Решение № 1003 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 709/2008 г.

Решение № 1003 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 709/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 248 и чл. 251 ГПК. Постъпила е молба от М. Г. М. за тълкуване на влязлото в сила решение № 173 от 23.06.2009 г. по гр. д. № 709/08 г. на ВКС, I г. о. С това решение е отменено решение № 137 от 28.05.2007 г. по гр. д. № 3233/05 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. М. против Ж. "Първомайска улица"- гр. С. иск за ревандикация на недвижим имот, представляващ имот пл. № 8/ бивш/, а по сега действуващия ЗРП, одобрен пред 1987 г. - имот пл. № 392 в кв. 50 по плана на гр. С., кв. "И". Молителят счита, че решението неясно и се нуждае от тълкуване, тъй като не дава ясен и категоричен отговор на въпроса придобила ли е Ж. "Първомайска улица" право на строеж върху имота въз основа на сключения с Б. РНС договор за отстъпване на право на строеж. Постъпила е и молба от Ж. "Първомайска улица" за допълване на решението в частта за разноските, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по подадените молби за тълкуване на решението и за допълване на същото в частта за разноските, взе предвид следното: По молбата от М. Г. М. за тълкуване на решението. Същата е неоснователна. В случая не е налице неясно решение, което да има нужда от тълкуване, тъй като волята на съда да отмени въззивното решение и да отхвърли иска по чл. 108 ЗС, предявен от молителя, е ясно изразена. На тълкуване подлежи само диспозитивът на решението, а не и мотивите към него. Следва да се посочи също, че отговор на поставения от молителя въпрос придобила ли е Ж. "Първомайска улица" право на строеж върху имот пл. № 8/ бивш/, а по сега действуващия ЗРП, одобрен пред 1987 г. - имот пл. № 392 в кв. 50 по плана на гр. С., кв. "И" въз основа на договор за отстъпване право на строеж от 5.02.1988 г., сключен между председателя на ИК на Б. РНС и Ж., не може да бъде даден по пътя на тълкуване на решението. Този въпрос не е бил предмет на делото и по него съдът не е формирал воля, която може да бъде тълкувана. По молбата на Ж. "Първомайска улица" за присъждане на разноски. Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е основателна. Видно от представените към делото доказателства, молителят е направил разноски за касационното обжалване в размер на 2 500 лв. по договор за правна защита и съдействие серия А № 0* от 12.12.2008 г., за държавна такса за касационно обжалване в размер на 7.50 лв., а при предходното разглеждане на делото от въззивен и касационен съд съд - 3 000 лв. по договор за правна защита и съдействие серия А № 3* от 2.06.2004 г. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като в полза на молителя бъде присъдена сумата 5 507.50 лв., представляваща направени от него разноски по водене на делото пред всички инстанции. По изложените съображения съдът