Решение № 16400 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12290/2011 г.

Решение № 16400 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12290/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мариян Панайотов Петров от гр. Търговище срещу решение № 76 от 21.07.2011 г. по адм. дело № 124/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Търговище, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Търговище, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 76 от 21.07.2011 г. по адм. дело № 124/2011 г., Административният съд - гр. Търговище, II състав, е отхвърлил жалбата на Мариян Панайотов Петров от гр. Търговище срещу заповед № 1225 от 07.07.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Търговище, потвърдена с решение № РД-05/0047 от 05.08.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Търговище. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание. Съдебният акт на Административния съд - гр. Търговище, е постановен след решение № 8891 от 21.06.2011 г. по адм. дело № 1796/2011 г. по описа на Върховния административен съд - VI отделение. С това решение, при условията на чл. 221, ал. 3 АПК, е обезсилено решение № 116 от 17.12.2010 г. по адм. дело № 132/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Търговище, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С цитираното решение на Върховния административен съд не са били дадени указания по съществото на спора, а такива по конституиране на страните. Тези указания са били изпълнение от първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото от него. Основният въпрос, на който Административният съд - гр. Търговище, е трябвало да даде отговор е бил има ли право Мариян Панайотов Петров на социална помощ по чл. 16 от ППЗСП. Последният е подал молба-декларация № 1225 от 09.06.2010 г. до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Търговище, с която е поискал да му бъде отпусната помощ за явяване пред НТЕЛК - гр. София, на 14.06.2010 г., както и помощ за покриване на неплатени здравни осигуровки за 2009 г.. Жалбоподателят не е претендирал финансова помощ за зъболечение. Несъмнено органът по социално подпомагане преценява наличието на предпоставките на чл. 16 ППЗСП въз основа на посочените в молбата-декларация потребности на лицето от такава помощ. Задължение на подалия молбата-декларация е да посочи фактите, които обуславят такава помощ. Те не могат да бъдат формулирани от административния орган. Съгласно чл. 16 ППЗСП, еднократни помощи на това основание се отпускат за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата, като те се отпускат веднъж годишно. Потребностите, посочени от жалбоподателя в цитираната молба-декларация нямат такъв характер. На Петров, като лице с увреждане, е осигурено безплатно пътуване. Що се касае до искането му за отпускане на социална помощ за заплащане на здравноосигурителни вноски за 2009 г., това искане не обуславя инцидентен характер и се отнася до период далеч назад във времето спрямо молбата-декларация, която е от 09.06.2010 г.. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за здравното осигуряване, съгласно която гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по ЗСП, ако не са осигурени на друго основание, се осигуряват за сметка на републиканския бюджет, но това не се извършва чрез органите на Агенцията за социално подпомагане, а с молба до общината. Без да променя посочените в молбата-декларация причини за отпускане на еднократна помощ, Петров е представил доказателства за извършени разходи за зъболечение. Но както причината за тези разходи, така и самите те не са настъпили преди подаването на молбата-декларация. От съдебно-медицинското удостоверение № 213 от 20.07.2010 г. става ясно, че на 17.07.2010 г., Петров е претърпял инцидент в следствие, на който той е получил наранявания в областта на устата. Като последица от този инцидент лицето е извършило разходи за зъболечение. За последните би могло да се приеме, че имат инцидентен характер, но както причината, така и самите разходи са след подаването на молбата-декларация и очевидно не биха могли да бъдат предвидени и съответно заявени с нея пред органа по социално подпомагане към 09.06.2010 г.. За тези обстоятелства лицето е трябвало да подаде нова молба-декларация, с конкретно посочване на здравната потребност от зъболечение. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи Административният съд - гр. Търговище, правилно е приложил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,