Решение № 10414 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6239/2017 г.

Решение № 10414 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6239/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по реда на чл. 176 от АПК. Образувано е по молба от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/ за допълване на основание чл. 176 от АПК, на решение № 4419 от 25.03.2019 г. по адм. дело № 6239/2017 г. на Върховния административен съд. Поддържа, че в него не се съдържат указания по тълкуването и прилагането на закона, с оглед приложението на чл. 173, ал. 2 АПК, поради което се иска същото да бъде допълнено в посочения смисъл и съобразно направеното в жалбата искане. Жалбоподателката В. М. - съдия в Софийски градски съд, не е изразила становище по искането. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид искането, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: С решение № 4419 от 25.03.2019 г. по адм. дело № 6239/2017 г. на Върховния административен съд е отменено решение по т. 9. 5 по протокол № 19 от проведено на 09.05.2017 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е оставена без уважение молбата на В. М. за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ в Апелативен съд гр. София – наказателна колегия, тъй като не отговаря на изискването на чл. 191, ал. 1, изр. 1-во, пр. 2-ро от ЗСВ. В жалбата си В. М. е поддържала доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по същество. Искането за допълване на решението е неоснователно. Производството по реда на чл. 176 АПК предвижда процедура по почин на съда или по искане на страните да бъде постановено допълнително решение, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане. В случая искането направено с жалбата е за обявяване нищожността или отмяна като незаконосъобразно решение на СК на ВСС за назначаване в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ и връщане на делото като преписка на органа за произнасяне като бъде назначен на същото това основание - чл. 193, ал. 6 ЗСВ. В мотивите на решението си съдът е посочил, че правното основание по чл. 193, ал. 6 ЗСВ, респективно параграф 6 от Наредбата е неприложимо за постановяване на решение в процедури, обявени преди 9.08.2016 г. Това означава, че след отмяна на решението, постановено на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ съдът се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателката, като е посочил, че не може да бъде назначена в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Поради това не следва връщане на делото като преписка на органа за ново произнасяне в същата хипотеза и не се следват указания по тълкуването и прилагането на закона, тъй като всички въпроси с приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ са коментирани в мотивите. Във връзка с искането за допълване на решението съдът намира, че следва да бъде посочено следното: Делото не е изпратено/върнато на органа/ като пряка последица от разрешения спор след отмяна на решението на СК/ПК на ВСС тя да бъде задължена отново да се произнася в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, защото в мотивите на решението е посочено, че е неприложимо основание. В процедурата на проведен конкурс ВСС проверява освен материалните предпоставки по чл. 193, ал. 6 и други, свързани с изискванията на ЗСВ за назначаване/повишаване и преместване на магистрат, поради което не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 1 АПК тъй като кадровата преценка е предоставена на кадровия орган, а не на съда. Ако органът се е намирал в условията на обвързана компетентност по подаденото заявление за назначаване в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, след като в мотивите на съда е посочено, че това правно основание е неприложимо, то вече в условията на оперативна самостоятелност органа следва да прецени как да се произнесе по заявление на участника в конкурса да бъде назначен на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Съдът няма повече отношение към това искане, след като е посочил в мотивите си, че е неприложимо основанието по чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Връщането/изпращането на преписката/ на органа с указания по тълкуването и прилагането на закона като правно действие по чл. 173, ал. 2 АПК е различно от техническото действие да се върне преписката на органа, поради изчерпване на процеса по съдебното обжалване. Примерното изброяване на правомощията на СК на ВСС в конкретната хипотеза са: да се формира мълчалив отказ по искане за произнасяне за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ, да се постанови решение, с което се откаже произнасяне по същество по реда на чл. 197 и сл. АПК по искане на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ и да се постанови решение с което се откаже назначаване на заявеното основание - чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Съдът не може да дава указания в оперативната самостоятелност на органа как да упражни правомощията си. Предвид изложеното решението, чието допълване се иска, не е непълно. Формирана е воля по целия спорен предмет и съдът е изразил същата в мотивите и диспозитива на решението си. Искането за допълване на решението като неоснователно следва да бъде отхвърлено, поради което и на основание чл. 176, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение