Решение № 5891 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 770/2011 г.

Решение № 5891 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 770/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Симеонов Чучуков от гр. Благоевград срещу решение № 3259 от 22.10.2010 г. по адм. дело № 118 по описа за 2010 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 0332 от 12.05.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и материалноправни нарушения - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Националната експертна лекарска комисия, гр. София и Районно управление "Социално осигуряване", гр. Благоевград, не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Иван Симеонов Чучуков от гр. Благоевград против експертно решение 0332 от 12.05.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по ортопедични болести в частта, с която на жалбоподателя е определен краен процент на трайно намалена работоспособност (ТНР) 33.5, от който 32 % за общо заболяване с диагноза: състояние след кератопластика на дясното око, артефакия на същото око, кератоконус на лявото око, и 6 % за трудова злополука с диагноза: анкилоза в дифс на II, III и I. пръсти на недоминантна ръка след травма, за срок от три години до 1.03.2012 г. За да постанови решението си, Административен съд София - град обосновано е приел, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати процесуалноправни и материалноправни нарушения, обуславящи отмяната му поради незаконосъобразност. Този правилен извод се основава на заключението на допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещи лица лекар офталмолог и лекар ортопед-травматолог. След проверка на медицинската документация и извършени лични прегледи вещите лица са дали заключение, че определената степен на ТНР е съобразена с действителното здравословно състояние на освидетелстваното лице към 12.05.2009 г. Крайният процент на ТНР е определен в съответствие с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно Приложение № 2, след като са били определени проценти на ТНР за всяко заболяване поотделно при спазване на отправните точки съгласно Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР - отм.). Изложените в касационната жалба оплаквания, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. Установяването на действителното здравословно състояние на лицето изисква специални знания из областта на медицината. На основание чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК първоинстанционният административен съд законосъобразно е назначил вещи лица - лекари със съответната специалност. Съгласно неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза степента на ТНР към 12.05.2009 г. се определя в краен процент 33.6 съгласно Приложение № 2 към НМЕР (отм.). За отделните очни увреждания е определена крайна степен на ТНР в съответствие с Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 от НМЕР (отм.), част пета Очни заболявания, раздел I Зрителна острота, раздел III Парализа, т. 1 Парализа на акомодацията и на свинктера на ириса и раздел VII Липса на леща, т. 2 Имплантирана вътреочна леща на едното или на двете очи. За ортопедичното заболяване по повод трудова злополука е определена крайна степен на ТНР 6 % в съответствие с Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 от НМЕР (отм.), част първа, раздел VIII Увреждания на горните крайници, т. 26 Контрактура на един пръст във функционално положение. При определянето на степента на трайно намалената работоспособност НЕЛК е взела предвид всички заболявания на лицето, за които към датата на прегледа е имало медицинска документация (т. 5 от заключението). Констатираното от вещото лице офталмолог влошаване на зрението не обусловя изменение на определената от НЕЛК степен на ТНР с начална дата 1.03.2009 г. С оглед на гореустановените обстоятелства следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден при спазване на материалноправната норма на чл. 57 от НМЕР (отм.) за определяне на степента на трайно намалената работоспособност въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения при прилагането на неконкретизирани подзаконови материалноправни норми. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,