Решение № 2977 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13276/2009 г.

Решение № 2977 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13276/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от "Даяна Коева - Динатурс" ЕООД - гр. Русе чрез управителя и представляващ дружеството Даяна Георгиева Коева касационна жалба срещу решение № 1099 от 23.06.2009 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2004/2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу частта от ревизионен акт /РА/ № 180001069/30.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърдена с решение № 396-А/16.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е приел, че е налице основанието по чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат с разходите за наем на офис Варна. Работата на офис Варна е част от работата на цялото дружество. Неправилни са и изводите на съда по отношение на разписката за наем, издадена от Нина Тихова, както и за облагане с патентен данък. Касае се за превозни средства, използвани за осъществяване на основна дейност на дружеството. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е била частта от ревизионен акт /РА/ № 180001069/30.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърдена с решение № 396-А/16.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Със същия е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2005 г. със следните суми - 3032.11 лв., представляващи отчетени разходи за наем на офис Варна без да са отчетени приходи; 1200 лв. - отчетен разход за наем, съгласно разписка, издадена от Нина Кирилова Тихова; 66008.19 лв., представляващи отчетени разходи за управление, за лихви и по валутни операции, свързани с дейността, облагана с патентен данък, в т. ч. и 17387.16 лв. - разходи за амортизации на автобуси, използвани за дейност, облагана с патентен данък. Извършено е и увеличение на финансовия резултат за 2006 г. със следните суми - 3072.34 лв., представляващи отчетени разходи за наем на офис Варна без да са отчетени приходи; 43671.38 лв., представляващи отчетени разходи за управление, за лихви и по валутни операции, свързани с дейността, облагана с патентен данък, в т. ч. и 17387.16 лв. - разходи за амортизации на автобуси, използвани за дейност, облагана с патентен данък. Съдът е потвърдил РА като правилен и законосъобразен. Приел е, че е налице основанието по чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат за 2005 г. със сумата от 1200 лв., представляваща разход за наем съгласно разписка, издадена от Нина Кирилова Тихова, тъй като не е спазен принципът на документална обоснованост по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на закона. Видно от самата разписка, същата не съдържа реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството, задължителни за всеки един първичен счетоводен документ. Правилно органът по приходите е приел, че разходите за наем на офис в гр. Варна не са свързани с дейността на дружеството, тъй като през двата отчетни периода - 2005 г. и 2006 г. не е реализиран никакъв приход за дружеството от този офис. Предвид липсата на доказателства, установяващи противното, следва да се увеличи финансовият резултат съответно със сумите - 3032.11 лв. за 2005 г. и 3072.34 лв. за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.). При ревизията е констатирано, че ревизираното дружество през 2005 г. и 2006 г. е осъществявало както дейност, облагаема по ЗКПО (отм.) с корпоративен данък, така и дейност, свързана с осъществяването на превози по допълнителни автобусни линии, облагаема с окончателен патентен данък на основание чл. 32, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.). Видно от оборотната ведомост и ОПР за 2005 г. и 2006 г., при формирането на финансовия резултат за облагаемата с корпоративен данък дейност са включени разходи, отнасящи се и за облагаемата с патентен данък данък дейност, вкл. амортизации за транспортните средства, с които е извършвана транспортна патентна дейност. Органът по приходите правилно е посочил основанието на чл. 2, ал. 4 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗКПО (отм.) за преобразуването на финансовия резултат с разходите, свързани с дейността, облагана с патентен данък, в т. ч. и разходи за амортизации на автобуси, използвани за дейността, облагана с патентен данък. Според настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение, касационната жалба е неоснователна. В чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) е предвидено, че финансовият резултат за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляване на същия, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално с първичен счетоводен документ, придружен с фискален бон или касова бележка от кочан, издадена в предвидените в нормативен акт случаи. Правилно е приел административният съд, че разписката, приложена на л. 181 от делото, не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа първичният счетоводен документ, съгласно чл. 7 от Закона за счетоводството в действащата редакция за 2005 г. /ДВ, бр. 96/2004 г./ Липсва изискването на т. 3 от чл. 7 за идентификация на физическото лице - издаден чрез ЕГН, както и БУЛСТАТ и номер по националния данъчен регистър за получателя. Идентификацията на страните по стопанската операция задължително следва да може да бъде установена от съдържанието на първичния счетоводен документ. Затова не може да се приеме, че посочените реквизити са несъществени. Освен това, за плащането е следвало дружеството да издаде и РКО. Правилен е и изводът на съда, че от страна на ревизиращото дружество не са представени никакви доказателства, установяващи обстоятелството, че наемът за 2005 г. и 2006 г. действително е заплащан за офис в гр. Варна, в който то е осъществявало своята дейност. Фактът, че за двата отчетни периода няма реализирани приходи от дейност на дружеството в този офис, действително води до извода, че е плащан наем за недвижим имот, който разход не е свързан с дейността на същото. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), лицата, осъществяващи превози по допълнителни автобусни линии, заплащат годишен патентен данък независимо от реализирания годишен оборот за предходната година и от осъществяването на други дейности. За другите си дейности те се облагат по общия ред. Не се оспорва от страна на ревизираното дружество осъществяването на патентна дейност, за която са подадени съответно декларации с вх. № 1800002731/26.01.2005 г. и 1800001404/23.01.2006 г., 1800004496/31.07.2006 г. Съгласно чл. 2, ал. 4 от ЗКПО (отм.), лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 /местните юридически лица/ се облагат с окончателен годишен данък /патентен данък/, когато осъществяват дейности, посочени в ЗОДФЛ, при условията на същия закон. За останалите си дейности тези лица се облагат по реда на този закон. Следователно, разходите, свързани с дейността, подлежаща на облагане с окончателен годишен данък /патентен данък/ при условията, предвидени в ЗОДФЛ, каквато в случая е дейността на дружеството, свързана с осъществяването на превози по допълнителни автобусни линии, вкл. амортизациите на превозните средства, не могат да участват при формирането на финансовия резултат, на базата на който се определя дължимият корпоративен данък по реда на ЗКПО (отм.). Макар да твърди в касационната си жалба, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът не посочва конкретно такива нарушения. Настоящата касационна инстанция намира, че при постановяването на своето решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения и правилно е приложил материалния закон. Поради това, решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява претенция за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение