната пристройка представлява двуетажна сграда, долепена до двуетажната жилищна сграда в имот, като първият й етаж е предназначен за гараж, а вторият представлява стая за живеене, свързана с втория етаж на намиращата се в имота жилищна сграда, поради което е част от основното застрояване в имота, а не е допълващо такова. Като част от основното застрояване в имота процесната пристройка е пета категория, за което издателят на акта притежава материална и териториална компетентност. Оспорената заповед е издадена при спазване на разписаните в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ процедурни правила, като констатациите на констативния протокол не са опровергани. Съдът е проявил процесуална активност, като анализирайки всички доказателства по делото е приел, че сградата е построена през 1992 г. Този факт съответства на обективната действителност, тъй като към датата на придобиване на имота -19.10.1989 г. частта от процесната пристройка, а именно гараж не е съществувал, тъй като не е описан в нотариалния акт. Годината 1992 г. е посочена като година на извършване на строежа от самите жалбоподатели във възражението им пред административния орган. Годината 1992 г. е посочена като година на построяване и в годишната данъчна декларация на жалбоподателя Захариев за 1998 г. За построяването на пристройката не са налице строителни книжа, което сочи на незаконен строеж, за което и няма спор по делото. Тази му характеристика на строежа е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо строежа са налице предпоставките за търпимост на същия. С оглед годината на построяването решаващият съд е направил подробен анализ на наличието, респективно липсата на предпоставките за търпимост на процесния строеж. Според действащия подробен устройствен план от 1992 г., както и по плана от 1987 г. е предвидено основно застрояване-двуетажна жилищна сграда-свободно стояща спрямо страничните регулационни линии и долепена до уличната регулация. Процесната пристройка не отговоря на предвижданията на ПУП, тъй като не е предвидена със застроителния план и като част от основното застрояване следва да отстои на 3 метра от страничната регулационна линия, а в случая тя отстои на 1, 50 м от страничната регулационна линия, поради което не е търпим строеж по смисъла на пар. 16, ал. 2 ПЗР ЗУТ. Спрямо незаконния строеж не е налице и втората изискуема предпоставка на цитираната норма, изискваща строежът да е деклариран пред одобряващите органи- в случая главния архитект. Процесната постройка не съответва и на предвижданията на ПУП и по настоящем, тъй като съобразно актуалните правила и норми не е налице изискуемото се отстояние до страничната регулационна линия също от 3 метра. На последно място строежът не е търпим и на основание пар. 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като тази норма се отнася за друг период от време. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъди своевременно претендираното с отговора към касационната жалба юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,