Решение № 56 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 24/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на С. К. К. от гр. София, чрез адв. Маркова, за отмяна на влязло в сила съдебно решение 8-1 от 2.04.2025 година на Върховния административен съд по адм.д. С-57/2024 година. Като се позовава на чл. 239, т.1 АПК молителят иска отмяна на соченото съдебно решение поради открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение, които при решаването му не са могли да му бъдат известни. Претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Прилага писмо изх. АИ-1130/04.04.2025 година на Държавната комисия по сигурността на информацията. В съдебно заседание, адв. Маркова заявява, че искането за отмяна е основано само на обстоятелството, че спрямо останалите двама членове на експертна комисия от трима души, на която е бил член и К., не са приложени последиците отнесени към К.. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилна оценка на фактите и правото от тричленния състав на ВАС по делото, чието решение се иска да бъде отменено. В "молба за излагане на нови факти" се сочат физическите лица от екипа на К., получили разрешения за достъп до класифицирана информация. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът, Държавната комисия по сигурността на информацията, чрез експерт с юридическа правоспособност Славейкова, оспорва искането. Твърди, че представеното доказателство е неотносимо към спора.

При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съставът на Върховния административен съд приема, че същото е подадено в срока по чл. 240, ал.1, т.1 АПК, от страна с правен интерес.

По същество, искането е неоснователно, при следните изводи от правна страна:

Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона.

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, на която разпоредба се позовава искателят, актът на съда подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са такива обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни за страните и не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на спора.

В настоящия случай, искателят сочи писмо изх. АИ-1130/04.04.2025 година на Държавната комисия по сигурността на информацията. При извършен анализ на представеното доказателство, петчленният състав на ВАС приема, че то не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т.1 АПК от съществено значение за правилното решаване на делото:

1.Предвид датата на писмото, то е съставено след влизане в сила на решението по адм.д. С-57/2024 година по описа на ВАС. Тоест, явява се новосъздадено такова, което го изключва от обхвата на чл. 239, т.1 АПК.

1. Удостоверените в писмото факти засягат друго физическо лице, различно от молителя, жалбоподател по делото, чиято отмяна на решението се иска, като се претендира неравно третиране с молителя, в една ситуация. Силата на пресъдено нещо обаче е пречка да се пререши делото само защото страната не е съгласна с решението на съда. Съдебното решение с влизането си в сила преклудира чрез силата на пресъдено нещо възможността вече изяснени факти и отнесените към тях правни норми да се пререшават/прилагат различно с аргумент за различно отношение към различни физически лица в една ситуация (сравняваните лица по никакъв начин не са явяват засегнати от решението на съда, чиято отмяна се иска, нито са били страна по делото, нито имат правен интерес от решаването му).

3.Принципът е, че новооткритите доказателства за съществували факти към постановяването на решението, чиято отмяна се иска, трябва не само да не са новосъздадени, но и да са пряко относими към конкретния спор, предмет на съдебен контрол. Извършен от искателя анализ на факти, относими към различна практиката на органа в сходни случаи, не е зададен като обстоятелство сред изрично посочените в норматив, представляващи основание да се преодолее стабилитета на влязлото в сила съдебно решение.

1. Извънинстанционният характер на производството и стабилитета на решението, чиято отмяна се иска, е пречка, петчленният състав на ВАС да се произнесе по всички възражения в искането, относими единствено към проверка при инстанционен контрол за законосъобразност.

Предвид гореизложеното, като неоснователно, искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Воден от горното и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия