Решение № 10046 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11332/2019 г.

Решение № 10046 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11332/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "8-ми март" АД против решение № 4795 от 09.07.2019 г., постановено по адм. д. № 11803/2018 г. по описа на Административен съд София – град в следните части: 1. В частта, с която се отхвърля жалбата на "8-ми март" АД срещу действия по чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение на поземлени имоти с идентификатори 68134.1380.457 и 68134.1380.2114, находящи се в район "Надежда" – Столична община, състоящи се в нанасяне на поземлени имоти с идентификатор 68134.1380.2167 и идентификатор 68134.1380.2168, съобщено с уведомление с изх. № 24-22083/15.10.2018 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – София-град; 2. В частта, с която "8-ми март" АД е осъдено да заплати на СГКК – София-град съдебни разноски в размер на 100 лв.; 3. В частта, с която "8-ми март" АД е осъдено да заплати на М. М., Е. Б., А. Б., М. Б., А. Ф., А. Б., В. П., А. П., Е. П., А. В., М. В., А. М., Д. Д., С. Д., А. Б. и "Фортуна Р. Е" ООД съдебни разноски в размер на 1950 лв. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на Служба по геодезия картография и кадастър не изразява становище по касационната жалба. Ответниците – Е. Б., Д. Б., Н. Б., А. Б., М. М., Е. Б., А. Б., М. Б., А. Ф., А. Б., В. П., А. П., Е. П., А. В., М. В., А. М., Д. Д., С. Д., А. Б. и "Фортуна Р. Е" ООД, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С решението, в обжалваната му част, Административен съд София – град отхвърля жалбата на "8-ми март" АД срещу действията, извършени на основание чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР, за изменение на КККР по отношение на поземлени имоти с идентификатори 68134.1380.457 и 68134.1380.2114, находящи се в район "Надежда" – СО, състоящи се в нанасяне на поземлени имоти с идентификатор 68134.1380.2167 и идентификатор 68134.1380.2168; Осъжда"8-ми март" АД да заплати на СГКК – София-град съдебни разноски в размер на 100 лв.; Осъжда "8-ми март" АД да заплати на М. М., Е. Б., А. Б., М. Б., А. Ф., А. Б., В. П., А. П., Е. П., А. В., М. В., А. М., Д. Д., С. Д., А. Б. и "Фортуна Р. Е" ООД сумата 1950 лв., представляваща направени по делото разноски. Решението в частта му, с която са отмени действията на основание чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР по изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение на поземлени имоти с идентификатори 68134.1380.457 и 68134.1380.2114, находящи се в район "Надежда" – СО, състоящи се в заличаването в кадастралния регистър на "8-ми март" АД като съсобственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1380.2168 и преписката в тази й част е върната на административния орган за вписване на "8-ми март" АД като съсобственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1380.2168, като необжалвано, е влязло в законна сила. За да отхвърли жалбата на касатора против действията на началника на СГКК София – град, извършени на основание чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР, по изменение на КККР по отношение на поземлени имоти с идентификатори 68134.1380.457 и 68134.1380.2114, находящи се в район "Надежда" – СО, състоящи се в нанасяне на поземлени имоти с идентификатор 68134.1380.2167 и идентификатор 68134.1380.2168 съдът констатира, че волеизявлението на органа е по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР, в изпълнение на съдебно решение, постановено по гр. д. № 2056/2010 г. на СГС, с който е уважен иск по чл. 108 ЗС, поради което е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Приема, че процесното изменение е постановено от компетентен орган, поради което не е нищожно. Посочено е, че вписването в КР няма конститутивно действие, а само декларативно по отношение на трети лица и в случая е отразено съдебно установеното като действително правно положение, а именно собствеността на ответниците – физически лица по отношение на 58, 3 % идеални части на недвижим имот с площ от 22 400 кв. м, находящ се кв. 16, гр. София и попадащ в парцели I, VII, VIII и IХ, съставляващ ПИ 68134.1380.2168. Излага съображения, за ирелевантност на обстоятелството, че изменението ограничава достъпа до имотите, тъй като по КККР се отразяват права на собственост, а регулационния статут се урежда при одобряване и изменение на ПУП, а обстоятелството, че процесната граница преминава през сгради е следвало да бъде съобразено в производството по чл. 108 ЗС, като в правомощията на административния орган не е да променя определеното със съдебно решение. Констатира, че по делото не се установява с оспорения акт да са правени изменения по отношение на вписаните права на собственост относно съществуващите в имота сгради, самостоятелни обекти на кадастъра, въпреки, че част от тях също са предмет на решението на СГС. Приема, че липсва основание в КР да се впишат 41, 7 % идеални части от имота на "8-ми март" АД, тъй като със съдебното решение не се установяват такива обстоятелства, а по действащата КККР притежаваните от дружеството идеални части не са установени. Първоинстанционният съд приема, че административният орган в съответствие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 АПК, на база на събраните в хода на административното