Решение № 8110 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5291/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 64, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж (ОПРР) 2014-2020, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт З. Иванова, против Решение 439/04.03.2025 год., постановено по административно дело 727/2022 год. по описа на Административен съд - Враца, с което е отменено Решение РД-02-36-1023/07.11.2022 год. на РУО на ОПРР, с което е отказана верификация и плащане на разходи в частта по т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11 от Решението и отхвърля жалбата на Община Враца в останалата й част. Със съдебния акт в тежест на Община Враца са присъдени и съдебни разноски в размер на 52 887,40 лева. Заявено е твърдение, че съдебното решение, в оспорената му част е неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на това твърдение е оспорен извода на първоинстанционния съд, че в решението на РУО на ОПРР е обективирана воля за изменение на вече верифицирани разходи, чрез намаляване на тяхната сума, като нито една от цитираните в административния акт норми не предвижда основание за изменение на размера на разходите, които са верифицирани с влязъл в сила акт. Оспорва се и извода на съда, че в случая е приложим реда по чл. 99 от АПК, т.е. производство по отмяна или изменение на влязъл в сила административен акт. По мнение на оспорващия, съдът не е взел предвид, че правното основание за неверификация по т. 6 от акта е ново обстоятелство прекратяване на договора с изпълнител, за което бенефициера не спори. С оглед на това обстоятелство се твърди, че хипотезата на чл. 99 от АПК е неприложима. Развити са доводи, че след като договорът с изпълнителя е прекратен, като по него са извършени две междинни плащания, от които не е приспадана сума от извършеното авансово плащане и реално изплатената сума надвишава разходите за реално извършените от изпълнителя дейности, УО на ОПРР е бил длъжен да установи публично вземане в размер на 266 707,00 лева. Твърди също наличието на недължимо платена сума, която бенефициера дължи по Договор BG16RFOP001-1.019-0001-C01-S-002/17.05.2018 год. с изпълнител КАРИМПАКС-1 ООД, представляваща разликата между стойността на недопустимите разходи, поради непокриването им с реално извършени дейности, като е бил длъжен да я възстанови. С оглед на това е посочено наличието на предпоставки за възстановяване на надплатена сума, като недопустимия разход, платен на бенефициера по искане за плащане 2 (междинно) от 26.07.2018 год. е недължимо платен. По мнение на оспорващия, правилно и законосъобразно РУО на ОПРР е установил вземане и по останалите точки от акта, а именно по т. 8-8.1, вземане в размер на 70 352,13 лв. и по т. 10-10.1, вземане в размер на 8 738,57 лева. Твърди се също, че след като РУО на ОПРР правилно и законосъобразно е установил вземане по посочените суми, правилно се явява и прихващането по т. 7, т. 9 и т. 11. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на Община Враца и по отношение на оспорването на т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11 от Решение РД-02-36-1023/07.11.2022 год. на РУО на ОПРР. Заявено е и искане за присъждане на разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за касационното производство, както и за заплатените разноски за процесуално представителство в пълен размер за първоинстанционното съдебно производство. Заявено е и възражение за прекомерност за разноските на ответната страна. В съдебно заседание, касаторът редовно призован не се представлява, като на 02.06.2025 год. по делото е постъпила допълнителна молба от процесуалния представител - старши юрисконсулт З. Иванова, в която е заявено искане за даване на ход на делото в отсъствие на касатора. В молбата се поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи, и е формулирано искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът Община Враца не изразява становище по оспорването. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание и в писмено заключение дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: На първо място, настоящия касационен състав намира за нужно да уточни, че доколкото предмет на касационната проверка е решението на първоинстанционния Административен съд Враца, само в отменителната му част (с която се отменя Решение РД-02-36-1023/07.11.2022 год. на РУО на ОПРР в частта по т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11), то настоящата инстанция не дължи произнасяне по отношение фактическите установявания и правните изводи на съда по отношение на административния акт в останалата му част. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че между Министерство на регионалното развитие и благоустройство, в качеството му на Управляващ орган на Оперативно програма Региони в растеж 2014-2020 и Община Враца, в качеството й на бенефициер е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.019 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Враца, предвиждащ предоставяне на БФП (100%) в максимален размер до 6 385 000,00 лева за изпълнение на проектно предложение BG16RFOP001-1.019-0001 Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на образователни институции. На 21.05.2021 год., във връзка с изпълнение на договора, от Община Враца е подадено искане 6 за окончателно плащане, придружено с окончателен технически и финансов отчет. Във връзка с подаденото искане и след извършена документална проверка, с Решение РД-02-36-1023/07.11.2022 год. на Зам.-министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 в т. 1 т. 5 (вкл.) е формиран отказ за верификация и плащане на разходи, в общ размер на 997 586,84 лева, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и на основание чл. 23, ал. 5, във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 3 от сключения АДПБФП между МРРБ и Община Враца. В останалата част на решението, административният орган е приел следното: т. 6. Определил е верифицирани и платени разходи в размер на 266 707,00 лева безвъзмездна финансова помощ към бенефициера Община Враца от искане за плащане 2 (междинно) от 26.07.2018 год., за недопустими, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ условия и на основание чл. 30 от сключения АДПБФП между МРРБ и Община Враца и в тази връзка недължимо платени, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 год., във вр. с чл. 62 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Посочил е, че разходите стават дължими за възстановяване от бенефициера, с оглед на което е отчетено вземане към него в размер на 266 707,00 лева от искане за плащане 2 (междинно) от 26.07.2018 год. по АДПБФП. Като фактически обстоятелства по тази точка е посочено, че в искане за плащане 2 (междинно) по договор BG16RFOP001-1.019-0001-С01-S-002/17.05.2018 год. с изпълнител КАРИМПЕКС-1 ООД е отчетено авансово плащане към изпълнителя в размер на 453 794,90 лева без ДДС/ 544 553,88 лева с ДДС. Съгласно договора с изпълнителя, авансовото плащане се приспада от окончателното плащане по договора. Договорът с изпълнителя е прекратен, като по него са извършени две междинни плащания, от които не е приспадана сума от извършеното авансово плащане. Реално изплатената сума надвишава разходите за реално извършените от изпълнителя дейности. Посочено е също, че в искане за плащане 2 (междинно), бенефициерът е отчел и УО на ОПРР 2014-2020 е верифицирал разходи за авансово плащане към изпълнителя в размер на 431 105,15 лева без ДДС/ 517 326,19 лева с ДДС. Остатъкът до пълния размер на авансовото плащане е неверифициран във връзка със сигнал за нередност 638 и съответно е поискан повторно в искане за плащане 6 (окончателно). Сборът от вече верифицирани разходи и отчетените и подлежащи на верифициране такива в настоящото искане по договор BG16RFOP001-1.019-0001-С01-S-002/17.05.2018 год. с изпълнител КАРИМПЕКС-1 ООД е по-висок от разходите за реално извършени дейности. Уточнено е, че сумата от 266 707,00 лева, представляваща разликата между стойността на недопустимите разходи поради непокриването им с реално извършени дейности (280 744,21 лева) и относимите към тях неверифицирани разходи поради сигнал за нередност (14 034,21 лева) се явява недопустим разход. т.7. Извършил е прихващане от одобрената за плащане сума в настоящото искане за плащане на вземане в размер на 266 707,00 лева недължимо платена сума на бенефициера, отчетена и верифицирана в искане за плащане 2 (междинно) от 26.07.2018 год. на основание чл. 43, ал. 4, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 год. т.8. Определил е верифицирани и платени разходи в размер на 70 352,13 лева безвъзмездна финансова помощ към бенефициера Община Враца от искане за плащане 2 (междинно) от 26.07.2018 год. за недопустими, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ условия и на основание чл. 30 от сключения АДПБФП между МРРБ и Община Враца и в тази връзка недължимо платени, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 год., във вр. с чл. 62 от ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Посочил е, че разходите стават дължими за възстановяване от бенефициера, с оглед на което е отчетено вземане към него в размер на 70 352,13 лева от искане за плащане 2 (междинно) от 26.07.2018 год. по АДПБФП. Като фактически обстоятелства по тази точка е посочено, че към искането за плащане е представен доклад на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) от 10.06.2020 год. относно проверка за спазване на бюджетната, финансово-стопанска и отчетната дейност по отношение на провежданите от общината процедури за възлагане на обществени поръчки, във връзка с извършван ремонт на детска градина Зора гр. Враца в периода 01.01.2018 год. 30.11.2019 год. Съгласно констатациите в доклада са налице актувани, но неизпълнени количества СМР по сключения с изпълнителя ХИДРОСТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД ЕООД договор за изпълнение на СМР BG16RFOP001-1.019-0001-С01-S-001/14.03.2018 год. Във връзка с констатациите в доклада на АДФИ, на 22.06.2020 год. е съставен Протокол от извършена проверка от специално назначена от кмета на Община Враца комисия по извършена проверка на място на извършените СМР на ДГ Зора гр. Враца. По повод констатираните несъответствия, на 21.07.2020 год. до ХИДРОСТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД ЕООД е изпратена покана за възстановяване на неоснователно актуваната сума. Във връзка със заявено от дружеството становище за липса на надплатени и неоснователно актувани суми, както и с цел обезпечаване на вземането е образувано дело в Окръжен съд Благоевград, в резултат на което е издадена Обезпечителна Заповед 1/12.02.2021 год. за налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на ХИДРОСТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД ЕООД. Бенефициерът е изразил становище, че надплатените суми са към Протокол за приемане на извършени СМР 1 от 20.07.2018 год., платени с фактура 0000000031/23.07.2018 год. и Протокол за извършени СМР 2 от 16.04.2019 год., платени с фактура 0000000045/25.04.2019 год. Органът е посочил, че фактура 0000000031/23.07.2018 год. е отчетена от бенефициера и съответно верифицирана в искане за плащане 2 (междинно). Предвид описаните по-горе фактически обстоятелства е прието, че установената от бенефициера надплатена сума по нея, която е в размер на 93 802,84 лева с ДДС се явява недопустим разход. В заключение по тази точка е посочено, че в резултат на извършената проверка на настоящото искане за плащане е установено несъответствие на изплатените с искане за плащане 2 (междинно) от 26.07.2018 год. разходи по договор BG16RFOP001-1.019-0001-С01-S-001/14.03.2018 год. с изпълнител ХИДРОСТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД ЕООД с условията на допустимост на разходите, посочени в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ и на основание чл. 30 от АДПБФП, сключен с бенефициера Община Враца. Посочено е също, че поради сигнал за нередност 632 е неверифицирана сума, представляваща част от поисканите за възстановяване от бенефициера разходи в размер на 93 802,84 лева. Неверифицираната сума по сигнал за нередност и установена нередност, относима към разходите в размер на 93 802,84 лева е 23 450,71 лева или 25% от тях. С оглед горното, сумата в размер на 70 352,13 лева, представляваща разликата между стойността на недопустимите разходи, актувани, но неизпълнени количества СМР (93 802,84 лева) и относимите към тях неверифицирани разходи поради сигнал за нередност (23 450,71 лева) става недопустим разход. т.9. Извършил е прихващане от одобрената за плащане сума в настоящото искане за плащане на вземане в размер на 70 352,13 лева недължимо платена сума на бенефициера, отчетена и верифицирана в искане за плащане 2 (междинно) от 26.07.2018 год. на основание чл. 43, ал. 4, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 год. т.10. Определил е верифицирани и платени разходи в размер на 8 738,57 лева безвъзмездна финансова помощ към бенефициера Община Враца от искане за плащане 2 (междинно) от 26.07.2018 год. за недопустими, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и чл. 7, ал. 3 от Постановление 189/28.07.2016 год. на Министерски съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 2020 год. (ПМС 189/28.07.2016 год.) и в тази връзка недължимо платени, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 год., във вр. с чл. 62 от ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Посочил е, че разходите стават дължими за възстановяване от бенефициера, с оглед на което е отчетено вземане към него в размер на 8 738,57 лева от искане за плащане 2 (междинно) от 26.07.2018 год. по АДПБФП. Като фактически обстоятелства по тази точка е посочено установяване на надвишаване на максимално допустимия размер на разходите за