Решение № 5023 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13911/2019 г.

Решение № 5023 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13911/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител, и касационна жалба на С. И., чрез процесуален представител, против решение № 5193 от 26.07.2019 г., постановено по адм. д. № 3310/2019 г. по описа на Административен съд С.-град/АССГ/. Касаторът- Комисия за защита от дискриминация иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски. Касаторът- С. И. иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и писмен отговор на жалба от КЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът – П. Петков, чрез пълномощници, в писмен отговор и в СЗ излага съображения за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Оспорва разноските, претендирани от касатора С. И.. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение Административен съд С.-град: -обезсилва решение № 127/25.02.2019 г., постановено по преписка № 325/2014 г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е прието за установено, че директор регион Североизточен в "К. Б. ЕООД енд Ко" КД П. Петков, е извършил акт на дискриминация под формата на тормоз по см. на чл. 5 ЗЗДискр., вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. на основата на признаци "увреждане" по отношение на С. И., с което е нарушил разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. -отменя решение № 127/25.02.2019 г., постановено по преписка № 325/2014 г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, в останалата му обжалвана част, с която е прието за установено, че директор регион Североизточен в "К. Б. ЕООД енд Ко" КД П. Петков, е извършил акт на дискриминация под формата на тормоз по см. на чл. 5 ЗЗДискр., вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. на основата на признаци "възраст" и "синдикална принадлежност " по отношение на С. И., с което е нарушил разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. -отхвърля жалбата на С. И., с вх. № 44-00-3172/14.07.2014 г. по описа на КЗД срещу П. Петков от [населено място], в качеството му на директор регион в "К. Б. ЕООД енд Ко" КД. С цитираното решение № 127/25.02.2019 г., на КЗД- петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 325/2014 г., по оплаквания на С. И. за неблагоприятно третиране по признаците "увреждане", "възраст", "синдикална принадлежност" и "лично положение" от П. Петков от [населено място], в качеството му на директор регион Североизточен в "К. Б. ЕООД енд Ко" КД: -установява, че директор регион Североизточен в "К. Б. ЕООД енд Ко" КД П. Петков, е извършил акт на дискриминация под формата на тормоз по см. на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признаци "възраст", "увреждане" и "синдикална принадлежност" по отношение на С. И., с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Решението на АССГ е неправилно. Споделя се извода на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената в чл. 66 ЗЗДискр. форма. В останалата част заключенията на АССГ са изцяло в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и установените факти по делото. Не са налице възприетите от АССГ съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от КЗД. В първоначалната жалба до КЗД Иванова е заявила дискриминация по признаци "синдикална принадлежност", "увреждане", "възраст" и "лично положение". В искане вх. № 44-00-134 от 16.01.2019 г. до КЗД, Иванова е посочила, че в хода на производството е оттеглила претенцията си по първоначално заявения признак "увреждане", но няма пречка в хода на производството пред КЗД във фаза на проучване или в провежданите открити заседания на комисията, преди обстоятелствата по преписката да са изяснени и органа да се произнесе с решение по чл. 65 ЗЗДискр., първоначално заявените признаци да бъдат променени, вкл. да бъдат заявени нови такива, защото КЗД установява неравно третиране след пълното изясняване на всички релевантни обстоятелства, имащи за резултат акт на дискриминация, включително защитените признаци по чл. 4 ЗЗдискр. Определянето на защитени признаци във всеки конкретен случай зависи не само от изявленията на засегнато лице, но такива може и следва да се разпознават и извличат от специализирания антидискриминационен орган в хода на проведеното пред него производство на осн. събраните доказателства, предвид обективния им характер. В конкретния случай произнасяне от КЗД в пълнота по заявените с първоначалната жалба на Иванова признаци, е поискано от страната пред КЗД в ОСЗ на 16.01.2019 г. чрез представителя й адв. Чобанова след приключване събирането на доказателства/ стр. 22 от протокола на КЗД/. КЗД не е въвела "нов признак", който не е бил заявен от Иванова. Производството пред КЗД е инициирано включително със заявяване на цитирания признак и същото е възобновено в частта му по отношение ответника П. Петков предвид Решение № 4288/02.04.2018 г. на ВАС- пето отделение по адм. д. № 7771/2016 г. АССГ не е направил разграничение между заявен признак и установяване наличието на такъв в проведеното административно производство, разгледал е изолирано изявлението на касатора Иванова в искането от 16.01.2019 г. до КЗД, което е довело до неправилен извод на съда за допуснато процесуално нарушение. В този смисъл решението на съда, в частта, в която е приел, че органа се е произнесъл при "свръхпетитум" е необосновано, като съдебният акт в частта, в която е обезсилено решението на административния орган, е постановен в нарушение разпоредбите на чл. 172, ал. 2 и чл. 173 АПК, регламентиращи изрично правомощията на първоинстанционния съд при постановяване на съдебния акт. Съгласно цитираните разпоредби административния съд може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването, като правомощията на решаващия съд при нищожност или отмяна на административния акт са уредени в чл. 173 АПК. За административния съд липсва правомощие да обезсили оспорения административен акт независимо от установения порок по чл. 146 АПК на акта при извършената проверка по чл. 168 АПК. Противно на изложеното от АССГ, решението на специализирания орган е мотивирано. Не са общи и неясни съображенията на КЗД за неравно третиране на основание признаци "възраст", "увреждане" и "синдикална принадлежност" защото същите се основават на изложената последователност от действия, сочещи на отрицателно поведение спрямо дискриминираното лице и възприети в негативен план от него. Без значение за липсата или наличието на мотиви, е че в тях се съдържа цитиране на предходен акт /решение № 402/15.10.2015 г. на КЗД/, доколкото мотивите са основани на факти установени в производството по издаване на оспореното пред АССГ решение. Неправилно и в противоречие с приложимите норми на чл. 5 вр. с § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. и чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. е заключението на АССГ, че процесното решение на КЗД е постановено в нарушение на материалноправни разпоредби. За да достигне до това заключение решаващия състав е приел, че не може да се направи обоснован извод за извършени от Петков и конкретно спрямо Иванова действия, които да бъдат квалифицирани като дискриминационни, на един от двата заявени признака "възраст" и "синдикална организация", а напротив- страните са имали личен конфликт/вражда/, която няма как да бъде проявна форма на дискриминация по един или друг признак. Съдът е счел, че местенето на различни работни места на касатора в същото предприятие не предполага наличието на дискриминация, а КЗД безкритично е възприела свидетелските показания дадени в производството пред този орган относно изявление на Петков, касателно членуването в синдикална организация. Съдът е приел, че по отношение наличието на дискриминация по признак "възраст" не са събрани никакви доказателства. Противно на възприетото от първостепенния съд, настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай са налице елементите от фактическия състав на сочената от С. И. и установена от КЗД форма на множествена дискриминация -"тормоз" по три защитени признака- "възраст", "увреждане" и "синдикална принадлежност". При визираното третиране по чл. 5 ЗЗДискр. следва да е налице поведение на дискриминатора, изразено по вербален или друг начин, имащо отрицателен резултат върху определени сфери от личността на Иванова, касаещи самооценката на лицето, и създаващо унизителна, обидна или оскърбителна работна среда. От събраните по делото доказателства се установява третиране на дискриминираното лице както чрез издаване на актове от П. Петков, в качеството му на директор регион, на осн. на които пряко подчинената му служителка С. И. -председател на синдикална организация –структура при КНСБ, е премествана на различни йерархически по-ниски длъжности от заеманата/ ръководител сектор в "К. Б. ЕООД енд Ко"КД-П./, за период година и десет месеца, и словесно- чрез изразяване непряка заплаха за евентуално настъпване на неблагоприятни последици, свързани с принадлежност съм синдикална организация. Това поведение има за цел формиране в лицето определено поведение и накърняване на достойнството и самооценката му, и безспорно е довело до специфичен резултат- създаване на негативна работна среда. В проведеното производство пред КЗД, предвид представените доказателства от страните и разпределението на доказателствената тежест по чл. 9 ЗЗДискр., която по оборване презумпцията за нарушение забраната за дискриминация е възложена на Петков, е установено и доказано наличие на отрицателно поведение на дискриминатора Петков в процесния период чрез посочените по-горе действия. Налице е изискваната от закона цел на поведението на сочения за дискриминатор - накърняване самооценката на лицето, създаване на описаната по-горе негативна среда, както по принцип, така и на основата на твърдените от лицето признаци- "възраст", "увреждане" и "синдикална принадлежност", предвид негативното възприемане в конкретния казус от дискриминираното лице/ предизвикани субективни преживявания за продължителен период от време, вкл. чувство на унижение/ на начина, по който е било третирано именно във връзка със сочените от признаци. По делото няма данни за идентично поведение на дискриминатора спрямо по-млади служителки, заемали идентична ръководна длъжност в предприятието в процесния интервал, няма спор по факта на синдикалното членство на касатора Иванова, а по отношение признака увреждане следва да се отбележи, че от данните по делото се установява страдание на Иванова от заболяване, което застрашава или би могло да застраши в определен момент участието й в професионални живот за достатъчно дълъг период, и това обстоятелство е било известно на ръководството на предприятието. Изборът на Иванова като обект за дискриминиране в случая е обусловен от синдикалната принадлежност и възрастта, а установените специфични действия на дискриминатора, предвид техния характер, са имали за цел да предизвикат чувство на унижение на основание именно тези признаци, съчетани с признака "увреждане". Установен по делото е също така изискуемия от правната норма резултат по отношение средата- в случая конкретното работно място. В обобщение се налага извода, че спрямо С. И. е осъществена множествена дискриминация –"тормоз" по см. на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признаците "възраст", "увреждане" и "синдикална принадлежност" по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а наложената от КЗД за това нарушение глоба в размер на 1000 лв. е съответно на принципите за индивидуализация, като определения размера е по-нисък от средния. Решението на АССГ е необосновано, защото изводите на първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства, и не са формирани след тяхната правилна преценка. На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК-нарушение на материалния закон и необоснованост. Обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго - по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на П. Петков, в качеството му на директор регион Североизточен в "К. Б. ЕООД енд Ко" КД, против решение № 127/25.02.2019 г. на КЗД- петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 325/2014 г. Съобразно изхода на спора на С. И. следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, възлизащи на 70 лева общо, представляващи заплатена ДТ за касационното производство. Претенцията за присъждане заплатени суми за адвокатски хонорар за първоинстанционното производство-500 лв., и 700 лв. заплатена сума за адвокатски хонорар за касационното производство, съгласно договори за правна помощ и защита от 08.04.2019 г. и от 27.11.2019 г. с адвокат А. Чобанова, не следва да се уважава, защото няма данни сумите да са заплатени на адвокат Чобанова. Представените пред касационната инстанция преводни нареждания за кредитен превод, с отразени преводи на 09.07.2018 г. за сума от 500 лв. и на 28.09.2018 г. за сума от 700 лв. не доказва плащане за защита по съдебните производство по а. д. № 3310/2019 г. на АССГ и а. д. № 13911/2019 г. на ВАС на РБ, предвид посоченото в същите основание за превод "такса адвокат" и датите, на които преводите са извършени, с оглед изрично заявеното от страните в цитираните договори за правна помощ, че сумите по договорите се заплащат в брой при подписването им. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение