Решение № 964 от 26.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: на кмета на община Карлово, чрез пълномощника му по делото юрк Д. Трифонова и на Полидей-2 ООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. Яне Сандански 8, чрез пълномощника му адв. К. Марков, против решение 1350 от 11.07.2023г., постановено по адм. дело 1094/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Доводите са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.208, т.3 от АПК. Правят искане за отмяна на оспореното решение и за произнасяне на осн. чл. 222, ал.1 от АПК за отхвърляне на предявената срещу административния акт, жалба. Претендират присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции съобразно приложени списъци на разноските. В съдебно заседание, пълномощниците на касационните жалбоподатели поддържат наведените в жалбата оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт. Допълнително, адв. Марков излага доводи за недопустимост на обжалваното решение поради липса на годен за оспорване административен акт. Представя писмени доказателства, които установяват спор между страните за вреди върху имота на ответниците, вследствие извършеното строителство от Полидей-2 ООД. Горните документи нямат връзка с касационните основания и са неотносими към предмета на спора по делото, с оглед на което съдът не следва да ги обсъжда. Ответникът А. Караджов от гр. София, чрез пълномощника си по делото адв. Д. Георгиев, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационните жалби, като счита оспореното решение за правилно. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Предявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Марков. Ответникът И. Караджов от гр. Карлово, не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби като счита оспореното решение за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С оспорената пред административния съд, заповед РД-391/07.04.2023г. на кмета на община Карлово, на основание чл.99, т.2 от АПК и чл.194, ал.1 от ЗУТ, е изменена заповед РД-959/15.12.2021г., издадена от кмета на община Карлово, за осигуряване на свободен достъп в недвижим имот, в рамките на 52 кв.м. от УПИ ХІV-834, кв.40 по регулационния план на гр. Карлово, като текстът срокът за свободен достъп се определя от датата на издаване на заповедта до 30.06.2022г., всеки работен ден от 08,00ч. до 12,00ч. и от 13,00ч. до 18,00ч. се изменя на срокът за свободен достъп се определя до 30.04.2024г., всеки работен ден от 08,00ч. до 12,00ч. и от 13,00ч. до 18,00ч. . Заповедта е мотивирана с влязло в сила решение 57/12.01.2023г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 1112/2022г., което е прието за ново обстоятелство, респ. ново писмено доказателство по см. на чл.99, т.2 от АПК. С обжалваното решение, Административен съд Пловдив е обявил за нищожна оспорената пред него заповед. От фактическа страна по делото е приел, че изменената заповед РД-959/15.12.2021г. на кмета на община Карлово е издадена по искане на Полидей-2 ООД, в чиято полза е учредено право на строеж в УПИ ХІV-834, кв.40 по регулационния план на гр. Карлово, като е наредено на собствениците на имота А. и И. Караджови, да осигурят свободен достъп в недвижимия имот, в рамките на 52 кв.м. от УПИ ХІV-834, кв.40 по регулационния план на гр. Карлово, с цел извършване на предвидените с одобрения инвестиционен проект довършителни строително-монтажни работи по разрешен строеж за обект еднофамилна жилищна сграда с обществено-обслужващ партер , като е определен срок за свободен достъп от датата на издаване на заповедта до 30.06.2022г., всеки работен ден от 08,00ч. до 12,00ч. и от 13,00ч. до 18,00ч. . Издадената заповед е оспорена от А. Караджов пред Административен съд Пловдив и по жалбата е образувано адм. дело 1112/2022г. С решение 57/12.01.2023г., влязло в сила на 13.02.2023г., съдът е отхвърлил предявената жалба. При горните обстоятелства, за да обяви заповедта за нищожна, съдът е приел, че е издадена при отсъствие на предпоставките по чл.99 от АПК, включително на изрично посочената предпоставка по чл.99, т.2 от АПК, поради което административният орган не е разполагал с правомощие за възобновяване на административното производство и за изменение на влязъл в сила, след проведено съдебно оспорване, индивидуален административен акт. Изводите на съда са, че изменената заповед РД-959/15.12.2021г. на кмета на община Карлово е обжалвана по съдебен ред и с влязло в сила решение, предявената срещу нея жалба е отхвърлена, поради което същата не е допустим предмет на производството по глава седма от АПК. Извън горното, съдът е отрекъл характеристиките на оспорената заповед като акт по чл.62, ал.1 и ал.2 от АПК и приема, че определянето на нов срок за достъп до процесния имот на основание чл.194, ал.1 от ЗУТ е във връзка с изпълнението на заповед РД-959/15.12.2021г. и кметът на общината следва да го извърши в изпълнителното производство по чл.267 и сл. от АПК. В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания, съдът намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено от компетентен съд и по допустима жалба. Наведените от пълномощника на касатора Полидей-2 ООД, оплаквания за недопустимост на производството пред административния съд, са неоснователни. Видно е, че преценката във връзка с правото на жалба, съдът е извършил съобразно изложените от административния орган фактически и правни основания, въз основа на които правилно е приел, че процесната заповед е издадена в производство по възобновяване по глава седма от АПК и конкретно в хипотезата по чл.99, т.2 от АПК. Приложението на последната е мотивирано с влязлото в сила решение 57/12.01.2023г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 1112/2022г., което е квалифицирано като ново обстоятелство,респ. ново писмено доказателство по см. На чл.99,т.2 от АПК. Допустимостта на съдебното оспорване на административния акт, издаден при възобновяване на производството, е предвидена в разпоредбата на чл.104 от АПК и е надлежно упражнено от адресата на акта, който пряко засяга неговите права и интереси. Преценено с оглед основанията по чл.208, т.3 от АПК, обжалваното решение се приема за правилно. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и при верен анализ на относимата нормативна уредба, след обсъждане на доводите на страните и правнозначимите факти, първоинстанционният съд е постановил обосновано решение, при точно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Правилен и кореспондиращ на доказателствата е решаващият извод в съдебния акт за отсъствие на законови основания за възобновяване на административното производство по глава седма от АПК, което лишава органа от компетентност по чл.99 от АПК и издадената заповед е нищожна. Изложените фактическо и правно основание, формиращи мотивите на органа, сочат на проведено производство за възобновяване на производство по издаване на административни актове, което е уредено като извънреден способ за контрол на влезли в сила административни актове, приложим при лимитативно регламентирани от законодателя основания и правила в чл.99 и сл. от АПК. Според относимата за случая разпоредба на чл.99, т.2 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред от органа който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Изводът от цитираното нормативно правило е, че предмет на производството по възобновяване е административен акт, който не е бил оспорен пред съда, какъвто не е настоящият случай. От доказателствата по делото е видно, че заповед РД-959/15.12.2021г. на кмета на община Карлово, която органът е изменил с обжалваната заповед, е оспорена по съдебен ред, което я изключва като годен предмет на производството по възобновяване. Не е налице основанието по чл.99, т.2 от АПК и за административния орган не е възникнало правомощието да възобнови производството по издаване на процесния акт като измени същия. Отсъствието на предпоставки за прилагане на способа по чл. 99 от АПК сочи на отсъствие на компетентност на органа да упражни правото на възобновяване, а издадената при липса на компетентност заповед е нищожен административен акт. Като е обявил нищожността на същата, административният съд е постановил обосновано и правилно решение, което следва да се остави в сила. Неоснователни са поддържаните от касационните жалбоподатели доводи за това, че обжалваната заповед е издадена на осн.чл.62, ал.1 и 2 от АПК. От съдържанието на изменената заповед е видно, че не е засегната от непълноти или очевидна фактическа грешка, което да обоснове приложимост на процедурата по чл.62, ал.1 и 2 от АПК, а и липсват мотиви на органа в този смисъл. Неоснователно се отрича и възможността за изпълнение на заповед РД-959/15.12.2021г. като последица от оспорения съдебен акт. Както правилно е приел административният съд, влязлата в сила заповед е изпълнително основание по чл.268, т.1 от АПК и кметът на община Карлово в качеството си на орган по изпълнението, е задължен да осъществи изпълнението й, като по своя инициатива или по искане на заинтересованата страна следва да определи нов срок за изпълнение, а действието/бездействието му във връзка с горното задължение би могло да се оспорва по реда на чл.294 и сл. от АПК. Предвид изхода по делото, касаторите нямат право на разноски. На ответника А. Караджов се дължат направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700,00лв. според приложения списък, които следва да заплати община Карлово. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение