Решение № 5215 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12526/2019 г.

Решение № 5215 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12526/2019 г., V о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. К. Костадинов в качеството му на процесуален представител на "Съюз за България", сдружение с нестопанска цел, представлявано от председателя на управителния съвет К. Симеонова, срещу решение № 1864 от 21.08.2018 г. по адм. дело № 277 по описа за 2018 г. на административен съд – П.. С него е отхвърлена жалбата на сдружението срещу мълчалив отказ на кмета на община С.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – кметът на община С. не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд – П. е бил сезиран с жалба срещу квалифициран от жалбоподателя мълчалив отказ на кмета на община С. да се произнесе по реда на Закон за достъп до обществена информация. При преценка на фактите по делото и за изясняване на същите по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която е кредитирано от съда. Така се констатира, че жалбоподателят е предявил искане за достъп до обществена информация на 12.12.2017 г. и уточнение към него от 13.12.2017 г., което според експерта тези електронни писма са автентични, понеже имат конкретен подател и конкретен получател и са налични в електронната поща на жалбоподателя, в която е и неговия IP адрес. С. обаче не са получени на имейл сървъра на община С. и в ползваната електронна поща. Административният съд правилно се е позовал на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), според която разпоредба електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. По делото не се оспорва, че община С. в изпълнение на чл. 5 от закона се явява адресат на електронно изявление, а жалбоподателят е титуляр на същото по смисъла на чл. 4, изречение второ също от него. Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването в посочената от адресата информационна система. По делото се констатира, че такова постъпване не е осъществено в информационната система на ответната страна. При тези данни по делото правилно административният съд е приел, че не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 4 от АПК, понеже не е налице въобще сезиране на компетентния орган по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ с искане за предоставяне достъп до обществена информация. Именно поради липса на такова не се е развило и административно производство. Следва да се посочи, че съгласно чл. 7 от ЗЕДЕУУ титулярът, т. е. жалбоподателят в случая, носи риска от грешки при предаване на електронното изявление, освен ако адресатът не е положил дължимата грижа. По делото от изслушаната счетоводна експертиза се констатира, че експертът е осъществил проверка на имейл сървъра на община С.. От даденото от него заключение се установява, че адресатът на известието по чл. 5 от закона има и е поддържал този имейл адрес, който е известен и не са предприети действия за смяната му. Следователно жалбоподателят носи риска при подаване на искане за достъп до обществена информация по електронен път. В мотивите си съдът е констатирал, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, понеже не е налице предмет на спора, а именно административен акт, изричен или мълчалив. Поради това е следвало да остави без разглеждане на жалбата, с която е сезиран и да прекрати производството пред него. Като е разгледал спора по същество е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото бъде прекратено. При този изход от спора на страните не следва да се присъждат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение