Решение № 330 от 3.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1599/2011 г.

Решение № 330 от 3.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1599/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитник на подсъдимия С. К. М. е подател на касационна жалба срещу решението на Пловдивския апелативен съд, доколкото то потвърждава осъдителната присъда на Хасковския окръжен съд. Присъдата - № 156 от 21 юли 2010 г. по нохд. № 236/2008 г., е за продължаваното в периода 11 ноември 2006 г. - 24 януари 2008 г. изнудване на Я. Г. И., което й е причинило значителни имуществени вреди в размер на 5 500 лева - престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 213а, ал. 3, т. 2 и чл. 26 НК. За това престъпление М. е наказан при условията и на чл. 55 НК (под минималния размер на наказанията, предвиден в закона) с лишаване от свобода - 3 години при общ първоначален режим в затворническо общежитие в открит тип, и с глоба 2 500 лева. За същото престъпление подсъдимият е осъден и да заплати три обезщетения на И.: 5 500 лева - за причинените й имуществени щети, 1 000 лева - за причинените й неимуществени щети в резултат на упражнената върху нея физическа принуда, 2 000 лева - за упражнената психическа принуда. Решението - № 233 от 8 декември 2010 г. по внохд. № 426/2010 г., потвърждава отговорността на подсъдимия в посочените й размери и я променя само по отношение на началния момент за олихвяване на обезщетението 1 000 лева. В подадената касационна жалба се съдържат позоваване на всички основания за отмяна на оспореното решение, както и доводи, които подателят й отнася към тях и които според него позволяват ВКС да намали наложеното наказание, включително с приложение на чл. 66 НК (на условно осъждане) - при същата или при по-благоприятна правна квалификация на деянието (като принудително самоуправство по чл. 323, ал. 5 НК), или делото да бъде върнато за ново разглеждане в първоинстанционния окръжен съд. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция (с уточнението, че това не се отнася до същественото нарушение на процесуалните правила), а според участващия в него прокурор тя е неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. То не е засегнато от претендираните или от други недостатъци, които да изискват неговото отменяне или изменяне. Претенцията за неправилно приложение на материалния закон (че извършеното не било изнудване, а принудително самоуправство) се основава на лишената от нужната доказателствена подкрепа версия на М., че пострадалата И. му е дължала пари. Става дума освен това за обсъдена в обжалваното решение защитна версия, но вместо да оспори отхвърлянето й, жалбоподателят е представя като въобще необсъждана досега. Накрая, нито размерът на лишаването от свобода, нито ефективното му изтърпяване са израз на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Това е съвсем ясно, ако се отчитат съображенията за потвърждаване на наказание, което е близо една втора по-малко от минимално предвиденото в закона, но също така убедително мотивиран е и отказът лишаването от свобода да бъде наложено условно. По въпроса доколко поначало има място за условно осъждане спрямо извършителите на най-тежките престъпления, ВКС е имал вече възможност да вземе принципно отношение (вж. повече например в р. 277/02-I, Бюл. 10/02) и то трябва да бъде потвърдено за този конкретен случай. Влошеното здраве на подсъдимия, по-специално, е отчетено в достатъчна степен при индивидуализацията на отговорността, без в същото време то да е от такъв характер, че да е несъвместимо с изтърпяване на наказанието. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I наказателно отделение,