организация и управление на проекта. Посочено е, че при общо верифицирани преки допустими разходи с натрупване в размер на 3 954 140,59 лева, максималният размер на разходите за организация и управление на проекта не би следвало да превишава 79 082,81 лева (2% от преките допустими разходи, финансирани от безвъзмездната финансова помощ по проекта). Отчетените и верифицирани разходи за организация и управление на проекта са в размер на 87 821,38 лева. В резултат на това е установено надвишаване на максимално допустимия разход за тази категория разходи в размер на 8 738,57 лева (87 821,38 лв. 79 082,81 лв.). т.11. Извършил е прихващане от одобрената за плащане сума в настоящото искане за плащане на вземане в размер на 8 738,57 лева недължимо платена сума на бенефициера, отчетена и верифицирана в искане за плащане 2 (междинно) от 26.07.2018 год. на основание чл. 43, ал. 4, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 год. т.12. На основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, от настоящото искане за плащане е прихваната сума в размер на 134 081,44 лева, представляваща сбор от главница по регистриран дълг във връзка с установена нередност в размер на 98 207,45 лева, определена с Решение РД-02-36-971/24.10.2022 год. на РУО на ОПРР и главница по регистриран дълг във връзка с установена нередност в размер на 35 873,99 лева, определена с Решение РД-02-36-970/24.10.2022 год. на РУО на ОПРР. В хода на съдебното дирене е допусната, изготвена и приета от съда съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е установило наличие на несъответствие между КСС, представена от Община Враца на етап кандидатстване по проект Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на образователни институции и КСС към одобрения проект за обект ПМГ Академик Иван Ценов. Установено е наличието и на несъответствие между реално извършените СМР и актуваните СМР и непредвидените СМР. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е приел, че по отношение на разходите по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от акта, решението за отказ е мотивирано с несъответствие на дейностите с чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУСЕСИФ. Съдът изцяло е споделил доводите на РУО на ОПРР за недопустимост на разходите по посочените точки, поради което е приел оспорването в тази му част за неоснователно и като такова го е отхвърлил. За неоснователно е прието и оспорване на решението в частта му по т. 12, доколкото отказаната за верифициране сума в тази част е въз основа на наложени финансови корекции с Решение РД-02-36-970/24.10.2022 год. и с Решение РД-02-36-971/24.10.2022 год. По отношение на оспорения административен акт, в частта му по т.6, т.7, т.8, т.9, т.10 и т.11, първоинстанционният административен съд е приел следното: Съдът е посочил, че с оспореното решение са определени верифицирани и платени разходи през 2018 год. за недопустими в размер на 266 707,00 лв. по т.6., в размер на 70 352,13 лв. по т.8. и в размер на 8 738,57 лв. по т.10. от решението. Като основание за издаване на акта по т.6. и по т.8., РУО на ОПРР се е позовал на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, във вр. чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, както и чл. 30 от АДБФП, сключен между МРРБ и Община Враца, въз основа на които е прието, че въпросните суми са недължимо платени, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. във вр. чл. 62 от ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Правното основание за постановяване на решението по т. 10 е посочено по чл. 57, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и чл. 7, ал. 3 от ПМС 189/28.07.2016 год., въз основа на които правни норми е прието, че сумата е недължимо платена, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 год. във вр. чл. 62 от ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. След анализ на така обективираните в решението фактически и правни основания, съдът е приел, че РУО на ОПРР е формирал воля за изменение на размера на вече верифицирани разходи чрез намаляване на тяхната сума. При преглед, на съдържанието на сочените от административния орган правни разпоредби, съдът е установил, че нито една от тях не предвижда основание за изменение на размера на разходите, които са верифицирани с влязъл в сила акт. В този смисъл е прието, че сочените в решението чл. 56 и чл. 57 от ЗУСЕФСУ касаят общия случай на верификация, а не изменение на размера на вече верифицирани разходи. По мнение на съда, разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3/22.05.2018 год., също не съдържа основание за изменение на размера на вече верифицирани разходи. От страна на съда са развити и мотиви, че в случая плащането се предхожда от влязъл в сила акт за верификация, при чието издаване е извършена преценка, относно наличието на основание за плащане. Посочено е, че производството по отмяна или изменение на влязъл в сила административен акт има извънреден характер, поради което в тежест на органа е да установи, че е спазил сроковете и основанията за провеждането му. Уточнил е, че в ЗУСЕФСУ не се съдържа регламентация относно изменението и отмяната на влязъл в сила акт за верификация, поради което е приложим редът по чл. 99 и сл. от АПК, за чието спазване нито са представени доказателства, нито се твърди от издателя на акта. В съответствие с тези мотиви, съдът е формирал решаващ извод, че оспореното решение в частта му по т.6., т.8. и т.10. се явява незаконосъобразно. От своя страна, незаконосъобразността на отказа за верификация по посочените точки обосновава незаконосъобразност и на прихващането на същите суми по т.7, т.9 и т.11 от решението. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е отменил Решение РД-02-36-1023/07.11.2022 год. на РУО на ОПРР за отказ за верификация и плащане на разходи в частта по т.6., т.7., т.8., т.9., т.10. и т. 11 от Решението и е отхвърлил оспорването в останалата му част. В тежест на Община Враца са присъдени и разноски в размер на 52 887,40 лева. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правил. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изложените от първоинстанционния съд мотиви по отношение компетентността на органа, издаването на акта в изискуемата форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и с оглед чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимостта от повторното им възпроизвеждане. Относно материалната законосъобразност, настоящият състав намира следното: Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - 68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило, допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право - на Съюза и националното, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57-58 от ЗУСЕФСУ, като с чл. 59 от закона се допуска конкретни национални правила и детайлни правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за програма по чл. 3, ал. 2 от с.з., да се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация. Управляващият орган по Оперативната програма е сезиран с искане за окончателно плащане по проект съгласно сключения между страните административен договор. Верифицирането на разходите по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка относно допустимостта на тези разходи. За да откаже верификация на разходи по т.6 и т.8 от акта в размер съответно от 266 707,00 лева и в размер на 70 352,13 лева, органът се позовава на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, съгласно който, разходите се считат за допустими, когато не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект. По т.10 от акта, административният орган е отказал верифициране на разходи в размер на 8 738,57 лева, позовавайки се на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В чл. 57, ал. 1, т. 2 е указано, че разходите се считат за допустими, когато попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. От фактическите обстоятелства, обективирани в оспореното решение на РУО на ОПРР се установява, че процесните разходи по т.6, т.8 и т.10 са вече верифицирани и платени по искане за плащане 2 (междинно) от 26.07.2018 год. В този смисъл, основателни са доводите на първоинстанционния съд, че по същество, с оспореното решение в тази му част, РУО на ОПРР цели изменение чрез намаляване на вече верифицирани и платени разходи. Анализът на цитираните като правно основание норми на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУСЕФСУ обосновава основателност на извода на съда, че същите не съдържат разпоредби, указващи възможността на административния орган да квалифицира определени разходи като недопустими, при положение че същите с нарочен административен акт и след надлежно извършена проверка са приети за допустими и са изплатени. Както правилно сочи съда, разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ регламентира общия случай на верификация, като същата норма не регламентира условия или ред за изменение в размера на вече приети за допустими и верифицирани разходи. Другата посочена в решението норма на чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3/22.05.2018 год. също не съдържа регламентация на ред или условия за изменение в размера на