Решение № 6930 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4150/2026 г.

Производството е по реда на 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез юрк. Занева, против решение № 9742 от 11.03.2026 г., постановено по адм. дело № 5072/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да се произнесе по заявление вх. № САГ25-ГР00-327/ 17.02.2025г. за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на подробен устройствен план и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответниците М. С. М., Т. В. А., Р. Й. А. и П. Й. А., чрез адв. Петрова, оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, второ отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София - град е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон. За да постанови оспореното решение съставът на административния съд приема, че е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община да разреши на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за ПИ с идентификатор 68134.4333.154 по КККР на район „Овча купел“, м. „ж.к. Овча купел“, гр. София за образуване на нов УПИ IV-154 „за Жс“, кв. 1 по плана на гр. София. Първоинстанционният съд стига до извода, че заявлението е подадено от заинтересувани лица, а представеният проект съответства на изискванията на ОУП на гр. София. Поради това приема, че са налице предпоставки за издаване на положителен за оспорващите акт и мълчаливият отказ е незаконосъобразен. По тези съображения с решението, предмет на оспорване отменя мълчаливия отказ и изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Този изводи са направени в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. По делото е установено, че жалбоподателите пред първата инстанция и ответници в настоящото производство подават до кмета на Столична община заявление за разрешаване на изменение на ПУП- ПРЗ за собствения им ПИ с идентификатор 68134.4333.154 по КККР на район „Овча купел“, м. „ж.к. Овча купел“, гр. София. Представена е скица – предложение, която предвижда урегулиране по кадастрални граници за образуване на нов УПИ IV-154 „за Жс“, кв. 1 по плана на м. „ж.к. Овча купел“ гр. София и отреждане на имота за жилищно строителство. Предвидено е високо по характер застрояване с изграждане на две свободно стоящи седеметажни жилищни сгради при устройствени показатели, съответстващи на устройствена зона Жк – за комплексно жилищно строителство. По това заявление сезираният орган не се произнася в предвидения в чл. 135, ал. 3 ЗУТ едномесечен срок. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, приета като неоспорена от страните, се установява, че съгласно ОУП на Столична община, одобрен през 2009г. ПИ с идентификатор 68134.4333.154 попада в две устройствени зони: зона Жк – за комплексно жилищно строителство и зона Тго- терени на локални градини и озеленяване. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че по заявлението на М. С. М., Т. В. А., Р. Й. А. и П. Й. А. е формиран мълчалив отказ, който подлежи на съдебно оспорване. Изводът за отмяна на мълчаливия отказ поради противоречие с материалния закон, обаче е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58 АПК представлява липса на волеизявление от страна на административен орган, когато при изпълнение на установените в хипотезата на правната норма условия, този орган има задължение да се произнесе с акт с конкретно съдържание. Мълчаливият отказ е напълно приравнен към изричния такъв, поради което преценката на неговата законосъобразност следва да бъде направена като се изследват всички фактически и правни предпоставки, обуславящи направеното искане и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не го уважи (ППВС № 4/1976 г.). В случая съставът на административния съд неправилно приема, че не са налице основания за отказ да се разреши изработване на изменение на ПУП- ПРЗ в заявения обхват съгласно представената скица- предложение. Производството по чл. 135, ал. 1 ЗУТ регламентира предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, която завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това производство органът проверява: дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, както и съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с предвижданията и устройствените показатели на ОУП и устройствената зона по действащия ОУП на съответната община, в случай, че е наличен такъв. В настоящата хипотеза представеният проект е в противоречие с предвижданията на ОУП на Столична община и с правилата и нормативите за устройството и застрояването на Столична община съгласно ЗУЗСО. Разработката е единна по характер и заедно с урегулиране на имота по кадастрални граници предвижда отреждане за жилищна строителство и застрояване с две свободно строящи седеметажни жилищни сгради при устройствени показатели, съответстващи на устройствена зона Жк, в която попада част от имота. Освен в устройствена зона Жк имотът на заявителите попада и устройствена зона Тго – терени на локални градини и озеленяване по т. 33 от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, според която в тези терени се допуска само застрояване, обслужващо основната паркова функция сгради (кафе, църква, трафопост, тоалетна), а в самостоятелни терени с площ под 1 ха застрояване не се допуска. Следователно предвиденото застрояване и отреждане на имота са в противоречие с ОУП на Столична община. Несъответствието на представения проект с предвижданията на ОУП е достатъчно основание за отказ да се разреши устройствената процедура, поради което формираният мълчалив отказ се явява законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Поради това като достига до заключение в обратен смисъл, отменя мълчаливия отказ и изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд постановява решение в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на М. С. М., Т. В. А., Р. Й. А. и П. Й. А. против мълчаливия отказ на кмета на Столична община да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че касационният жалбоподател е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответниците по касационната жалба следва да заплатят на Столична община общо сумата 200.00 евро, представляваща възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт пред двете съдебни инстанции процесуално представителство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,