Решение № 15462 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15828/2009 г.

Решение № 15462 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15828/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Авеста трейд" АД - гр. София срещу решение № 40 от 10.08.2009 г. на Административен съд - София град постановено по адм. д. № 4263/2008 г. по описа на съда. С решението в производство по чл. 226 АПК (след отменително решение по адм. дело № 11836/2007 г. на ВАС-III отд.) е обявена нищожността на Заповед № РД-15-047/28.02.2006 на Областния управител на Област София. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответника по касационната жалба - Областния управител на област София не ангажира становище. Ответниците физически лица Параскева Андреева Стефанова и Анастасия Благовестова Цоневска чрез процесуален представител - адв. Дянков в писмено становище релевират доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответниците физически лица Албена Стефанова Стефанова-Вълчева, Емил Михайлов Стефанов и Христо Михайлов Стефанов не ангажират становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира същата за допустима като подадена от надлежна страна и в срок, но неоснователна по следните съображения: Предмет на настоящата касационна проверка е първоинстанционното решение по посочените в жалбата негови пороци като съдът съобразява и разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на заповед № РД-15-047/28.02.2006 г., с която областният управител на Област София обявява за нищожни предходните заповеди № РД-21-1339/21.12.1998 г., и № РД-23-083/29.04.1999 г. С първата заповед областният управител е признал на жалбоподателите право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) със съсобственост върху имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. София, ул. "Солунска" № 37, представляващ магазин-ателие № 1, функциониращо като фризьорски и козметичен салон, заедно със санитарен възел, с площ от 70.53 кв. м., а с втората областният управител е утвърдил оценката на одържавения имот, квотата на съсобственост в обекта и размера на наследствените части на всеки един от наследниците. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е нищожна, поради материална некомпетентност на органа, който я е издал, и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а въпросът за съответствието на заповеди № РД-21-1339/21.12.1998 г. и № РД-23-083/29.04.1999 г. с разпоредбата на § 6, ал. 6 от ЗППДОбП, е извън предмета на настоящия спор. Констатирано е, че цитираната разпоредба е обнародвана в ДВ, бр. 39/07.04.1998 г. и е влязла в сила, след като жалбоподателите са заявили искането си за обезщетение, както и фактът, че имотът-частна общинска собственост е апортиран в капитала на дружеството след заявлението на жалбоподателите. Въз основа на установеното по делото и в съответствие с приложимото право към момента на постановяване на обжалвания административен акт е направен правилен извод, че съгласно императивната разпоредба на чл. 32, ал. 1 ЗАП (отм.), горестоящият административен орган, съответно ако такъв няма-органът, издал влязъл в сила административен акт може при определените в чл. 231 ГПК условия, да го отмени или измени. Административният орган, издател на административния акт, не може сам да го обяви за нищожен, както това е сторил Областният управител на Област София, Обявяването на административен акт за нищожен може да се извърши само от съда по реда на прекия съдебен контрол без ограничение във времето - (чл. 37, ал. 2 ЗАП, който систематично се намира в раздел II - Обжалване по съдебен ред) чрез подаване на жалба от заинтересованите лица или на протест от прокурора, а нарушението на материалния закон не е сред основанията за отмяна по чл. 231 от ГПК (отм.), на които могат да се позовават заинтересованите лица. Възобновяване на административното производство и отмяна на влязъл в сила административен акт поради съществено нарушение на материалния закон може да иска единствено прокурорът - чл. 32, ал. 1 изречение 2-ро от ЗАП (отм.) и то в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, но не по-късно от една година от възникването му съгласно чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) във връзка с чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.). Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че административния орган е постановил административен акт при особено съществен порок. Това е довело като последица правилно установената от съда незаконосъобразност на издадената заповед, което е сторено при правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод за установената нищожност при наличие на предвидените в закона хипотези. С оглед изхода на делото съобразно чл. 143, ал. 1 АПК касационният жалбоподател "Авеста трейд" АД - гр. София следва да заплати на Анастасия Благовестова Цоневска претендираните и направени до момента разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева видно от представения в касационната инстанция договор за правна помощ. Списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК за други разноски не е представен, поради които такива не се присъждат понастоящем. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение