Решение № 14878 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1809/2020 г.

Решение № 14878 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1809/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на потребителите, представлявана от председателя й, срещу решение № 2497 от 2.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2643/2019 г. по описа на Административния съд – Пловдив (АС – Пловдив), в частта относно началния момент на дължимост на лихвите върху обезщетението. Касационните оплаквания са за неправилност на съдебния акт, в оспорваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че възнаграждението за адвокат, платено за защита срещу незаконосъобразна дейност на администрацията, е нелихвоносно вземане. Иска се отмяна на решението, в оспорваната част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Вис – Кутрянов" ЕООД, чрез адв. Колев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като редовна от външна страна и допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение № 2497 от 2.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2643/2019 г., в производството по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), АС – Пловдив е осъдил Комисията за защита на потребителите (Комисията/КЗП) да заплати на "Вис – Кутрянов" ЕООД сумата от 300 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № К-0031729 от 19.05.2014 г. на директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 31.10.2014 г. до окончателното й изплащане. Наред с това съдът e осъдил Комисията да заплати на дружеството и разноски за първоинстанционното производство в размер на 425 лв. Съдът е постановил този резултат, приемайки, че е налице влязло в сила решение № 2339 от 8.10.2014 г. по АНД № 4363/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № К-0031729 от 19.05.2014 г. на директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора. Съдът е приел, че по делото пред районния съд, ищецът е бил надлежно представляван и защитаван от адвокат, на който съгласно приложен по анд № 4363/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив (стр. 13), договор за правна защита и съдействие от 9.09.2014 г. е заплатил в брой сумата от 300 лева. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е приел, че претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. Посочил е, че претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва е основателна и такава следва да се присъди от момента на влизане в сила на решение № 2339/8.10.2019 г. постановено по АНД № 4363/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което процесното наказателно постановление е отменено, а именно от 31.10.2014 г. Първоинстанционното решение се обжалва в частта относно присъдената лихва и началната й дата. В останалата част решението не е оспорено и е влязло в законна сила. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател във връзка с началния момент, от който е присъдена законната лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди. Правилно и в съответствие с приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. разрешение, първоинстанционният съд е присъдил законната лихва върху сумата на обезщетението така, както е поискана – от 31.10.2014 г. до окончателното изплащане на тази сума, тоест от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което наказателното постановление е отменено. При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. По изложените съображения, решението в оспорваната част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника за присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представен е договор за правна защита и съдействие от 5.10.2020 г. (л. 30), в който е посочено, че договореното възнаграждение е 400 (четиристотин) лева, платимо в брой. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение