Решение № 13049 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4951/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) срещу Решение 10351/25.03.2025 г. на Административен съд - София-град (АССГ) по адм. д. 12929/2024 г., с което по жалба на М. А. А., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, е отменено негово Решение 12765/06.12.2024 г. за отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят иска отмяна на оспореното първоинстанционно решение. Ответникът по касационната жалба - М. А. А. оспорва същата като неоснователна чез адв. Лилов. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на съдебния акт. Върховният административен съд в състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение 12765/06.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на М. А. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отмени административния акт, първоинстанционният съд приема, че ситуацията в страната по произход на кандидата за закрила е променена, тъй като понастоящем режимът на Башар Асад е паднал, но въпреки това тя продължава да е несигурна, от което страда цивилното население. Счита за ноторно известна информацията за множеството цивилни жертви, поради която следва да бъде съобразена препоръката на ВКБООН да не се отказва статут, докато ситуацията в Сирия не бъде изяснена и не бъде анализирана въз основа на безпристрастни и сигурни източници. Наред с това, позовавайки се на становището на Агенцията за социално подпомагане, според което в интерес на детето е да се отглежда в сигурна и спокойна среда, без да се притеснява за живота и здравето си, съдът обосновава необходимостта жалбоподателят да не бъде връщан в страната си по произход. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Според настоящия касационен състав обжалваният административен акт не страда от пороците, които е констатирал първоинстанционният съд. Противно на приетото от съда, правните изводи в него са обосновани с установените факти в административното производство и се потвърждават, а не се опровергават от новите факти, установени в съдебното производство. Правилно административният орган приема, че не са налице основанията, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В конкретния случай от информацията, предоставена от М. А. в проведеното с него интервю, не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване от субектите по ал. 3 и чрез действията, изброени в ал. 5, нито се установява тежко и повтарящо се нарушаване на основните му права по определението за преследване в ал. 4. При съобразяване с факта, че когато е напуснал страната си по произход, чужденецът е бил на 13 години, следва да се отчете и липсата на такива данни за преследване спрямо неговите родители. Изложеното се потвърждава от бежанската история на лицето, търсещо закрила. Според същата преди да напусне Сирия (м. август 2024 г.) той заедно с баща си, съпругата на баща му и четиримата му братя е живял в [населено място], обл. Дейр ал Зор. Селото се намира на един километър от река Ефрат в посока границата с Ирак и на пет часа път с кола от гр. Дейр ал Зор. Семейството му и баба му, както и чичовците му, живеят в селото и към датата на провеждане на интервюто. Баща му взел решението да напусне Сирия и да помогне на родителите си, за да намерят сигурност и да се съберат. Иска закрила, за да направи събиране на семейството си като го доведе в България и също така да учи. Не иска да се върне в Сирия, защото е развалина и селото му не прилича на село. А. твърди, че е [заличен текст] по етническа принадлежност и [заличен текст] по вероизповедание. Твърди, че селото се контролира от кюрдите, но той не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната религия. Не твърди някой от близките му да е имал такива проблеми. Като причина за напускането на Сирия сочи войната, която започнала преди две години. Според него воювали кюрдите и редовната армия, тъй като в селото им има нефт, който обработват кюрдите. Виждал е ракети в небето и чувал бомбардировките, но не е виждал да се бият по улиците в селото. Обосновани са изводите на административния орган и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно, след обсъждане на бежанската история на лицето, анализ на данните и доказателства по делото, административният орган е приел, че от страна на М. А. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според тълкуването на СЕС на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, дадено в т. 40 от неговото решение по дело C-125/22 посегателството, дефинирано в този текст, обхваща една по-обща опасност от посегателство, в сравнение с посочените в букви a) и б) от същия член. По този начин се имат предвид в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на въоръжен конфликт, която поражда безогледно насилие , което предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение и тяхната самоличност, когато степента на такова насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените тежки заплахи (вж. в този смисъл и решение от 10 юни 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Понятие тежки и лични заплахи ), C-901/19, т. 26 и 28 и цитираната съдебна практика). Не е по-различно по съдържание и решението на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело 285/12. В т. 27 и т. 28 от същото СЕС посочва, че при липсата на определение в директивата на понятието за въоръжен вътрешен конфликт, то следва да се има предвид обичайното значение в говоримия език, като се държи сметка за контекста, в който се използват и за целите на правната уредба. Според т. 28 понятието за въоръжен вътрешен конфликт се отнася до положение, при което редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или при което се сблъскват две или повече въоръжени групи. В т. 34 се посочва, че констатацията за съществуването на въоръжен конфликт не трябва да бъде обусловена от определено равнище на организираност на наличните въоръжени сили или от особена продължителност на конфликта, след като те са достатъчни сблъсъците да породят степен на насилие, създавайки по този начин реална нужда от международна закрила за молителя, който е изложен на реален риск да понесе тежки и лични заплахи срещу неговия живот или личност поради самия факт на присъствието си в страната или съответния регион. От посочените решения на СЕС е видно, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие, единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че цивилните лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства поради самото си присъствие в определен регион или въобще на територията на страната.