верифицирани и планети разходи. Текста на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3/22.05.2018 год. указва, че бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. От друга страна, ал. 3 от нормата предвижда, че в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Анализът на така цитираната разпоредба на чл. 35, ал. 3 обосновава извод за необходимостта от нарочен акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, въз основа на който, управляващия орган има възможността да отчете това вземане. В настоящият случай нито се установява, нито се твърди за наличието на такъв нарочен акт за установяване на публично вземане. Както се посочи по-горе, разходите по т.6, т.8 и т.10 са вече верифицирани и платени по искане за плащане 2 (междинно) от 26.07.2018 год. с нарочен и влязъл в сила административен акт за верификация. В производството по постановяване на този акт за верификация, именно УО на ОПРР е извършил изискуемата се преценка за наличие на основанията за плащане. С оглед на това и доколкото е налице постановен и влязъл в сила административен акт за верификация, неговото изменение или отмяна е допустимо единствено и само в производство по чл. 99 от АПК (доколкото в приложимия ЗУСЕФСУ липсват правни разпоредби, указващи тази процесуална възможност). Безспорно е, че с оглед на правомощията си по контрол на изпълнението на процесния проект, ръководителят на УО би могъл да установи, че даден разход е неправилно верифициран и с оглед на това за него да е налице задължение да защити интересите на бюджета на Съюза като го признае за недопустим. Но за да се случи това законосъобразно е необходимо влезлите в сила благоприятни за бенефициера актове да бъдат отменени по реда на чл. 99 от АПК. Без органът да е провел производство при условията на чл. 99 от АПК и в сроковете по чл. 100 от АПК, той не може да постанови нов акт с противоположно съдържание на вече издаден такъв. В случая органът не е провел производство по отмяна на влезлите в сила актове, с които на бенефициера са признати за допустими процесните разходи, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото органът не е провел изискуемото производство, което би му позволило да отмени влезли в сила актове, с които сумите са верифицирани, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Едва когато проведе производството по чл. 99 от АПК и отмени влезлите в сила актове за верификация, органът може да постанови нов акт, с който да откаже верификация на разходите на приетото от него правно основание (в този смисъл Решение 11049/16.10.2024 год. на ВАС по адм. д. 5970/2024 год., VІІ о., Решение 6331/22.05.2024 год. на ВАС по адм. д. 12049/2023 год., VІІ о., Решение 5510/28.05.2025 год. на ВАС по адм. д. 9685/2024 год., VІІ о. и др.). Доколкото в оспореното решение, РУО на ОПРР се е позовал и на разпоредбите на чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3/22.05.2018 год., които норми регламентират реда и условията за възстановяване и отписване на неправомерни разходи по оперативните програми, то настоящия състав намира за нужно да посочи и следното: производството по верификация на заявени с искане за плащане разходи по чл. 60 и сл. от ЗУСЕФСУ и това за установяване на недължимо платени или надплатени суми са две същностно различни по своя характер процедури, инициирани по различен ред, прилагани на различно основание и в различни производства. В единия случай органът, сезиран с искане за верификация на извършени по съответния проект разходи, извършва първична проверка за допустимост на тези средства, съобразявайки правилата по чл. 57 от ЗУСЕФСУ и документите, приети по реда на чл. 26, ал. 1 с. з., в резултат на което се произнася с акт, обективиращ становището му относно съответствието на така заявените разходи с поставените от законодателя и УО изисквания. В другия случай, обратно - извършва се повторна преценка на вече платени средства, която следва съвсем различен ред и управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Основателни се явяват и мотивите на първоинстанционния административен съд, съгласно които, доколкото отказа за верификация на разходите по т.6, т.8 и т.10 се явява незаконосъобразен, то незаконосъобразно е и прихващането на същите тези разходи, обективирано в т.7, т.9 и т.11 от решението. В съответствие с така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция приема, че оспореният административен акт в частта по т.6, т.7, т.8, т.9, т.10 и т.11 е незаконосъобразен. Като е постановил съдебен акт в съответствие с този правен извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,