Решение № 12434 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2014 г.

Решение № 12434 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Маклена Атанасова Карагьозова и Тобия Славов Карагьозов, двамата от гр. Пловдив, чрез адв. Стойчев като процесуален представител, срещу решение № 463 от 14.02.2014 г., постановено по адм. дело № 3632/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-02-ЮЦР-138/22.05.2012 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол "Южен централен район". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол "Южен централен район" (РДНСК - ЮЦР) не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № ДК-02-ЮЦР-138/22.05.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с адресати Маклена Атанасова Карагьозова и Тобия Славов Карагьозов, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Пристройка към жилищна сграда", находящ се в УПИ IV-1737, кв. 371 по плана на Трета градска част, гр. Пловдив. За да отхвърли жалбата, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената в закона процедура и в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е правилно. По делото е установено, че в периода около 1990 г. в описания имот, собственост на жалбоподателите, е извършено строителство на стоманобетонна тераса, под която има вход към избените помещения, с описани размери, представляваща пристройка към съществуваща жилищна сграда. Строежът е осъществен от техния наследодател Слави Тобиев Карагьозов без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 (в относимата редакция) ЗУТ се премахват със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Неоснователно е възражението им, изложено и в касационната жалба, че неправилно са посочени като адресати на атакуваната заповед. Съгласно § 3 от ДР на Наредба № 13/2001 г. на министъра на РРБ "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. На основание правото им на собственост към настоящия момент, жалбоподателите правилно са посочени като адресати на заповедта. В тази насока е и цитираната в касационната жалба съдебна практика, която неправилно тълкуват в обратен смисъл. Констатираните незначителни различия в размерите на установения незаконен строеж в констативния протокол, възпроизведени в заповедта и в заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза не се отразяват на индивидуализацията му и не представляват съществено нарушение на процедурата. Правилно съдът приема, че тези несъответствия не съставляват основание за отмяна на оспорения акт. По отношение на оплакването за висящо производство по узаконяване на строежа по реда на § 184 ПЗР ЗУТ, първоинстанционният съд приема, че липсват данни за идентичност между процесния строеж и този, посочен в постановения изричен отказ на главния архитект на общината. Но дори и предмет на този изричен отказ да е процесния незаконен строеж и да е предприето неговото обжалване пред началника на РДНСК, то няма данни органът да се е произнесъл по реда на § 184, ал. 10 ПЗР ЗУТ в срока по чл. 216, ал. 5 ЗУТ. Възражението, че и към настоящия момент има висящо административно производство по жалбата им срещу изричния отказ за узаконяване на пристройката, предмет на оспорената заповед, не може да бъде споделено. Предвид данните за подадена жалба към 8.04.2004 г., срокът за произнасяне от страна на административния орган по нея съгласно чл. 216, ал. 6 (предишна ал. 5 в относимата редакция ДВ, бр. 65 от 2003 г.) ЗУТ е бил 15-дневен от постъпването й. Няма твърдения жалбоподателите да са упражнили правото си на оспорване пред съда в 14 - дневен срок срещу непроизнасянето на началника на РДНСК. Последният срок е изтекъл отдавна, поради което отказът за узаконяване на главния архитект е влязъл в сила. Доводът, че нито административният орган, нито съдът са изследвали търпимостта на строежа е неоснователен. Съгласно неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза установеното строителство не е било допустимо по правилата и нормите, действали по време на извършването му, както и тези понастоящем. Посочено е, че по действащия застроителен план не е предвидено запазване на съществуващото пристрояване. Не са налице предпоставките по § 127 ПЗР ЗИДЗУТ за определянето му като търпим, както правилно приема съдът. В допълнение следва да се отбележи, че предвид годината на изграждането му - около 1990 г. строежът не е търпим и съгласно § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Предвид изложеното, като обосновава извод, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд постановява съответно на материалния закон решение. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че съдебният акт е валиден, допустим и правилен. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,