Решение № 8012 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4461/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Г. Г. С., подадена чрез пълномощник – адв. Д. Трайков против решение № 292 от 10.03.2026 г., постановено по адм. д. № 330/2024 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-област отхвърля жалбата на Г. Г. С. против заповед № Л-381/24.01.2024 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която за дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал.2, т.4 във връзка с чл.3, т.5, т.6 и 7, чл. 42, ал.2 и ал.3, чл.94, чл. 16, изречение първо, чл. 21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, утвърден със заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. и чл. 203, ал.1, т.8 и т.13 ЗМВР на младши инспектор Г. Г. С. – надзирател І-ва степен в затвора в гр. София І-ва категория е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал.1, т.8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. С решението С. е осъден да заплати и направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията, относно съдържанието на заповедта по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и че е спазен срокът по чл. 195, ал.1 и ал.2 ЗМВР във вр. с чл. 196, ал.1 и ал.2 ЗМВР. Приема, че заповедта е постановена при липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Приема, че е налице и материална законосъобразност на заповедта. Сочи, че нарушението е доказано в производството по дисциплинарно наказване въз основа на материали, обяснения, сведения и писмени доказателствени средства, събрани редовно от административния орган, на основание чл. 171, ал. 1 АПК. Съдът кредитира като достоверни сведенията на л. св. Л. в частта на разказа му, че е бил снабден със забранените вещи на 26.09.2023г. сутринта, както и, че със знанието и помощта на С. ги е поставил в матрака на И.. Позовава се и на изготвената по делото основна и допълнителна съдебна видео – техническа експертиза и приема, че С. не само е знаел, но е видял и допуснал нерегламентираното влизане на Л. в чуждото спално помещение. Излага, с оглед конкретиката на спора, че преценката на дисциплинарно наказващия орган е напълно обоснована, че извършените от С. действия не само са несъвместими с цитираните правила на Етичния кодекс, но и уронват престижа на службата - нарушение по чл. 203, т. 13 от ЗМВР. Сочи, че заповедта е аргументирано подкрепена с паралелно разглеждане на основните задължения, функции и статут на държавния служител в ГДИН от една страна и яркия контраст на дължимото поведение с поведението, в което се е изразила дисциплинарната простъпка, които доводи са споделени и от първоинстанционния съд. Приема, че е осъществено и нарушението по чл. 213, т. 8 – злоупотреба с власт и доверие, обобщено, именно чрез предоставените властови правомощия на служителя и упражнявайки ги превратно и в грубо противоречие със същността на служебната функция, която му е възложена. Сочи, че ДРО е събрал и обсъдил всички релевантни данни, въз основа на които ДНО обективно е преценил тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и цялостното поведение на служителя и обосновано е приел, че с деянието си С. осъществява състава на чл. 203, ал.1, т. 8 и т.13 ЗМВР, за което се следва налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното му правоотношение. Приема, че С. обосновано е наказан за посочените две тежки нарушения на служебната дисциплина, за които законът предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение - на основание чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР – злоупотреба с власт и доверие и на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 – за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на ГДИН, уронващи престижа на службата и заповедта отговаря на изискванията на материалния закон и целта на закона. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. Административният съд задълбочено е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, с която на Г. Г. С. – младши инспектор, надзирател І-ва степен в затвора в гр. София І-ва категория е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал.1, т.8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР, предвид, че същият е държавен служител по смисъла на чл. 19, ал.1, т.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), който пряко осъществява дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража. Правилно съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 204, алт. 3 ЗМВР вр. с чл. 13, ал.2, т.4 и т.9 вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, в кръга на неговите правомощия, с оглед заеманата от С. младша изпълнителска длъжност, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от закона, а заповедта е издадена след образувано по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР дисциплинарно производство. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилно е твърдението в касационната жалба, че С. не е уведомен за започналото дисциплинарно производство по издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Видно от представената по делото заповед за образуване на дисциплинарно производство № Л-4222/06.10.2023 г. е, че същата е подписана лично от С.. Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР - заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена след изслушване на С. от ДНО на 19.01.2024 г., обективирано в протокол, рег. № 759/19.01.2024 г. (л.46-49). Изпълнени са и изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от закона – изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая, като са използвани допустими доказателствени средства. Привлеченият към дисциплинарна отговорност служител е уведомен за всички етапи от дисциплинарната проверка, запознат е с материалите от дисциплинарното производство и му е осигурена възможност да даде обяснения по случая и да направи искания в съответствие с чл. 207, ал. 8 ЗМВР. В изпълнение на изискванията на чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването е предоставена на С. за запознаване 11.12.2023 г., като това е удостоверено с подписа на лицето и това обстоятелство не се оспорва по делото, като от страна на държавния служител е постъпил отговор (обяснения), който впоследствие да бъде обсъден от ДНО преди налагане на дисциплинарната санкция. Доводите на касатора, че не е имал възможност да участва в производството и да представя доказателства се опровергават от представените в обратна насока доказателствата по делото, от които е видно, че на служителят е дадена възможност да участва в проведеното дисциплинарно производство, да се запознава с материалите по същото като липсват данни С. да е искал да се запознава с някакви материали, да прави извлечения и това да му е било отказано. По изложените съображения доводите на касатора за допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в накърняване правото на защита на С. и водещи до отмяна на оспорения акт, са неоснователни както и касационното възражение в този смисъл за незаконосъобразност на съдебното решение на това основание. Настоящата инстанция не споделя извода на Административен съд София област, че е установено по несъмнен начин извършаване на нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8 от МЗВР. Съгласно трайната практика на ВАС, за да е осъществен фактическият състав на „злоупотреба с власт или доверие”, следва служителят, на когото е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва преднамерено и неправомерно от служебното си положение. Деянието, за което е санкциониран дисциплинарно, следва да е насочено към извличане на определена облага – лична или за трето лице, към поставяне на себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение, оказаното доверие или към увреждане на ведомството, с което се накърнява доверието на органа по назначаването. От субективна страна осъществяването на фактическия състав по т. 8 на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР изисква наличието на умисъл, т.е. съзнателно предприети действия, респ. бездействия при осъществяване на служебните функции и задачи, които са извън очертаните правомощия на служителя, с цел постигане на желания резултат. В този смисъл решенията по адм. дела с №№ 5662/18г., 2615/23г., 3298/24г., 7055/24г. и други. В конкретния случай извличането на определена облага е останало неустановено. Законосъобразен обаче е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, предвид, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, и т.13 ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. В случая е достатъчно, че е установено наличието на деяние съставомерно по чл. 203, ал.1, т.13 – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ ЗМВР, за да бъде наложено дисциплинарното наказание на касационния жалбоподател. Изложените в този смисъл подробни мотиви на административния съд, напълно се споделят от касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не следва да бъдат преповтаряни. Както правилно е отбелязано в мотивите на процесната заповед, видно от събраните по делото доказателства, /многобройните свидетелски показания/ действията на касатора са станали достояние до немалка част от лишените от свобода в затвора, за действията са узнали и служители от надзорно охранителния състав в същия затвор, както и съдебни служители и магистрати в софийска районна и градска прокуратури и несъмнено това е довело до уронване на престижа на службата в ГДИН. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно като постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане за разноски от касационния ответник, Г. Г. С. следва да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата 102,26 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,