производство доказателства, е преценил всички факти и обстоятелства, релевантни към случая и е изпълнил нормативно вменените му задължения по актуализация на КККР по отношение на границите на процесния имот и правата на собственост на дружеството. Решението, в обжалваната му част, е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че с влязло в законна сила на 19.06.2018 г. решение от 07.07.2016 г., постановено по гр. д. № 2056/2010 г. по описа на СГС, на основание чл. 108 от ЗС е признато за установено по отношение на "8-ми март" АД, че ответниците – физически лица по настоящето дело са собственици, на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ, на недвижим имот, с площ от 22 400 кв. м., находящ се в кв. 16 по плана на гр. София, местността "НПЗ-Военна рампа-запад" и попадащ в парцели I, VII, VIII и IХ - "За чисто производство, складове и администрация", ограден по зелени линии на скица № 13, неразделна част от решението (л. 103), заедно с находящите се в имота сгради, цитирани в решението. От представеното по делото решение на СГС, безспорно се установява, че спорът за собственост между "8-ми март" АД и заявителят – ответник по настоящето дело, по отношение на процесния имот е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което наведените с касационната жалба доводи за нарушаване правото на собственост са неоснователни. Освен това оспорения административен акт е отменен в частта, в която "8 март" АД е заличен в кадастралния регистър като съсобственик на ПИ 68134.1380.2168 и преписката е върната на органа за вписване на дружеството като съсобственик на посочения ПИ. Правилно съдът приема, че кадастралната карта отразява действителното състояние на имота, а именно неговото местоположение, граници и размери. В случая изменението е извършено в съответствие и в изпълнение на цитираното по-горе решение на СГС, а изготвеният от правоспособно лице по ЗКИР проект отразява коректно правото на собственост, което е в съответствие и със скицата, която е неразделна част от решението, постановено по цитираното гражданско дело. Правилно съдът приема, че процесното изменение на КККР не е нищожно. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая такива нарушения не са установени, поради което изводът на съда, че оспорения акт не е нищожен, е законосъобразен. Законосъобразен е и изводът на съда, че фактът, че изменението в КК ограничава достъпа до имота на дружеството, е ирелевантен. Освен изложените съображения от първоинстанционния съд, които изцяло се споделят от настоящата инстанция съобразно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК следва да се добави и че допуснатото изменение изцяло съответства на влязлото в сила решение на гражданския съд и скицата приложена към него и приподписана от състава на съда, която е неразделна част от него. Нито в правомощията на административния орган, нито на съда е да преценява правилността на влязлото в сила съдебно решение. В тази връзка правилно съдът приема за ирелевантно обстоятелството, че границата на новонанесените имоти преминава през сгради, тъй като същата е нанесена в съобразно, разпореденото с влязлото в сила съдебно решение. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд София-град приема, че оспореното изменение на КК И КР е издадено от компетентен орган – СГКК – гр. София, по местонахождение на имота, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗКИР. По реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР не е предвидено издаване на заповед, поради което е спазена и предвидената форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорените действия са и в съответствие с материалния закон, поради което като прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционния съд постановява правилен съдебен акт. Неоснователен е доводът на касатора, че физическите лица ще станат съсобственици на 4 бр. сгради с нанасянето на имота в КК и вписването им в КР. Нанасянето на имота в КК и КР няма конститутивно действие, а отразява фактическото положение на обектите на кадастъра. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. Касационната жалба, в частта й, с която се обжалва решението в частта му за разноските, има характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и следва да се квалифицира като такова. Наведените в жалбата доводи във връзка с формулираното искане по същността си сочат на сезиране на съда с искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК. Касационната инстанция не е компетентна да се произнесе по така направеното искане, по което следва да се произнесе първоинстанционния съд, постановил обжалваното решение, чието изменение в частта за разноските всъщност се претендира. С оглед на изложеното решението в обжалваната му част е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди "8-ми март" АД да заплати на "Фортуна Р. Е" ООД сумата 1500 лв., представляваща заплатено и намалено адвокатско възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. Разноски на ответниците М. М., Е. Б., А. Б., М. Б., А. Ф., А. Б., В. П., А. П., Е. П., А. В., М. В., А. М., Д. Д., С. Д. и А. Б. не следва да се присъждат, тъй като по делото не са приложени доказателства такива да са направени от тях, а адвокатското възнаграждение в размер на 3600 лв. е заплатено от "Фортуна Р. Е" ООД. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,