Решение № 11727 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9921/2018 г.

Решение № 11727 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9921/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Д. Колев от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. Стойчев срещу заповед № 8121 К-5990 от 27 април 2018 г., с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното му правоотношение по собствено желание. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалвания от него административен акт, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, които съставляват отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Моли за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените съдебно деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция, обективирани в представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът по жалбата – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника му юрисконсулт Т. Цонева оспорва жалбата като изразява становище за нейната неоснователност и недоказаност. Моли за отхвърляне на оспорването и присъждане в полза на министерство на вътрешните работи на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя съдебни разноски. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и от страна, имаща правен интерес от предявеното оспорване. За да се произнесе по същество, приема за установено следното: Д. Колев е държавен служител, инспектор, назначен ан длъжност разузнавач II степен в "Мисия на международни организации", към отдел "Интерпол и мисии на международни организации" при дирекция "Международно оперативно сътрудничество" към министерство на вътрешните работи. На 22 август 2017 г. Д. Колев подава до министъра на вътрешните работи, чрез директора на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" – МВР заявление с рег. № А-236000 от същата дата, с което моли на основание чл. 167, ал. 1 от ЗМВР да му бъде разрешено да кандидатства за заемане на длъжност по срочен договор в институции и структури на Европейския съюз и Международни организации и по-точно в "организация за сигурност и сътрудничество" в Европа (OSCE Missions), с която Република България е страна по сключен договор за сътрудничество. Уведомява, че при положителен резултат ще депозира по надлежния ред заявление за ползване на отпуск, съгласно чл. 189, ал. 1, т. 6 от ЗМВР за срока на договора. Върху заявление е поставена резолюция с текст "Да", с дата 21 август 2017 г. от неизвестно лице, понеже липсва посочване на имената и длъжността поставилия подписа си. С другите две резолюции, съответно от 25 август 2017 г. и 28 август 2017 г. е отбелязано "За становище". С докладна записка зам.-министърът на вътрешните работи рег. № 8121 р-19002 от 1 септември 2017 г. е предложил на министъра в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност по чл. 167, ал. 1 от ЗМВР да съгласува по целесъобразност исканото разрешение за кандидатстване от Д. Колев, а като втора точка е посочено, че решението на административния ръководител да бъде отразено с писмена резолюция върху заявление рег. № А-23597 от 22 август 2017 г. и рег. № А-23600 от 22 август 2017 г. Със заявление с рег. № А-160 от 3 януари 2018 г. Д. Колев отново е поискал от министъра на вътрешните работи да му бъде разрешено да ползва неплатен годишен отпуск от 4 февруари 2018 г. по реда на чл. 189, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, поради заемането на длъжност по срочен договор, кандидатстването, по който му е бил разрешен върху заявление № 6212 р-1646 от 22 август 2017 г. Уведомява, че с писмо от 27 октомври 2017 г. от човешки ресурси на Специалната мисия за наблюдение в Украйна (OSCE Special Monitoring Mission in Ukraine) е известен, че може да заеме позицията за период до 31 март 2018 г., като срокът на договора е обвързан с изпитателен срок и мандата на мисията, а при преминаване на изпитателния срок и потвърждение на новия мандат срокът на договора ще бъде удължен до 31 март 2019 г. Със заповед № 8121 К-225 от 17 януари 2018 г. министърът на вътрешните работи разрешава на жалбоподателя неплатен такъв за времето от 4 февруари 2018 г. до 31 март 2018 г. С административната преписка са приложени два броя заявления с рег. № 8121 р-4722 от 6 март 2018 г. от зам. -директора на министерството до директора на ДМОС – МВР и с рег. № А-9590 от 26 март 2018 г. от Д. Колев до ресорния министър, в които е посочено, че мандатът на мисията е удължен до 31 март 2019 г. и се иска разрешение за служителя за ползване на неплатен отпуск от 1 април 2018 г. до 31 март 2019 г., по реда на чл. 189, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. С докладна записка рег. № 8121 р-7212 от 5 април 2018 г. от ЗА директор на дирекция "Човешки ресурси" към МВР, съгласувана със зам. - министъра на вътрешните работи на 2 април 2018 г. е предложено на министъра на вътрешните работи да подпише представения проект на заповед за разрешаване на неплатен отпуск на жалбоподателя. Върху нея е поставена резолюция от зам. –министъра на вътрешните работи от 04 април 2018 г. "предвид съгласието на директор Костов за отсъствие на двама служители от щата на ДМОС, разпоредете се да бъде намален щата на дирекцията с 2 щатни бройки, тъй като от неговите "Да" на заявленията не става ясно каква е нуждата от ползата за дирекцията и МВР от изпращането на двамата служители на мисия в Украйна. Одобрявам предложението в ДЗ, ако директор Костов я съгласува, двамата колеги заминават и с 2 щатни бройки намалявате щата на ДМОС". По делото е представено определение № 8678 от 27 юни 2018 г., постановено по адм. дело № 7723/2018 г., по описа на Върховния административен съд, състав на тричленен състав на пето отделение, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставена без разглеждане жалба с вх. № 7129 от 27 април 2018 г. при Върховния административен съд, подадена от Д. Колев, срещу мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по заявление рег. № А-9590 от 26 март 2018 г., по описа на дирекция "Международно сътрудничество" при Министерство на вътрешните работи, с което е поискал да бъде продължен ползвания от него неплатен отпуска за срока на договора в Мисията на ОССЕ в Република Украйна, за периода от 01 април 2018 г. – 31 март 2019 г. и образуваното съдебно производство по делото е прекратено. След обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд, с определение № 14101 от 19 ноември 2018 г., по описа на същия съд, определението е оставено в сила. Представени са две заверени копия от удостоверения: за назначаване Колев в Специалната наблюдателна мисия в Украйна на ОССЕ от 4.02.2018 г. като Наблюдател на СНМ в Украйна и за продължаване на мисията, ведно със заверено копие на поръчка за писмен превод от английски на български език. С жалбата е приложено писмо рег. № 8121 р-23358 от 18 ноември 2016 г. на министъра на вътрешните работи, адресирано до ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, с което са дадени указания по приложението на чл. 167 от ЗМВР и разрешаването на отпуск по реда на чл. 189 от ЗМВР и чл. 190 от ЗМВР, и заповед № 8121 з-388/04 август 2014 г., също на министъра на вътрешните работи относно реда за ползване на отпуските по чл. 189 от ЗМВР и чл. 190 от същия нормативен акт. С оспорената, пред настоящия тричленен състав, заповед № 8121 к-5992 от 27.04.2018 г., министърът на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР и заявлението на Колев (посочено по-горе) прекратява служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. В нея е посочено, че на осн. чл. 172 и чл. 174, ал. 4 от ЗМВР, лицето да възстанови на МВР разходите за издръжка и обучение в Академията на МВР, пропорционално на времето на неизпълнение на задълженията за 10 години служба в МВР. Също така работодателят е отбелязал, че на държавния служител да се изплатят полагащите се обезщетения по ЗМВР и е указал, че заповедта може да се обжалва в 14-дневен срок пред Върховния административен съд. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното: Оспорената заповед е издадена от министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 227 от ЗМВР, във връзка с чл. 158 от същия закон, в предвидената от закона форма, като съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, приложим в случая доколкото в ЗМВР не са предвидени специални изисквания към съдържанието й. При постановяването на акта са спазени предвидените административнопроизводствени правила. Същата е постановена въз основа на постъпило от служителя заявление, с което се иска служебното му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие. Понеже желае по-ранна дата на прекратяване в съответствие с разпоредбата на чл. 228, ал. 2 от ЗМВР, служебното правоотношение е прекратено без да бъде спазен срока по ал. 1 от цитираната норма, но в същата е предвидено заплащане на обезщетения. Макар същите да не са конкретизирани, доколкото в заповедта е формулирано общо разпореждане "на държавния служител да се изплатят полагащите се обезщетения по ЗМВР" настоящият състав намира, че това включва и предвиденото в цитираната разпоредба такова. Заповедта е постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 229 от ЗМВР, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че макар на служителя да е отказано ползване на неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 от ЗМВР - за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации, на същия със заповед № 8121 К-225 от 17 януари 2018 г. на министъра на вътрешните работи е разрешено ползването на платен годишен отпуск за времето от 4 февруари 2018 г. до 31 март 2018 г. (л. 20 и л. 22 от настоящото дело). Следва да се отбележи, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена на 27 април 2018 г. По отношение на периода от 1 април 2018 г. до 31 март 2019 г. не е издадена заповед за разрешаване на неплатения отпуск на жалбоподателя, а само от положената резолюция на докладната записка от 5 април 2018 г. се установява, че е дадено съгласие от заместник-министъра на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 229 от ЗМВР изрично забранява прекратяването на служебно правоотношение по време на отпуск, освен в конкретно посочени случаи, в които хипотезата на прекратяване по взаимно съгласие не е предвидена, поради което настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е постановена в нарушение на посочената норма. Следователно обжалваният акт е незаконосъобразен, издаден е в противоречие с материалноправните разпоредби, което е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Същият е издаден на 27 април 2018 г., време, през което жалбоподателят е бил в разрешен неплатен отпуск до 31 март 2018 г. По отношение на наведените доводи за наличие на принуда при подаване на заявлението с искане за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Колев не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че жалбодателят твърди, че решението му е обусловено от отказа да му бъде разрешено ползването на неплатен отпуск по реда на чл. 189, ал. 1, т. 6 от ЗМВР при наличие на разрешено ползване на платен такъв към момента на издаване на заповедта, не води до извод за наличие на твърдяната индиректна принуда. В тази насока следва да бъде съобразено и съдържанието на поставената от зам. - министъра резолюция върху докладната записка с рег. № 8121 р-7212 от 5 април 2018 г. на ЗА директор на дирекция "Човешки ресурси", с която е предложено на заместник – министъра да предприеме необходимите организационни мерки, по отношение на двамата колеги, които заминават. Макар в нея да не се съдържа изрично разпореждане, от разказвателната му форма може да бъде обоснован извод, че отпускът на Д. Колев е разрешен, което налага разпореждането до зам. - министъра да предприеме необходимите действия за осигуряване на работата в дирекцията предвид заминаването на двамата служители, при съгласието на директор Костов. Възниква и такова да запознае министъра с нуждата и ползата от заминаването на двамата служители, които обаче заемат длъжности по силата на сключени от страна на Република България и европейските институции договори и за които случаи изрично в разпоредбата на чл. 189, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е предвидено право на държавните служители в МВР на неплатен отпуск за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации. Последното без съмнение корелира със задължение на министъра да разреши ползването на този отпуск при установено наличие на посочените обстоятелства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 229 от ЗМВР и следва да бъде отменен. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя претендираните от него разноски, сторени пред настоящата съдебна инстанция, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 127 от настоящото дело), възлизащи на общата сума от 676,00 лв. (шестотин седемдесет и шест лева), от които заплатена държавна такса за настоящото оспорване – 10,00 лв. (десет лева), заплатен превод на документи от английски на български език – 16,00 лв. (шестнадесет лева) и заплатено адвокатско възнаграждение – 650,00 лв. (шестотин и петдесет лева). По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение