Решение № 4135 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 812/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на БЪЛГАРСКА БИЛКА БГ ЕООД подадена чрез адв. Испиридонова срещу Решение 10517/02.12.2024 г., постановено по адм. дело 169/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-16001623002291-091-001 от 02.11.2023г., издаден от А. Дончева началник сектор в ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията, и В. Ковачева главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 481 от 29.12.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ Пловдив в частта относно допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2021 г. в размер на 12 208,40лв., ведно с лихви в размер на 1 881,05лв. и за 2022 г. в размер на 5 632,65 лв. и лихви в размер на 244, 61 лв., както и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода м. 01 м. 03.2023г. в размер на 34 405,26лв., ведно с лихви в размер на 1 542,09лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА. Касационната жалба се поддържа в писмено становище. Ответникът директора на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез юрк. Рашева оспорва касационната жалба в представен писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условия на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е била законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-16001623002291-091-001 от 02.11.2023г., издаден от А. Дончева началник сектор в ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията, и В. Ковачева главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 481 от 29.12.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив, с който на БЪЛГАРСКА БИЛКА БГ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2021г. в размер на 12 208,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 881,05лв. и за 2022г. в размер на 6 424,65лв., ведно с лихви в размер на 279 лв., както и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода м. 01 м.03.2023г. в размер на 34 405,26лв., ведно с лихви в размер на 1 542,09 лв. С обжалваното решение съдът е отменил частично ревизионния акт за установените задължения за корпоративен данък за 2012 г. за горница над 5 632,65 лв. до пълния установен размер от 6 424,65 лв. и за прилежащите лихви за размера над 244,61 лв. до пълния установен размер от 279 лв., като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. За да достигне до този извод съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е валиден, издаден от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, като в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решаващият състав е мотивирал изводи за наличие на основания за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2021 г. и 2022 г., както и за начисляване на корпоративен данък за ревизираните периоди. Посочил е, че предвид липсата на документи към издадените фактури от посочените в РА доставчици се налага извод, че процесните услуги не са действително осъществени. При липсата на доказаност, че фактурираните услуги са реално извършени, е прието, че не е налице правно основание за отразяване на разходите по фактурите за данъчни цели, поради което правилно органите на приходите са коригирали декларирания от дружеството финансов резултат за 2021 г. и 2022 г. в посока увеличение и в резултат на това са установили допълнителен корпоративен данък с лихви за забава. В допълнение съдът е посочил, че по отношение на издадените 34 бр. фактури от доставчика Декар Два ЕООД е налице друго ревизионно производство, приключило с влязъл в сила ревизионен акт след обжалването му и постановяване на Решение 1127/31.01.2024 г. по административно дело 6227/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, с който не е признато право на данъчен кредит за същите фактури на Българска Бг Билка ЕООД. По отношение на допълнително установените задължения на основание чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ решаващият състав е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за опровергаване констатацията в РД за установено крайно дебитно салдо на сметка 501 Каса в размер на 768 049,30 лв. и осчетоводени плащания в брой по множество фактури от доставчици след 27.10.2022 г., на която дата е направен опит да бъде установен факта на местонахождение на касата на ревизираното лице и действителния размер на паричните средства в нея. Прието е, че не са спорни фактите на разпоредените от управителя на дружеството плащания в брой от касата на юридическото лице по фактури, които са документално необосновани за нереални доставки на стоки и услуги, както и твърдения за фактическо местонахождение на значителни парични средства в брой в дома на управителя на дружеството и различия между задълженията към доставчици, осчетоводени по сметка 401 Доставчици в размер на 237 864,77 лв. и разпоредените плащания в брой от сметка 501 Каса в много по-голям размер 684 105,15 лв. Съдът е приел, че обстоятелствата на фактическо държане на парични средства в брой на дружеството в дома на управителя му и липсата на основание за извършване на наредените от управителя плащания водят до несъмнен извод, че същия е използвал и разпределил ресурси на предприятието в своя лична полза, като в последствие не ги е възстановил и не ги е уредил като дивидент. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на Административен съд Пловдив за наличие на основание за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2021 г. и 2022 г., както и за начисляване на корпоративен данък за ревизираните периоди за обосновани и законосъобразни. Несподелими са доводите касационната жалба, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 2 ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Легалната дефиниция на понятието документална необоснованост се съдържа в чл. 10, ал. 1 ЗКПО, съгласно който счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. По силата на чл. 10, ал. 2 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. По аргумент от чл. 4, ал. 2, ЗСч първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, а ал. 5 на чл. 6 сочи, че документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице първоинстнционният съд правилно е приел, че с оглед липсата на придружаващи фактурите документи и липса на реалност на доставките, разходите са документално необосновани и извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по тези фактури е законосъобразно. В процесния случай, правилно административният съд е посочил, че в хода на ревизионното и съдебното производство не са представени каквито и да е документи придружаващи издадените фактури от доставчиците. Още повече, както правилно е съобразено от решаващият състав на административния съд, по отношение на издадените 34 бр. фактури от доставчика Декар Два ЕООД, за които е ползван данъчен кредит, е имало друго ревизионно производство, приключило с ревизионен акт, във връзка с оспорването на който е постановено Решение 1127/31.01.2024 г. по административно дело 6227/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, с който не е признато право на данъчен кредит по тези фактури. Правилни са и изводите на административният съд във връзка с допълнително установените задължения на основание чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ. По силата на § 1, т. 8 ЗДДФЛ скрито разпределение на печалба по смисъла на този закон е понятието по § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. Според легалната дефиниция за скрито разпределение на печалбата, това са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". По смисъла на ЗДДФЛ скритото разпределение на печалба е дивидент - § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ. По аргумент от чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДДФЛ дивидентите от източник в България в полза на местни лица, се облагат с окончателен данък. В ал. 3 на чл. 38 ЗДДФЛ е предвидено, че окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на начислените суми. Следователно, за скрито разпределение на печалбата следва да се приемат сумите, поети за сметка на дружеството, но несвързани с дейността му. И доколкото в случая е установено и не е спорно, че от касата на дружеството са изплатени суми в значителен размер, за които не е установено да са свързани с дейността на ревизираното лице, то в случая е налице скрито разпределение на печалбата. По смисъла на § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ извършеното скрито разпределение на печалбата се смята за разпределен дивидент и същият следва да се обложи с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски се дължат в полза на ответника по касация в претендирания размер от 5 123.12 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение