Решение № 7147 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13467/2014 г.

Решение № 7147 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13467/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по жалба на Божидар Иванов Боранов срещу решение № 84 от 12.09.2014 г. по адм. д. № 106/2014 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена подадената от него жалба против акт за установяване на задължение по декларация АУЗД № РА004195 от 28.11.2013 г., издаден от гл. инспектор в отдел "КРД", Дирекция "Местни приходи" при Община Сливен, с който му е определено задължение за недвижим имот "Магазин за промишлени стоки" с адрес - гр. Сливен за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 1.04.2008 - 31.12.2012 г., в размер на 1912.24 лв., лихви върху главницата 842.53 лв. или общо 2754.69 лв. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възраженията на касационният жалбоподател са, че не е взето предвид, че владението осъществявано от друго лице е основано на договор за покупко-продажба, не е обсъдено възражението относно установеното прилагане на различни облагаеми основи за един и същ данъчен период за един и същ обект, както и обстоятелството, че административният орган не е третирал равнопоставено двете ДЗЛ. За периода 2008-2012 г., предмет на задълженията за местни данъци и такси, е воден спор за имота, а в този период имотът е бил в патримониума на друг собственик, по чието искане имота е с променено предназначение- от жилище в търговски обект. В нарушение на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, не са изложени мотиви на какво основание образуваното административно производство и издадения АУЗД срещу Катя Д. Димитрова е отменен. Счита, че съдът направил необоснован извод, като е приел, че публичните задължения за ревизирания период са определени на правилна данъчната основа, съгласно законовите норми. Недвижимия имот към момента на придобиването му по наследство е представлявал самостоятелен жилищен обект и жалбоподателят го е декларирал като такъв. Саморъчното завещание, придобиването на имота от Катя Д. Димитрова и издаденото на нейно име разрешение за строеж № 412/18.08.2006 г. от Община Сливен, въз основа на което е извършено преустройство на жилището в търговски обект са му станали известни в последствие. Правото на собственост върху имота е установено с влязлото в сила решение от 13.01.2011 г. постановено по гр. дело № 79/2010 г., от състав на ВКС - III гр. отд, с което завещанието е обявено за недействително. Решението по предявения иск по чл. 108 от ЗС, с което Катя Динкова е осъдена да предаде владението на имота е от 14.10.2011 г., а предаването на владението е извършено на 2.05.2012 г. Издадено му е удостоверение от Община Сливен № 99/14.08.2012 г. за въвеждане в експлоатация на магазин за промишлени стоки. Счита, че определянето на дължимите местен данък и такси за имота като търговски обект, за жалбоподателя като данъчно задължено лице следва да е към месец август 2012 г. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Счита за неоснователни наведените в касационната жалба доводи, че след като Катя Димитрова е била във владение на процесния имот през периода 2008 - 2012 г. същата следва да се третира като данъчно задължено лице. В ЗМДТ не се предвижда възможност за освобождаване от заплащане на ДНИ и ТБО на собствениците, които не владеят собствените си недвижими имоти Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че след като разрешението за строеж, с което жилището е преустроено на търговски обект № 412/18.08.2006 г. е издадено на името на Катя Димитрова, то задълженията за ДНИ и ТБО следва да са съобразени към месец август 2012 г. От представените по делото доказателства е установено, че от 2007 г. процесния имот е с променено предназначение от жилище в търговски обект "Магазин за промишлени стоки" и за него е приложима данъчната оценка за нежилищни недвижими имоти, като това следва от разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ. Анализът на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ показва, че дължимостта на ДНИ не е поставена в зависимост от подаване на декларация от страна на задълженото лице. Дали ще е подадена декларация за конкретен имот или не, както и кога ще бъде подадена същата, са обстоятелства ирелевантни за дължимостта на ДНИ. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че по безспорен начин е установено, че декларираният от жалбоподателя пред местната данъчна администрация недвижим имот е негова собственост от момента на откриване на наследството останало от Лиляна Тилева б. ж. на гр. Сливен, починала на 10.05.2004 г., което е установено с влязло в законна сила решение № 72 от 14.10.2011 г. по гр. дело № 106/2011 г. на ОС Сливен, с което е уважен иска на Боранов против Катя Динкова Димитрова с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на процесния имот. По силата на чл. 297 от ГПК това решение е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, поради което правилно е зачетено от органа по приходите при Община Сливен. Основният спор по делото е дали след като процесния имот е владян през периода 2008-2012 г. от Катя Динкова Димитрова и същата го е декларирала като неин в декларации по чл. 14 от ЗМДТ, то за оспорващия не е отпаднало задължението за заплащане на местни данъци и такси. Съдът е посочил, че съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти, а съгласно чл. 64 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща от данъчно задължените лица - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Обстоятелството, че трето лице, се е легитимирало като собственик на този имот, че го е владяло и го е декларирало пред данъчната администрация, не освобождава действителния собственик на имота от задължението да заплаща ДНИ и ТБО. В ЗМДТ не е предвидена недължимост или освобождаване от задължение за заплащане на ДНИ и ТБО на собствениците, които не владеят собствените си недвижими имоти. Такава възможност е предвидена само когато е учредено вещно право на ползване, в който случай данъчно задължен е ползвателят - чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ, но такъв не е настоящият случай. Съгласно чл. 13 ЗМДТ данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ допуска да не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. По административната преписка и делото липсват данни имота да не е бил ползван през процесния период. Направил е извод, че жалбоподателят е данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО дължими за процесния недвижим имот за периода 1.04.2008-31.12.2012 г. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че след като трето лице е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния имот, то той не дължи ДНИ и ТБО. Задължението за заплащането на тези данъци и такси е възложено на собственика на имота и събирането им от несобственик означава, че са недължимо платени, поради което подлежат на връщане от данъчната администрация. По делото липсват данни, че задълженията за ДНИ и ТБО за процесния период са заплатени от друго лице, а издадения против Катя Динкова Димитрова АУЗД № РА000853/2.07.2013 г. е отменен в частта относно определените задължения за ДНИ и ТБО относно процесния недвижим имот. Решението е правилно като правен резултат. Обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение, е установено, че жалбоподателят е собственик на недвижимия имот, считано от 2004 г., включително за процесния период, не е основание да се отмени АУЗД на лицето което е придобило имота на придобивно правно основание и притежава документ за собственост, на което основание го е декларирало като собствен имот, тъй като е придобило качеството на данъчнозадължен субект по смисъла на ЗМДТ към момента на възникване на публичното задължение. Но в случая същественото е, че задълженията не са заплатени към момента когато жалбоподателят е въведен във владението и собствеността на имота на 2.05.2012 г., към който момент не е бил издаден АУЗД на лицето което дотогава е притежавало документ за собственост и е владяло имота. Това лице не е заплатило дължимите местни данъци и такси върху имота, към момента когато жалбоподателят е въведен във владение на имота на 2.05.2012 г., поради което към момента на издаване на АУЗД на 28.11.2013 г. жалбоподателят се явява данъчно задължено лице. На 2.07.2013 г., когато е издаден АУЗД срещу Катя Динкова, последствие отменен, жалбоподателят е бил въведен във владение на имота. Към момента когато жалбоподателят е получил имота си през 2012 г., не са заплатени задълженията за периода 2008-2012 г., поради което е налице основание по чл. 107, ал. 3 ДОПК за издаване на АУЗД. При това положение правилни се явяват изводите на съда, че задължението за плащане на данък върху недвижимия имот е за собственика на имота, независимо, че друго лице е владяло имота през процесния период. Задължението за плащане на ДНИ и ТБО е публично задължение, поради което пред публичната администрация са неотносими отношенията между собственика на имота и владелеца на имота, които следва да уредят отношенията си съгласно облигационното право. Собственикът на имота съгласно влезлия в сила съдебен акт, данъчно задължено лице към момента на издаване на АУЗД, може да претендира заплатените от него ДНИ и ТБО от лицето, което е владяло имота през процесния период и е било данъчно задължено лице, но това са вътрешни отношения между собственика и владелеца на имота, които не са противопоставими на публичната администрация. В случая не е относимо дали правилно е отменен АУЗД издаден срещу лицето декларирало имота въз основа на документ за собственост, което последствие въз основа на влязлото в сила съдебно решение се е оказало владелец на имота. Същественото е, че към момента на издаване на АУЗД, предмет на оспорване в производството пред административния съд, към който момент е установено, че жалбоподателят е собственик на имота, той е данъчнозадължено лице и задълженията за имота не са заплатени, поради което правилно са били възложени на жалбоподателя. След като от представените по делото доказателства е установено, че от 2007 г. процесния имот е с променено предназначение от жилище в търговски обект "Магазин за промишлени стоки" правилно за него е приложима данъчната оценка за нежилищни недвижими имоти. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че при изчисляване размера на задълженията са прилагани различни облагаеми основи за един и същ данъчен период за един и същ обект. При издаването на АУЗД № РА004195/28.11.2013 г. органът по приходите е посочил данъчните оценки, както за жилищен така и за нежилищен имот, но задълженията за ДНИ и ТБО са направени въз основа на данъчната оценка за нежилищен недвижим имот съобразно ставките за ДНИ и ТБО, определени в Наредбата за определяне размера на местните данъци на Общински съвет Сливен и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на на територията на Община Сливен, като при определяне на задълженията на оспорващия са приспаднати внесените от него суми за ДНИ и ТБО за 2011 г. и за 2012 г. в размер на 313,76 лв. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че установените с АУЗД № РА004195/28.11.2013 г. публични задължения за ДНИ и ТБО за периода 1.04.2008 г. до 31.12.2012 г. за имот "Магазин за промишлени стоки", находящ се в гр. Сливен, ул. "Хаджи Димитър'', бл. 31, вх. A, aп. 1 в общ размер на 2754,69 лв. са законосъобразно определени. Претендираното юрисконсултско възнаграждение на Община Сливен не следва да присъжда, тъй като съгласно приложимата разпоредба на чл. 161, ал. 1 ДОПК юрисконсултско възнаграждение се дължи еднократно за двете съдебни инстанции. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение