Решение № 4947 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10001/2009 г.

Решение № 4947 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10001/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Живка Тодорова Магриотова, от гр. Бургас, к-с "Меден рудник" бл. 117, вх. Г, ет. 1, ап. 1а против Решение № 634 от 4.06.2009 г., постановено по адм. д. № 1581/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас с искане да бъде отменено. Поддържат се касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна Кметът на Община Созопол не е изразил становище по жалбата. Ответниците Гено Тодоров Генов, Костадин Янев Малчев, Веска Кралева Динева, Петка Тодорова Малчева, Татяна Кралева Спасова и Сотир Иванов Андонов не са изразили становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспореното решение, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - Бургас отменя Заповед № Z-1243 от 8.09.2008 г. на кмета на Община Созопол, с която е одобрено попълването на кадастралния план на с. Росен, община Созопол, одобрен със Заповед № 1014/2007 г., с нов имот с № 831 на Живка Тодорова Магриотова. Съображенията на първоинстанционния съд са, че административното производство е започнало по искане на Живка Т. Магриотова за изменение на ПУП-ПР за УПИ ХХ-158 в кв. 11 по плана на с. Росен, община Созопол, но вместо произнасяне по това искане, административният орган провежда производство по чл. 53 от ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план. Незаконосъобразността на отменената заповед е резултат не само на произнасянето по незаявено искане, но и поради нарушение на процесуалните правила, уреждащи процедурата за отстраняване непълноти и грешки в кадастралния план - актът за установяването им не е съставен на място; при наличието на изразено несъгласие с него от страна на заинтересован собственик, отразено в акта, административният орган е длъжен да издаде отказ за отразяване на непълнотата или грешката. Влязлото в сила съдебно решение по адм. д. 901/2006 г. на Бургаски окръжен съд има за предмет приложение на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, която е различна от процедурата по ЗКИР. Касационният състав намира законосъобразни крайните изводи в оспореното решение. В заявлението на жалбоподателката от 19.05.2008 г. до Община Созопол е формулирано искане за изменение на ПУП-ПР за УПИ ХХ-158, кв. 11 по плана на с. Росен, община Созопол. Приложената по делото като доказателство административна преписка установява предприети от административния орган действия за частично изменение на регулационния план на с. Росен за УПИ VIII-7-, 69 и УПИ IХ-68 в кв. 11 и възстановяване на старите граници, по стар недействащ план на селото от 1930 г. по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т. е. след допълване, съответно поправяне на кадастралния план по реда на ЗКИР. Изменението на подробния устройствен план в частта за имот УПИ ХХ-158, кв. 11 по плана на с. Росен е поставено в зависимост от успешно приключване на производство по реда на чл. 53 и сл. от ЗКИР и постановяване на изменение на кадастралния план за процесния имот. Процесуалната разпоредба на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, която регламентира реда за изготвяне на акта за непълноти в производството по изменение на кадастралната карта императивно разпорежда той да бъде подписан от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Нормата на чл. 62, ал. 3, изр. 2-ро от Наредба № 3/2005 г. възпроизвежда текста на закона. Следващото изречение посочва действията на съставителя в случай на отказ да бъде подписан акта и последицата от неподписването му от всички заинтересовани лица - издаване на отказ за отразяване на непълнотата или грешката. Явно е правното значение на подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица. Само отсъствието на спор, установено чрез заявеното с подписването съгласие, е основание за постановяване на положителния акт на изменението на кадастралния план. Неподписването се приема от законодателя като достатъчно основание за отказ. Разпоредбата на предл. 3 на ал. 3 на чл. 62 от Наредба 3/2005 г. съответства на нормата на предл. 2 на ал. 2 на чл. 53 от ЗКИР, възпроизведена в ал. 6 на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., съобразно която непълнотите и грешките, свързани със спор за материално право, се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Изрично заявеното несъгласие с констатациите по акта от страна на заинтересования собственик Гено Тодоров Генов е равносилно на отказ да бъде подписан акта, поради което настоящият състав намира изводите в обжалваното решение съобразени с нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 53 от ЗКИР и чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Приетото в акта за непълноти, че границите на процесния имот не са материализирани, е безспорно в процеса, установява се и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Това обстоятелство, наред с изрично изразеното несъгласие на заинтересован собственик, налагат извода за наличие на спор за материално право. Влязлото в сила съдебно решение № I-240 от 14.12.2006 г. по адм. д. 901/2006 г. на Бургаския окръжен съд не разрешава спор за материално право и не може да породи последиците на съдебното решение по смисъла на предл. 2 на ал. 2 на чл. 53 от ЗКИР, поради което изложените в касационната жалба доводи за несъобразяването му не могат да бъда споделени. При безспорно установения по делото факт на заявено несъгласие при подписване на акта за непълноти и грешки от 19.08.2008 г. от един от собствениците, представляващ заинтересовано лице по смисъла на § 5, ал. 10 от Наредба № 3/2005 г., законосъобразен е изводът на административния съд за наличие на спор за материално право, обуславящо отмяната на оспорената заповед. Предвид изложеното, съдебният състав намира недоказани твърдените касационни основания, поради което жалбата е неоснователна. Решението на административен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила, поради което, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс,