Решение № 7619 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1099/2012 г.

Решение № 7619 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1099/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Васил Методиев Бойков е подал касационна жалба срещу решението от 24.11.2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-040/8.02.2011 г. на кмета на район " Надежда" - Столична община. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Кметът на район "Надежда" - Столична община е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 400 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Васил Методиев Бойков и семейството му са били настанени в общинско жилище, частна общинска собственост, находящо се в София, жк "Надежда", блок 132, ап. 91. За времето на ползването Васил Бойков не заплатил задължения за ползване на топлинна енергия за периода ноември 2008 г. - декември 2010 г. в размер на 305,50 лева и за ползване на вода - в размер на 617,33 лева, от които 223,69 лева до една години и 393,64 лева над една година. Със заповед № РД-09-040/8.02.2011 г. кметът на район "Надежда" - Столична община прекратил наемното правоотношение с Васил Бойков, на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост - поради неплащане на консумативните разноски в течение на повече от 3 месеца. От правна страна съдът приел, че направените от административния орган фактически констатации за наличието на неизплатени задължения за ползване на вода и топлинна енергия за период над три месеца не са били опровергани в хода на съдебното производство, което обосновава соченото в заповедта нормативно основание за прекратяване на наемното правоотношение. Възраженията на жалбоподателя за невъзможност да заплати консумативните разноски поради финансовото му състояние, както и относно здравословните проблеми на членове на неговото семейство били счетени за несъстоятелни, тъй като прекратяването на наемното правоотношение се предприемало при неплащането на наемната цена или на консумативните разноски без оглед на причините за това. При отсъствието на основания за отмяна на административния акт съдът отхвърлил подадената жалба. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато от съда противоречие с материалния закон, които не се споделят от касационната инстанция. Както е посочил и първоинстанционният съд, обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на членове на семейството на жалбоподателя, както и с извършените в имота подобрения от страна на наемателя, са ирелевантни за изхода на делото. Неоснователно е и възражението за допуснато от органа нарушение на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, което не било съобразено от съда. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост урежда хипотезите, при които се изземва общински имот. Обжалваната заповед има за предмет прекратяване на наемно правоотношение, в който случай се прилагат отделните състави на чл. 46, ал. 1 от Закона за общинската собственост. При отсъствието на поддържаното касационно основание постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е бил представляван на проведеното съдебно заседание, поради което не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт в размер на 400 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд