Решение № 1308 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8419/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Юбекс България ЕООД, чрез проц. представител адв. К. Байков, против решение 2062/20 юни 2024 г., постановено по адм. д. 430/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Юбекс България ЕООД, против заповед 809/07 май 2024 г., с която кмета на Община Казанлък отказва да издаде разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-план за регулация в обхват УПИ III за ОДО /ПИ 35167.502.9215/ и УПИ I за парка и обществено обслужване /ПИ 35167.502.5673/ в кв. 179 по плана на град Казанлък, по заявление с вх. 168-4028-2/04.04.2024г, подадено от жалбоподателя. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Наведените в касационната жалба доводи са правени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и обосновано е намерил същите за неоснователни. С подаденото от жалбоподателя заявление е поискана промяна на вътрешно регулационната граница между собствения му УПИ III за ОДО /ПИ 35167.502.9215/ и УПИ I за парка и обществено обслужване /ПИ 35167.502.5673/ в кв. 179 по плана на гр. Казанлък. Урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените от закона случаи тези по чл. 134 ЗУТ. В настоящия случай не е налице конкретната хипотеза от разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ за изменение на подробния устройствен план. С подаденото от жалбоподателя заявление е поискана промяна на вътрешно регулационната граница между собствения му УПИ III за ОДО и УПИ I - за парк и обществено обслужване, което попада под основанието на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, представляващо частна хипотеза на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ . В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че исканото разрешение за изработване на проект за изменение на плана за регулация, в частта за имотите, предмет на съдебния контрол, предвиждащо промяна на имотните им граници, без да са изпълнени условията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ е в противоречие с императивна правна норма - забраната по чл. 15, ал. 2 ЗУТ, която предвижда, че с последващи подробни устройствени планове могат да се урегулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти. С исканото разрешение се нарушава основния принцип на ЗУТ, а именно забраната с последващ подробен устройствен план да се променят границите между поземлените имоти. Поисканата промяна на имотни граници е правно недопустима и не следва въобще да бъде изработван и одобряван ПУП-ПР с подобно съдържание, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Юбекс България ЕООД. Няма законова забрана за създаването на урегулирани поземлени имоти, в които попадат повече от един или части от различни поземлени имоти, с цел осигуряване на целесъобразно застрояване или за обезпечаване на инвестиционните намерения на собствениците, но образуването им е обусловено от волята на собствениците им. Предвид, че в случая липсва съгласие на собственика на граничещия с този на касатора парцел, извършването на промяна в собствеността чрез регулация, без съгласие на собствениците на засегнатите УПИ, е недопустимо при действието на ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд е приел и, че от представените скица предложение и заявление се установява правната квалификация на предложената промяна на вътрешната регулационна линия под чл. 15, ал. 3 ЗУТ, която не може да съществува кумулативно с явна фактическа грешка по чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Явната фактическа грешка е несъответствие между писменото изявление /устройствените предвиждания / и тяхното отразяване в графичната част на ПУП, като правилно е преценил, че същото отсъства и не са необходими специални знания и умения, тъй като е очевидно, че несъответствие не съществува. Правилно е посочено, че съобразяването със съществуващата сграда в УПИ II - 5672, кв. 179, от който е отделен УПИ III за ОДО и чието местоположение съвпада с определеното място за поставяне на преместваемия обект, е въпрос на законосъобразност, а не на явна фактическа грешка. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Община Казанлък следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав