Решение № 1299 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2015 г.

Решение № 1299 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Бако Петров Стоянов, чрез процесуалния си представител, срещу съдебно решение № 479 от 06.03.2015 г. постановено по адм. дело № 3296 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Варна. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, по съображения подробно изложени в касационната жалба. Прави е искане към съда решението да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваният отказ. Ответникът - Началникът на Районно управление (РУ) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Аксаково, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и прави искане то да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът e отхвърлил жалбата на Бако Петров Стоянов срещу изричен отказ на началник РУ "Полиция" гр. Аксаково с рег. № 3674 от 25.04.2014 г. да издаде на жалбоподателя разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие за самоотбрана и е осъдил оспорващия да заплати разноски в размер на 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Бако Петров Стоянов е подал заявление с вх. № 45 от 20.03.2014 г. да му бъде издадено разрешение за съхранение и носене на 1 бр. пистолет "Берета" с номер № L88/79Z и 50 бр. боеприпаси, комплектовано със съответните изискуеми документи. От определение от 31.01.2014 г. на Софийски градски съд (СГС) постановено по НАХД № С-184/2012 г., съдът е установил, че описаното по-горе оръжие е върнато на Бако Петров Стоянов, след като с решение по делото от 14.12.2012 г., влязло в сила на 14.10.2013 г., СГС е признал обвиняемия Стоянов, за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 283, вр. с чл. 26 от Наказателния кодекс (НК), вр. с чл. 20, ал. 4 от НК. При извършената проверка органът не установил наличие на доказана необходимост от защита с огнестрелно оръжие, поради което и на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) e издал оспорения отказ. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби от ЗОБВВПИ, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на административния акт. Посочил е, че в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ са подробно изброени документите, които следва да бъдат представени, като в т. 3 от същата разпоредба е предвидено, че когато огнестрелното оръжие не е ново следва да бъде представено и удостоверение за годност за употреба, издадено по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗОБВВПИ. В настоящия случай оръжието за което се иска разрешение е старо и е върнато на жалбоподателя от съда, предвид което е следвало да бъде представено удостоверение за годност издадено по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗОБВВПИ, като липсата му представлява нарушение по смисъла на чл. 83, ал. 1 вр. с ал. 2 от ЗОБВВПИ. Независимо от това, съдът е приел, че посоченото нарушение на съдопроизводствените правила в случая на влияе на законосъобразността на административния акт, тъй като не е доказана необходимостта от носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Наведените в хода на съдебното производство доводи от жалбоподателя относно необходимостта от носене на оръжие, предвид работата му, като помощник управител (охранител) в търговско дружество, съдът е приел за недоказани. Въз основа на установените факти съдът приел, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон, предвид липсата на доказателства относно твърденията за реална и непосредствена заплаха за живота и/или имуществото на жалбоподателя. Решението е правилно. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, правилно е прието от пърноинстанционния съд, че посочените от Стоянов обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоотбрана, респективно - не налагат необходимост жалбоподателят да разполага с оръжие. Изложените от Стоянов съображения, за усложнена криминогенна обстановка в района в който живее, не представляват основателна причина за издаване на исканото разрешение. Съображенията свързани с предотвратяването на потенциални посегателства срещу личността и имуществото на лицето не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Правилни са и изложените от съда доводи, за липса на доказателства обосноваващи необходимост от притежаване на оръжие за изпълнение на трудовите задължения на Стоянов. Наред с това обезпечаването на физически и юридически лица по смисъла на чл. 94 от ЗОБВВПИ, се осъществява при разрешителен режим, различен от този за самоотбрана. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. Съдебната практика по приложението на специалния ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, като в конкретния казус при данните по преписката и въз основа на приобщените доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Стоянов е законосъобразен. Съдът правилно установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е приложил материалния закон. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,