Решение № 5656 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12547/2010 г.

Решение № 5656 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12547/2010 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Сийка Хворева и Стоян Гергьовски срещу решение № 216 от 2.08.2010 г. по адм. д. № 127/2010 г. на Смолянски административен съд, като се иска отмяна на същото и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците по жалбата вземат становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Смолянският административен съд е отхвърлил жалбата на касаторите против заповед № РД-18-90/18.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София. За да постанови решението си, съдът е приел, че границата между УПИ VII - 792 в кв. 17 по ПУП на гр. Девин, собственост на жалбоподателите, и УПИ VIII - 791 в кв. 17 по ПУП на гр. Девин, собственост на заинтересованите страни по делото, представляващи съответно имот с идентификатор 503.792 и имот с идентификатор 503.791 по одобрената кадастрална карта на гр. Девин, е отразена съгласно установеното със сила на присъдено нещо действително материално право на собственост на Йордан Василев Йорданов - наследодател на заинтересованите страни по делото и жалбоподателите. Крайният извод на съда е, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Решението е правилно. В случая администрацията е действала съобразно влязлото в сила решение № 24 от 17.04.2007 г. по гр. д. № 175/2006 г. на Девински районен съд при означаване на границите между двата имота, което прави искането за отмяна на оспорваната заповед неоснователно. Правилно долният съд е отхвърлил жалбата, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. Твърдяното от касаторите грубо нарушение от съда, като е възприел заключението на вещото лице, въпреки тяхното оспорване, не е съществено нарушение на процесуалните правила, като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е свободен да прецени основателността на искането за допълнителна експертиза, с оглед на представеното заключение и останалите доказателства по делото и неуважаването на оспорването не води до неправилност на решението и като последица отмяна на същото и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение