Решение № 16949 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5273/2011 г.

Решение № 16949 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5273/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнеинето" - гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Любов Дикова срещу решение № 279/07.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1551/2009 г. по описа на Бургаския административен съд в частта, в която е отменен РА № 020900892/20.08.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-246/09.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас за определения корпоративен данък за внасяне за 2007 г. от "Шарп" ООД - гр. Несебър за разликата над 26 886,85 лв. до 64 289,73 лв., както и за 2008 г. за разликата над 18 737,48 лв. до 29 386,81 лв., ведно със съответните части от лихвите за забава. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и не са посочени съответните аргументи защо определени от тях се кредитират изцяло, а други - не. В голямата си част оплакванията са свързани с възприетата от съда съдебно-техническа експертиза, като касаторът изразява несъгласие с установената от съда, вследствие на съдебната експертиза пазарна цена на имотите, която да е съобразена със степента на завършеност на обектите към датите на нотариалните актове за покупко-продажбите, а не със степента на завършеност на имотите, в която са получени реално. Обжалва се решението и в частта за разноските в размер на 515 лв., с които е задължена дирекцията. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Шарп" ООД - гр. Несебър, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е постановил решението си при прецизен анализ на доказателствата по делото, включително и заключенията на назначените за целите на производството на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени частично РА № 020900892/20.08.2009 г., за определения на "Шарп" ООД - гр. Несебър корпоративен данък за внасяне за 2007 г. от "Шарп" ООД - гр. Несебър за разликата над 26 886,85 лв. до 64 289,73 лв., както и за 2008 г. за разликата над 18 737,48 лв. до 29 386,81 лв, ведно със съответната част от лихвата за забава, Бургаският административен съд е възприел съдебно-техническата експертиза по делото, която е установила пазарни цени на апартаментите, тъй като вещото лице е приложило регламентираните в закона методи за оценка - метода на сравнимите неконтролирани цени и метода на увеличената себестойност, които се явяват най-подходящи при оценката на имоти. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза, в която вещото лице е извършило калкулация на отделните видове СМР по изграждане на обектите, съобразил се е с характеристиките на имотите, изследвайки степента им на завършеност към момента на отчуждаването, като след анализ на строителната документация и изготвянето на съответните актове в процеса на строителството според съда достигнал до обоснован извод за различна степен на завършеност - 99,80%, 97% и 83,78%. Решението в обжалваната част е правилно. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО регламентира, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В ревизионния акт основанието за увеличение на финансовия резлутат на "Шарп" ООД и въз основа на това преобразуване е начислен корпоративен данък за 2008 г. е именно посочената разпоредба. В хода на ревизионното производство органите по приходите са назначили оценителна експертиза и въз основа на нея е определена данъчната основа за облагане, имайки предвид приетата от експерта пазарна цена на имотите - апартаменти, които са продадени с приложените по делото нотариални актове, общата стойност на която е 1 230 840 лв. за 2007 г., от която е извадена сумата от 587 942,60 лв., като последната представлява общата стойност на продажните цени по нотариалните актове. Относно 2008 г. пазарната цена, определена от ревизията е 612 677,30 лв., от която е извадена отчетената от дружеството съобразно нотариалните актове сума в размер на 318 809,20 лв. Експертът е извършил оценката, отбелязвайки, че е взето предвид завършеността на обектите, като изрично е приел за използван метод по Наредба № Н-9/2006 г. - метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. За сравнение експертът е използвал информация от в. "Ало-Бургас" и сп. "Бургаски имоти", като проучването е извършено в диапазон от 6 месеца. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тази експертиза не е анализирала и не е отчела в достатъчна степен конкретните характеристики на имотите, които биха оказали влияние върху цената им. Относно посочените от оценителната експертиза в ревизионното производство аналози, правилно съдът е отчел, че те не са индивидуализирани като местонахождение и други правнозначими характеристики, за да се даде възможност за тяхната съпоставимост съобразно посочения от експерта метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. В този смисъл съдът е направил законосъобразни изводи, кредитирайки изготвената от вещото лице съдебно-техническата експертиза, приемайки, че правилно едновременно са приложени два от методите по наредбата. Това е допустимо съгласно чл. 20 от същата наредба и обосновано съдът е приел, че при определяне пазарната цена на недвижими имоти, те се явяват най-подходящи за тях. Това е така, тъй като видно от съдебно-счетоводната експертиза по метода на увеличената себестойност вещото лице е извършило калкулиране на отделните СМР, изхождайки от отделните характеристики на имотите, а по отношение на сравнителния метод е извършил проучване на такива сделки, реализирани за имоти в съседни местности, като по този начин най-достоверно е стигнал до определената от него пазарна цена. Оплакванията в касационната жалба са свързани най-вече със съдебно-техническата кеспертиза. Тази експертиза в първоинстанционното съдебно производство не е оспорена. На практика в касационното производство се оспорва експертизата, което е недопустимо. Относно възражението за изследването на пазара на недвижими миоти, то е неоснователно, тъй като експертът в съдебното производство е извършил такова проучване за съседни местности, проучването от експерта в ревизионното производство не дава точна информация за сравнимите сделки. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната част не страда от пороците, посочени от касатора, включително и в частта за разноските и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,