Решение № 14890 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1702/2020 г.

Решение № 14890 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1702/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Николов, подадена чрез пълномощник – адв. Гавазов, против решение № 2469/28.11.19 г., постановено по адм. д. № 2595/18 година от Административния съд – Пловдив. С обжалваното решение са отхвърлени изцяло предявените от Д. Николов обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за: причинени имуществени вреди в общ размер на 2 413 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляващи пропуснати ползи, поради невъзможност да бъдат отгледани зеленчуци, вследствие на засенчване и оттичане на дъждовна вода, за периода от реализиране на незаконното строителство в УПИ XII-379 по КП имот № 584/, кв. 159 по плана на [населено място], ПИ с ид. 36498.501.584 по КК на [населено място], с административен адрес [адрес], извършено на общата регулационна линия с имота на ищеца – УПИ II-2916, кв. 159 по плана на [населено място], ПИ с ид. 36498.501.583 по КК на [населено място], с административен адрес [адрес], а именно 13.08.2007 г. до завеждане на исковата молба, и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, изразяващи се в "... постоянен психически тормоз, писане на жалби до всички органи и институции в страната, получаване и писане на опровержения във връзка с отразени неверни обстоятелства вследствие бездействието на общинската администрация и несвоевременните действия на кмета на Общината, дадени му като правомощия, съгласно чл. 136 от ЗУТ. "по отношение на констатираното от РДНСК, ДНСК, РП-Карлово незаконно строителство, вследствие депозирана жалба от 13.08.2007 г., вследствие бездействие на общинската администрация и несвоевременни действия на кмета на Община Карлово, дадени му като правомощия съгласно чл. 135 ЗУТ, като неоснователни. Със същото решение са оставени без уважение исканията на страните по делото за присъждане на направените от тях разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съдопроизводствени нарушения и необоснованост на решението. В проведеното по делото открито съдебно заседание, представителят на касатора е пледирал за отмяна на обжалваното решение. Ответникът – Община Карлово чрез процесуалния си представител е заявил становище за обоснованост и правилност на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. По основателността й, съдът приема следното: От исковата молба и последващите й уточнения, се установява, че ищецът чрез майка си, която е негов пълномощник, е предявил два обективно кумулативно съединени иска, както правилно е приел и административния съд в решението си. Единият иск е за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от добив на зеленчуци, а другият е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди - притеснения и други негативни емоции. И двата иска се обосновават с бездействието на длъжностни лица на ответника, във връзка с жалби на ищеца, подадени чрез неговата майка, както следва – вх. № 94-Д-180/13.08.2007 г.; жалба от 30.08.2007 г.; жалба вх. № 94-В-148/23.10.2007 г., както и във връзка с жаби на ищеца до ДНСК и РДНСК, респективно с писма на тези органи до Община Карлово, както следва - писма на РДНСК Южен централен район Пловдив изх. № ЮЦР-Пд-223. 01-683/17.12.14 г.; № ЮЦР-Пд-223-00-144/21.01.15 г., а така също и във връзка с писма на ДНСК № ПД-3377-01-820/18.04.2016 г. и № ПД-3377-03-980. От исковата молба, както и от уточнението й с молба от ищеца, постъпила по делото на 17.09.19 г., и молба от 09.10.19 г., става ясно, че твърдяното вредоносно бездействие на длъжностни лица на ответника е във връзка с незаконно, според ищеца, пристрояване и надстрояване на съществуващ свинарник на южната граница на имота му, намиращ се ( свинарникът, който според ищеца е незаконно пристрояван и надстрояван) в УПИ XII - 379 в кв. 159 по плана на [населено място]. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е собственик на къща и застроено и незастроено място в имот пл. № 2916 в кв. 159, за който е отреден парцел II по плана на [населено място]. Съдът подробно е индивидуализирал в решението си подаваните от ищеца чрез неговата майка, жалби и сигнали до кмета на Община Карлово, до ДНСК и РДНСК, както и отговорите по тях. Установено е, че в резултат на тези жалби и сигнали, през 2007 г. е извършена проверка на строеж в УПИ XII-379, кв. 159 по плана на [населено място], в резултат на която е установен извършващ се ремонт на стопанска постройка от Н. Григорова, за който е дадено устно разпореждане за преустановяването му. Установено е, че вместо да спре ремонта, лицето е съборило двускатния покрив и е направила нова дървена конструкция с височина на билото 2, 60 м. Съдът е установил, че собственичката - В. Дрянкова на обекта е получила разрешение за строеж през м. 10.2007 г. за основен ремонт на покривната конструкция/подмяна на дървена на съществуваща едноетажна масивна сграда – допълващо застрояване. Установено е, че през 2017 г. в резултат на проверка, провокирана от жалби на ищеца до ДНСК, длъжностни лица от общинската администрация са констатирали, че съществуващата постройка допълващо застрояване, е ремонтирана и се ползва като жилище, без да е променено предназначението й, във връзка с което е издадена заповед за забрана на ползването й, и ограничаване достъпа до постройката, която е обжалвана и е в ход съдебно производство. Съдът е посочил в решението си заключенията на вещите лица по допуснатите съдебни експертизи, както и че по делото са събрани свидетелски показания. От правна страна, административният съд е приел, че определянето на един строеж като незаконен е юридически акт – административен акт съгласно чл. 225а ЗУТ, подлежащ на самостоятелно обжалване съгласно чл. 215 ЗУТ, поради което в случая ставало въпрос за юридически актове, а не за бездействия, както се претендирало в исковата молба. Съдът е приел също така, че по делото били приложени достатъчно доказателства във връзка с предприетите от длъжностните лица от Община – Карлово действия, които в изпълнение на закона били извършили проверки, за резултатите от които ищцата била уведомявана. Съдът е преценявал твърденията на ищеца за бездействие на ответника по години, посочвайки, че през 2007 г. такова бездействие не е налице, тъй като във връзка с жалби от майката на ищеца, е констатирано незаконно строителство в съседен на ищцовия имот, незаконният строеж е премахнат доброволно в резултат на дадените предписания, но извършителите са подали документи за издаване на разрешение за строеж и такова е било издадено. За 2008 и 2009 г., съдът е приел, че във връзка с жалба на ищеца е извършена проверка за незаконно строителство, дадени са предписания на извършителите на строежа за констатирани отклонения, които са били изпълнени и отклоненията отстранени. Съдът е посочил, че за 2010, 2011, 2012, 2013 г. липсвали данни за подавани жалби от ищеца, поради което било и неоснователно твърдението му за незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответника през този период. По отношение на останалите периоди, съдът е посочил, че за резултатите от извършваните проверки, Николова (майката на ищеца и негов пълномощник)е уведомявана. Въз основа на установеното, съдът е преценил за неоснователни възраженията на ищеца, че служителите на общинската администрация са бездействали. За пълнота, съдът е посочил, че в приложената по делото прокурорска преписка се намира нотариално заверена декларация от 13.01.15 г. от ищеца, че няма претенции и възражения към съседката си Т. Жутева, собственичка на западната 1/2 ид. част от процесното УПИ по отношение на застрояването в имота, както и че се съгласява и приема постройките, изградени на регулационната граница на имотите им, а именно полумасивна постройка, състояща се от две помещения, покрити с керемиден покрив с дървена конструкция, находящи се в северозападната част на имота й, че няма възражения срещу височината на постройката и застрояването в сегашния вид, за което е дал съгласието си и по-рано под формата на нотариално заверена декларация с рег. № 717/25.01.2006 г. на М. Василева - помощник нотариус при С. Ранджева - нотариус с рег. № 099 на Нотариалната камара. Отново за пълнота, съдът е посочил, че на обезщетяване по ЗОДОВ подлежат само претърпените от ищеца вреди, а в производството е останало недоказано неблагоприятното изменение в имуществената сфера на ищеца, тъй като дори да се приемело наличието на такова, то било в имуществената сфера на неговата майка Д. Николова, която обаче не била ищец в производството. Същевременно, съдът е приел, че ищецът не е претърпял и пропуснати ползи от отглеждането на зеленчуци, тъй като той не е живял в имота си през процесния период, тъй ката не е пребивавал в България през този период по данни от свидетелските показания. Според съда, по идентичен начин следва да се прецени и въпроса с претендираните неимуществени вреди, тъй като дори да се приемело, че такива са претърпени, то те са били търпени от майката на ищеца, а не от самия него, доколкото е безспорно, че всички жалби и сигнали са подавани от нея. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно. При постановяването му, съдът е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите си. На първо място, съдът е допуснал до разглеждане нередовна искова молба. Видно от нея е, че тя е подписана от адв. Гавазов. Към исковата молба е приложено пълномощно за адв. Гавазов, на гърба на което е и договорът за правна защита и съдействие № 174219 аг 15.06.18 година. И в двете сделки ( упълномощаването и договора за адвокатска услуга) не е посочено, че Д. Николова участва в тях като пълномощник на нейния син Д. Николов. Нещо повече, в представеното по делото ( лист 9 от делото пред административния съд) пълномощно от Д. Николов за Д. Николова с нотариална заверка на подписа от 09.11.2004 г., липсва упълномощаване на Д. Николова за предявяване на искови молби от името и за сметка на упълномощителя. При тази липса на категорични данни, че Д. Николова има право да предявява искове от името и за сметка на сина си, както и да упълномощава във връзка с това адвокати, съдът е следвало да изиска представяне както на пълномощно от Николов към Д. Николова, в което изрично да бъде посочено, че последната може и да предявява искове пред съда от името и за сметка на сина си, а така също и потвърждаване на вече извършените от Николова действия във връзка с процесната искова молба. Съдът е следвало да укаже на ищеца и необходимостта от оформяне на адвокатското пълномощно за адв. Гавазов по начин, че от съдържанието му да ставя ясно, че Д. Николова упълномощава адвоката от името на сина си Д. Николов. Също така, съдът е следвало да събере държавна такса и за двата предявени иска, а не само за един( макар и това да е поправим пропуск на съда вкл. и от касационната инстанция). Съдът е следвало да изиска и уточнение относно обстоятелствената част на исковата молба, поради установеното по делото, а именно.: От заключението на съдебно-техническата експертиза става ясно, че в съседния на ищцовия имот, в който се твърди да е извършено незаконното строителство, който е съсобственост на В. Дрянкова и Т. Жутева, има четири постройки с различни идентификатора, както следва - еднофамилна, двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 143 кв. м., еднофамилна, двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв. м., едноетажна друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 49 кв. м. и хангар, депо, гараж на един етаж със застроена площ от 23 кв. метра. Измежду писмените документи, съдържащи се в административната преписка, се намира и констативен протокол от 01.03.16 г. (лист 233 от делото), съставен от длъжностни лица при дирекция УТ -отдел УТ при Община Карлово, от който се установява, че на южната граница на имота на ищеца има изградени две сгради, едната, от които е на Жутеви и е с височина 80 см. бетонова част и 70 см. тухлена зидария или общо 1, 50, а другата сграда е на Дрянкови, която е по каменния зид с изпълнен тухлен зид с височина между 2, 20 и 2, 40 спрямо терена на Николов. В този протокол е отбелязано, че по данни на Николова, сградата на Дрянкови е била стопанска сграда. Както се посочи по-горе, от исковата молба и уточненията й става ясно, че твърдяното вредоносно бездействие на длъжностни лица на ответника е във връзка с незаконно, според ищеца, пристрояване и надстрояване на съществуващ свинарник на южната граница на имота му, намиращ се ( свинарникът) в УПИ XII - 379 в кв. 159 по плана на [населено място], като в молбата на ищеца от 17.09.19 г. ( лист 15 от делото) се сочи и констативен протокол от служители на община Карлово от 28.03.2016 година. Този констативен протокол се намира по делото (лист 229 ) и касае постройка с две стаи и дървен покрив, играещ ролята на таван По делото са разпитани свидетели. От показанията на свидетелите, посочени от ищеца се установява, че на южната страна има двуетажна сграда, която преди това е била свинарник. До известна степен показанията на тези свидетели съвпадат с показанията на свидетелката, посочена от ответника, която казва, че сградата е годна за живеене като лятна кухня, вече не е за гледане на животни, защото е ремонтирана. От друга страна, по делото е приета заповед № 771/21.09.2017 г. на кмета на община Карлово, с която е забранен достъпа и ползването на едноетажна масивна сграда - допълващо застрояване, намираща се в УПИ XII-375, кв. 159 по устройствения план на [населено място]. В обстоятелствената част на заповедта сградата е описана като съществуваща стопанска постройка, кято е ремонтирана и се ползва за жилище, като на първо ниво е обособен хол, трапезария, кухненски бокс и санитарен възел - баня с тоалетна, на второ ниво са изпълнени две спални. Констатирано е, че строежът се ползва за жилище, без да е променяно предназначението му. При тези данни по делото, административният съд е следвало да изиска изрично уточнение от ищеца, твърдяното от него бездействие на длъжностни лица на ответника, за коя от двете сгради, намиращи се на южната му граница се отнася и дали това е сградата, която е описана в заповед № 771/21.09.2017 година на кмета на община Карлово. Едва след това уточнение, съдът е следвало да проучи събраните по делото доказателства, анализира информацията, получена от тях и формира извод относно въпроса, налице ли са данни за незаконно строителство за въпросната уточнена сграда и предприети ли са законовите действия и мерки то да бъде преустановено и премахнато. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция не може да сподели извода на административния съд, че в случаи като настоящия, не е налице фактическо бездействие на административния орган, тъй като определянето на един строеж като незаконен е юридически акт - административен акт съгласно чл. 225а ЗУТ. Незаконното строителство е обективно фактическо състояние, отговарящо на хипотезите, предвидени в чл. 225, ал. 2 от Закона за устройство на територията ( ЗУТ). Като факт от действителността, незаконното строителство може да се установи, както от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, така то може да се види, респективно установе и от други лица. Установяването му от лицата по чл. 223, ал. 2 ЗУТ по надлежния ред - с констативен акт, е юридическият факт, който се свързва с правомощието на кмета на общината ( в хипотезата на чл. 225а ЗУТ) за издаване на заповед за премахването му. Следователно, със заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ не се определя незаконността на един строеж( тя е обективно състояние), а се разпорежда премахването му. Незаконният строеж като факт от обективната действителност облагодетелства извършителите му, но пречи на други лица, като засяга техни права и/или законни интереси. В тези случаи, законът е предвидил намесата на публичните органи, както в защита на законността, която е в обществен интерес, така и в защита на частните интереси на засегнатите от незаконното строителство лица. В случаите, в които компетентните длъжностни лица са сезирани с жалби и сигнали от засегнатите лица, но не изпълнят задълженията си по закон да констатират и отстранят незаконното строителство, е налице фактическо бездействие за предприемане на разписаните от закона положителни действия ( част от които са и фактическото издаване на индивидуалния административен акт по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ) от публичните органи в защита на права и интереси на засегнатите лица. Както обективно е установено от първоинстанционния съд, на всяка жалба и молба на ищеца, подавани чрез неговата майка е отговаряно, но не това е относимото в случая. Ищецът не твърди, че ответникът е бездействал да отговаря на жалбите и сигналите му, а че е бездействал да констатира незаконното строителство и разпореди премахването му. В този смисъл, административният съд е следвало, след като индивидуализира сградата, за която се твърди от ищеца, че е резултат на незаконно строителство, е следвало да укаже на ищеца необходимостта от събиране по делото на заключение по съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса - въпросната сграда попада ли в някоя от хипотезите на чл. 225, ал. 2 ЗУТ и ако "да", защо. Едва след като формира извод по наличието или не на незаконно строителство за съответната сграда, съдът е следвало да отговори и на въпроса за законосъобразността на предприеманите от длъжностните лица на ответника действия. Не може да се сподели и извода на първоинстанционния съд, че тъй като ищецът не живее от години в България, той не би могъл да търпи твърдените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. Отдалечеността на ищеца от имота му през процесния период, би могла да е от значение единствено за интензитета на претърпени вреди, но не и за извод, че такива не са претърпени само заради нея. По тези съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като неправилно. Решението следва да се отмени, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за ново разглеждане. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд