Решение № 13828 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6459/2020 г.

Решение № 13828 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6459/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас, в Дирекция "Оперативни дейности" при Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 315 от 27.02.2020 г. постановено по адм. д. № 2879 по описа на Административен съд гр. Бургас за 2019 г. С атакуваното решение по жалба на "С. Ойл"ЕООД гр. Бургас е отменена заповед за налагане принудителна административна мярка /ЗПАМ/ №ФК-565. 0347037/11.11.2019 г. издадена от същият административен орган, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – бензиностанция и газстанция, находяща се в с. Съдиево, общ. Айтос, главен път София – Бургас и е забранен достъпът до обекта за срок от 30 дни. Според мотивите на касационната жалба решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът възразява срещу изводите на съда, че при издаването на ЗПАМ е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за излагане на конкретни фактически основания относими към нарушената разпоредба. Извършеното деяние показва поведение насочено срещу установената фискална дисциплина. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "С. ойл" ЕООД, чрез адв. Киселичков в представен по делото отговор по касационната жалба намира, че същата е неоснователна. Постановеното от съда решение е правилно и законосъобразно, поради което се иска от настоящата инстанция да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 360 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Постановеното решене е неправилно, като са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, твърденията на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред АС-Бургас е обжалвана заповед за налагане на ПАМ № ФК-565-0347037 от 11.11.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности"-Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" при Главна Дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във връзка констатирано нарушение на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /по-долу Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ/ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е разпоредено запечатване на търговски обект представляващ "бензиностанция и газстанция" находящ се в с. Съдиево, общ. Айтос, обл. Бургас, главен път София – Бургас стопанисван от "С. Ойл" ЕООД. Постановена е и забрана на достъп до обекта за срок от 30 дни. Според решаващият състав на първоинстанционния съд оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма от компетентен орган, но в производството по издаването й е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. В нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не са изложени фактическите основания за издаването й. Това са конкретните факти, които административният орган е приел, че са налице за да упражни предоставената му компетентност. От текста на ЗПАМ е видно, че описанието на фактите се ограничава до това, че в обекта е въведено в експлоатация фискално устройство, което не отговаря на техническите и функционални изисквания на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Нито едно от изискванията, които не са изпълнени и съставляват основание да бъде наложена мярката не е конкретно посочено. В ЗПАМ липсват конкретни мотиви, които обосновават срока на мярката. Аргументите, че са налице данни за манипулиране на крайният резултат от продажбите и че поведението на търговеца е насочено към системно неотчитане на продажбите не са подкрепени с доказателства приложени в административната преписка. Въз основа на липсата на конкретни доказателства за манипулиране на системата или укриване на доходи, твърденията на органа се основават на предположения, а не на конкретни факти. На последно място не е съобразено, че непосредствено след издаване на заповедта в обекта е монтирана нова електронна система с фискална памет за отчитане на продажбите на горива. Прието е, че запечатването на търговския обект за срок от 30 дни представлява неадекватна на нарушението мярка, с нея правата и интересите на търговското дружество се засягат в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което е противоречие с нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Споделя се изложеното от АС-Бургас, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, но само, в частта относно констатираната липса на мотиви изложени от органа относно продължителността на срока за който се налага ПАМ. Правилно съдът е приел, че административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максималния срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, а като не е направил това се препятства преценката дали правомощието за налагане на ПАМ е в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Законосъобразното упражняване на законовите правомощия за налагане на ПАМ, следва да се преценяват в контекста на принципа на съразмерност, прогласен с чл. 6 АПК, както е направено от решаващият състав на АС-Бургас. Споделя се преценката на първоинстанционният съд, че съображенията обосноваващи наложения с ПАМ максимален срок за запечатване на обекта са бланкетни и неотносими. Наличието на непогасени публични задължения е неотносимо за срока на ПАМ, тъй като налагането й не е способ за принудително събиране на тези задължения. Регистрацията на дружеството по ЗДДС не би могла да мотивира продължителността на срока на ПАМ, нито да послужи за установяване на обстоятелството, че "показва поведение на лицето насочено срещу установената фискална дисциплина". Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен максималният срок, кои обстоятелства са били съобразени и каква е тяхната тежест. При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Останалите мотиви изложени от административния съд не се споделят от настоящата инстанция, тъй като е налице не изпълнение на задължението за подмяна на фискалното устройство, което следва да има посочените в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. технически и функционални характеристики. Въпреки това решението следва да бъде оставено в сила, тъй като констатираната несъразмерност на наложената ПАМ с оглед извършеното нарушение е достатъчно основание да бъде отменена заповед № ФК-565-0347037/11.11.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата като незаконосъобразна, Административен съд – Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора и своевременно заявена претенция за това на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция, които са доказани в размер на 360 лева, които на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат заплатени от Националната Агенция за приходите. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на Осмо отделение