Решение № 12737 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6090/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. Г. от гр. София, чрез представител по пълномощие адв. С. Георгиева от Адвокатска колегия София против Решение 10642/27.03.2025 год., постановено по административно дело 10526/2024 год. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба е заявено твърдение, че постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на първоинстанционния административен съд за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения административен акт. В този смисъл се твърди наличие на нарушение на чл. 13 от АПК, регламентиращ принципа на последователност и предвидимост. При обосноваване на това нарушение е заявено, че ответния административен орган е въвел различна практика по приложението на материалния закон към едни и същи факти, доколкото при предходно подновяване на процесното разрешение, изложените от заявителя факти и обстоятелства са били зачетени като основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), докато в настоящия случай, същите факти и обстоятелства са приети за недостатъчни да обосноват необходимостта от носене и употреба на огнестрелно оръжие. Твърди се също, че предоставената на лицето възможност за възражения е изпълнена формално, доколкото в писмото е указана възможността за отстраняване на констатирани в заявлението несъответствия, без да е разяснено в какво се състоят тези несъответствия. От страна на оспорващия са обективирани и обстоятелствени доводи за наличие на допуснати нарушения на чл. 6 и чл. 35 от АПК. Заявено е и твърдение, че оспорения отказ в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не съдържа релевантните фактическо и правно основание за неговото издаване обстоятелства, които напълно са игнорирани в съдебното решение. В касационната жалба са заявени и твърдения за материалната незаконосъобразност на оспореното съдебно решение. В подкрепа на тези твърдения се сочи, че от приложеното по делото Наказателно постановление от 18.01.2023 год. на прокуратурата в Женева, Швейцария се установява, че на 19.11.2021 год., касаторът е бил обект на физическо нападение, довело не само до наранявания, но и до психически стрес. По мнение на оспорващия, това обстоятелство категорично обуславя необходимостта от носенето на оръжие с цел самоотбрана и предотвратяване на повторно посегателство върху жалбоподателя. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за постановяване на решение, с което да се реши спора по същество, като се отмени оспорения отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, издадено от началника на 06 РУ СДВР. В условията на алтернативност е заявено искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. Претендира се и присъждане на разноски. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител, адв. С. Георгиева поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи. Заявява искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът началник на 06 РУ СДВР, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт К. Гяурова представя писмено становище, в което заявява твърдение за липса на посочените в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Заявява твърдение, че оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава минималния размер. В съдебно заседание, ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по повод жалба от В. В. Г. срещу Отказ с рег. УРИ230000-13475/06.08.2024 год. на началник на 06 Районно управление (06 РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с който, на основание чл. 83, ал. 5 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на лицето В. В. Г.. Въз основа на фактите по делото, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, установявайки от правна страна, че актът е издаден от компетентен административен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия. Установено е, че административният акт съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел, че оспорената заповед е постановена в съответствие с относимите материалноправни норми. При формирането на този правен извод, съдът се е позовал на посочената от жалбоподателя причина за исканото разрешително, а именно нуждата от самоотбрана. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел недоказаност на необходимостта от защита срещу посегателства върху личността или имуществото на жалбоподателя. В съответствие с този извод, съдът е приел, за законосъобразен постановения отказ, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна и е присъдил в полза на административния орган разноски в размер на 100 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, доколкото същите са установени от първоинстанционния съд след анализ на събраните относими и допустими доказателствени средства, като фактическата обстановка се споделя от касационната инстанция, която по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимост от повторното им възпроизвеждане. Видно от оспорената заповед, административният орган е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ обосновава извод, съгласно който, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В съответствие с горното, за да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от събраните по делото доказателства, той не е сторил това. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са представени доказателства, установяващи необходимостта от притежаване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и не е доказана обоснованата необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Така формираните изводи съответстват на законовите разпоредби, доколкото в случая липсва елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Настоящият касационен състав приема за несъстоятелно възражението на касационния жалбоподател, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. В първоначално подаденото от лицето заявление, в същото е вписано само, че разрешителното за огнестрелно оръжие е необходимо на заявителя за самоотбрана. С оглед така попълненото заявление и в изпълнение на задължението си по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, с писмо с рег. УРИ 230000-12033/11.07.2024 год., административният орган е уведомил В. Г. за възможността в 30-дневен срок да отстрани констатираните несъответствия, свързани с искането. Настоящият състав не споделя заявените в касационната жалба твърдения за наличие на процесуално нарушение, свързано с информацията, съдържаща се в цитираното писмо, доколкото по мнение на оспорващия е липсвало информация в какво се състоят констатираните от органа несъответствия. Твърдението за липса на яснота изцяло се оборват от обстоятелството, че в срока на предоставената му възможност, В. Г. е депозирал допълнително разяснение, в което е изложил именно допълнителни мотиви за необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. В този смисъл, заявителят е бил наясно в какво се състоят констатираните неясноти в първоначално подаденото заявление липсата на мотиви, относно поисканото разрешение. По отношение на допълнително подаденото от В. Г. разяснение, в същото е посочено, че оръжието и боеприпасите за него са му необходими за самоотбрана и охрана на семейството и личното му имущество. В допълнение е заявено, че необходимостта произтича и от длъжността, която заявителя изпълнява управител на фирма, което налага честото му пътуване в страната, в т.ч. и в тъмната част на денонощието, носейки в себе си ценни за фирмата вещи и документи. При тези фактически обстоятелства, обоснован се явява извода на административния орган, изцяло споделен и от първоинстанционния съд, че така заявените твърдения не обосновават реална опасност или реална заплаха за здравето и живота на заявителя, по смисъла на специалния закон. По отношение на тези възражения следва да се има предвид и обстоятелството, че ако работата му изисква притежаване и носене на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него трудова дейност. Обосновани се явяват и доводите на административния съд, че по отношение на тези твърдения, от страна на заявителя не са ангажирани доказателства нито пред административния орган, нито в хода на съдебното дирене. Както правилно е приел и административния орган, така заявените от Г. мотиви за получаване на поисканото разрешение разкриват хипотетична, а не обективна и реална опасност от посегателство върху неговото или на негови близки здраве или имущество. Доколкото жалбоподателя е посочил необходимост от самоотбрана, именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. От ангажираните в хода на съдебното дирене писмени доказателства не се установява наличието на причина, която налага използването на оръжие за самоотбрана. По повод представеното пред първоинстанционния съд Постановление от 18.01.2023 год. на прокуратурата в гр. Женева, Швейцария, настоящият състав намира за нужно да посочи следното: На първо място, така ангажираното доказателства е представено едва в хода на съдебното дирене, а не в производството пред административния орган. В този смисъл следва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно която, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед така цитираната правна регламентация и доколкото това писмено доказателство не е представено в хода на административното производство, то същото не би могло да обоснове незаконосъобразност на оспорения отказ. От друга страна, представеното в хода на съдебното следствие Наказателно постановление на прокуратурата в гр. Женева удостоверява възникнало на 19.11.2021 год. на летището в гр. Женева спречкване между заявителя В. Г. и друго лице гражданин на Босна и Херцеговина (бивш приятел на жената, с която е бил заявителя Г.). Споделими са изводите на първоинстанционния административен съд, че така представеното писмено доказателства не удостоверява непосредствена заплаха за живота и здравето на лицето, доколкото в случая се касае за инцидент от битов характер, възникнал в значителен период от време, преди подаване на заявлението повече от три години. В допълнение на доводите на първоинстанционния съд следва да се отчете и обстоятелството, че към момента на възникване на въпросния инцидент 19.11.2021 год., предходно издаденото на В. В. Г. Разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие с 20190469764, издадено на 09.08.2019 год. е било в сила и действащо, което обосновава извод, че наличието на разрешение не препятства опасността от възникване на инциденти от вида на описания в прокурорското постановление на прокуратурата в Женева. Съдът намира за неоснователни и обективираните в касационната жалба твърдения за наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по-конкретно на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК липса на фактически и правни основания за издаване на административния акт. Видно от процесния отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, същият безспорно съдържа изискуемите се фактически обстоятелства описание на подаденото от В. Г. заявление със вписаните от лицето мотиви, изпратеното до него писмо с правно основание чл. 83, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗОБВВПИ за отстраняване на констатираните нередовности, както и допълнително представените от заявителя мотиви. Административният акт съдържа и анализ на заявените от Г. мотиви, въз основа на който анализ е обективиран извод за недоказаност на твърдяната основателна причина за самоотбрана. Оспореният отказ на началника на 06 РУ СДВР съдържа и правните основания за издаването му чл. 83, ал. 5 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Настоящият съдебен състав не споделя и заявените в касационната жалба твърдения за нарушаване на принципите на съразмерност, последователност и предвидимост, прокламирани в чл. 6 и чл. 13 от АПК. Обстоятелството, че административният орган е постановил отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на лице, по отношение на което не е налице основателна причина (в случая за самоотбрана) изцяло съответства и на целта на закона. За целите на настоящото производство следва да се има предвид и обстоятелството, че съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Част от законоустановените предпоставки са и тези, свързани с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. Съгласно трайната съдебна практика в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай, от страна на заявителя не са ангажираните писмени или гласни доказателства, които да обосноват и докажат заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. Предвид така развитите мотиви, оспореният отказ на началника на 06 РУ - СДВР е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направеното искане, в полза на СДВР следва да бъде присъдена сумата от 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в действащата редакция (изм. и доп. ДВ. бр. 53 от 1 юли 2025 год., в сила от 1.10.2025 год.). Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,