Решение № 3248 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4956/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Георгиев, подадена чрез пълномощника му - адв. Б. Ковачка, срещу Решение 1721 от 17.03.2023 г. по адм. дело 127/2023 г. на Административен съд - София - град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Георгиев против принудителна административна мярка (ПАМ) - принудително задържане с техническо средство скоба на пътно превозно средство с рег. [рег. номер], приложена на 16.12.2022 г. в 13:37 ч., в гр. София, от служител контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София. Касационният жалбоподател И. Георгиев, счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е разгледал и обсъдил и други доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, извън процесната заповед. Излага подробно доводи и твърди, че първоинстанционният съд не е извършил всички необходими действия по изясняването на фактическата обстановка, предвид което е достигнал до неправилни правни изводи. Посочва, че постановената ПАМ е незаконосъобразна поради липса на едно от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за прилагането й - за лекия автомобил, обект на приложената ПАМ, да не е извършено плащане на дължимата такса за кратковременен престой. Сочи, че от негова страна са представени доказателства (разпечатка от телефон, настроен с по-преден час от реалния) че е изпратено съобщение за плащане на престоя, като обратно е получено потвърждаващо съобщение, че същото е извършено успешно, респективно престоят е платен. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. Ответникът по касационната жалба - А. Антонов, служител на длъжност Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор в "Център за градска мобилност" ЕАД ("ЦГМ" ЕАД), гр. София, чрез адвокат М. Григорова - САК, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Излага подробни възражения по релевираните в касационната жалба доводи от касатора по отношения на процесната ПАМ. Аргументира изводите си с посочване на съдебна практика на ВАС. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 16.12.2022 г. автомобилът на жалбоподателя, марка Мерцедес , с peг. [рег. номер] е бил паркиран на [улица], в рамките на "Синя зона" в гр. София. От служител на "ЦГМ" ЕАД, в 13:33:42 часа и в 13:34:59 часа, са извършени две проверки, като и при двете резултатът за автомобила е бил неплатил за синя зона . В резултат на извършените проверки, служителят А. Антонов при "Център за градска мобилност" на длъжност Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор е установил, че за паркирания автомобил, собственост на касатора, не е била заплатена дължимата сума за престой в зоната, в това число не е бил изпратен СМС, нито е бил поставен талон в автомобила, въз основа на което в същия ден в 13:37 часа спрямо автомобила е приложена ПАМ по реда на чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), изразяваща се в поставено техническо средство скоба . За удостоверяване на извършените действия е бил съставен протокол за блокирани автомобили, от който е видно, че на автомобил, марка "Мерцедес" с peг. [рег. номер] в 13:37 часа е поставена скоба, като е наложена глоба в размер на 30,00 лева и същият е освободен в 15:23 часа. При установяване на нарушението и поставянето на скобата са били изготвени цветни снимки, приложени по делото. В рамките на съдебното производство към доказателствения материал по делото е приобщен и разпит на свидетеля В. Деников, служител на длъжност Контрольор, автомобилен транспорт, шофьор към "ЦГМ" ЕАД, присъствал на проверката осъществена на 16.12.2022 г., според когото, след извършената проверка е констатирано, че за процесната кола няма талон за паркиране, няма заплатен CMC, в същата не са се намирали хора, поради което е поставена скоба. От ответната страна е представена Заповед СО18РД-95-454 от 03.08.2018 г. на кмета на Столична Община, с която са определени редът и условията за принудително задържане на ППС чрез използване на техническо средство тип скоба от служител на "ЦГМ" ЕАД, който осъществява функциите на контрольор в изпълнение на Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община (НОДТСО) и Инструкция за работата на служителите на длъжност "контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор", в сектор "Принудително задържане" от отдел "Паркиране", на дирекция "Паркиране и мобилност". Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е изложил подробно относимата нормативна уредба и е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че в часовия диапазон от 13:25 часа - 13:44 часа на 16.12.2022 г. за паркирания от жалбоподателя автомобил с рег. [рег. номер], не е бил заплатен престоят за паркиране в рамките на район, определен като синя зона . Приел е, че от направените три последователни проверки от административния орган в 13:33 часа, 13:34 часа и в 13:37 часа, правомерно в 13:37 часа от него е поставено техническо средство тип скоба поради липса на заплащане на дължимата цена за паркиране. Първоинстанционният съд е приел, че действително предвид представената разпечатка от телефона на жалбоподателя от същия е било получено потвърдително съобщение за извършено плащане за паркиране в синя зона в 13:44 часа, валидно до 14:40 часа, но същото не може да санира липсата на заплащане към момента на прилагане на принудителната административна мярка по реда на чл. 162, ал. 2, т. 2 ЗДвП. По изложените съображения, първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на приложената ПАМ и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че процесната принудителна административна мярка е приложена от компетентен орган. От представената по делото Заповед РД-09-439 от 02.11.2018 г. в изпълнение на Заповед СОА18-РД95-454 от 03.08.2018 г. на кмета на Столична община, са определени длъжностните лица от Център за градска мобилност ЕАД, дирекция Паркиране и мобилност , отдел Паркиране , сектор Принудително задържане и сектор Платено паркиране , които да осъществяват ПАМ принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 1 ЗДвП, чрез използване на техническо средство тип скоба , до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство, сред които под 2 е и А. Владимиров Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор , които е издател на оспорваната в първоинстанционното производство ПАМ, приложена на 16.12.2022 г. Противно на доводите на касатора, правилен е и изводът на съда, че ПАМ е приложена в съответствие с материалния закон и неговата цел. По делото е безспорно установено, че на 16.12.2022 г. в 13:37 часа, лек автомобил с peг. [рег. номер] е бил паркиран в град София, на [улица], попадаща в обхвата Синя зона , съгласно Заповед СОА21-РД95-578 от 26.11.2021 г. на кмета на Столична община, без да е платена изискуемата съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП такса. Незаплащането на определената от Столична община такса за паркиране в участък "Сина зона" е основание за прилагане на процесната мярка. Мярката се прилага не с акт в писмена форма, а с фактическото поставяне на техническото средство за принудително задържане на пътното превозно средство. По аргумент от противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП за принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, писмената форма не е изискване за валидност, т. е. мярката се прилага с устно разпореждане на компетентното лице и чрез извършване на фактически действия по поставянето на скоба на превозното средство. Фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. В случая всички тези елементи са осъществени, поради което и мярката е правилно приложена. Обстоятелството, че снимките, направени от служителя на ЦГМ ЕАД, са с посочен час 13:35 часа, а в протокола като час, в който е поставена скобата на автомобила е посочен 13.37 часа, не опорочават приложената ПАМ, доколкото по делото е безспорно, че и към двата посочени момента таксата за синя зона не е била заплатена, както и че заплащането на дължимата такса за престой от касатора е извършено едва в 13:44 часа, т.е. след прилагането на процесната ПАМ. Противно на доводите на касатора налице е и исканата от закона специална цел, която прави принудата именно принудителна административна мярка - да се отстранят вредните последици от паркирането на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това цена по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалваната принудителна административна мярка, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Ето защо доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски, които видно от доказателствата по делото са в размер на 1000,00 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, съгласно представено пълномощно от 16.05.2023 г. и извлечение по разплащателна сметка от 22.05.2023 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение