Решение № 13014 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4580/2009 г.

Решение № 13014 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4580/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (отм.). Образувано е по жалба на "Бергон Интернет" ЕООД гр. Добрич срещу Решение № 184 от 26.02.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-670/2008 г., в частта му, с която на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за извършено нарушение по чл. 34, ал. 5 от ЗЗК (отм.) и втора санкция - в същия размер за извършено нарушение по чл. 34, ал. 7 от ЗЗК (отм.), и е постановено прекратяване на двете нарушения. В жалбата се излагат твърдения, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон, но са изложени само доводи за несъставомерност на извършените нарушения, което обективира основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Навежда се и възражение за необоснованост на размера на санкциите, като алтернативно се претендира намаляването им. Ответникът КЗК, чрез процесуалния си представител поддържа становище за отхвърляне на жалбата, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са развити в писмени бележки. Заинтересованата страна "Кейбълтел" ЕАД гр. София също счита, че оспорването е неоснователно, тъй като решението е законосъобразно и обосновано с оглед на събраните по преписката доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение жалбата да се остави без уважение. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Решението е постановено от компетентен орган, в изискуемата се форма и при липса на процедурни нарушения. Не се констатира и соченото нарушение на материалния закон или несъответствие с целта му. Установено е, че двете търговски дружества са предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗК (отм.) и извършват стопанска дейност, свързана с предоставяне на интернет услуги и кабелна телевизия на територията на гр. Добрич, което безспорно ги поставя в отношения на конкуренция помежду им. Производството пред регулатора е инициирано от "Кейбълтел" ЕАД с конкретни твърдения за нелоялна конкуренция, осъществявана от жалбоподателя "Бергон Интернет" ЕООД в периода м. юни - м. октомври 2008 г., което прави приложими за случая разпоредбите на отменения ЗЗК. Релевантните за спора факти са правилно установени и съдът счита за безпредметно преповтарянето им в настоящото решение. Спорът между страните е относно правилността на възприетите въз основа на тях изводи от страна на комисията, довели до ангажиране отговорността на жалбоподателя. Първата наложена имуществена санкция на "Бергон Интернет" ЕООД е за извършено нарушение по чл. 34, ал. 5 от ЗЗК (отм.), с оглед на твърденията на "Кейбълтел" ЕАД, че за процесния период с предлагането на услугата достъп до Интернет жалбоподателят е предлагал и безплатна кабелна телевизия, което поведение не се обхваща от посочените в цитираната разпоредба изключения. Съгласно чл. 34, ал. 5 от ЗЗК (отм.) забранява се предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества, както и на печатни произведения при продажба или абонамент за периодични издания. Изводът на КЗК, че с поведението си жалбоподателят е осъществил този състав, е правилен и се споделя от съда. Касае се за две услуги, които са самостоятелни и независими една от друга при предлагането им, а не в съотношение на принадлежност. Поради това не е налице разрешена от закона възможност едната от тях да се предлага безвъзмездно като добавка към другата, с което се създава непазарен стимул при определяне на потребителския избор. Така избраният начин за привличане на клиенти безспорно противоречи на добросъвестната търговска практика и следва да бъде санкциониран. Обстоятелството, че предоставянето на двете услуги заедно като "нова по естеството си услуга" е технически възможно с оглед капацитета на кабелната мрежа, позволяващ едновременно достъп до интернет и получаване на телевизионен сигнал при незначителна по своя размер инвестиция, с което се осигурява пълната експлоатация на мрежата, с нищо не обосновава различен от направения извод. Втората наложена санкция на жалбоподателя е за нарушение по чл. 34, ал. 7 от ЗЗК (отм.), съгласно която се забраняват продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време по цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти. Икономическият анализ в решението на КЗК е основан на представените от жалбоподателя данни по преписката. Те установяват, че предоставянето на услугата кабелна телевизия при месечна цена от 5 лева за т. нар. "Социален пакет" е под себестойността на услугата. Освен това е изпълнено и второто условие за продажба на "значителни количества" предвид спецификата на предоставения продукт - телевизионни програми и възможността те да се излъчват до неограничен брой абонати. Що се касае до тенденцията за намаляването им поради преминаване от кабелна към сателитна или цифрова телевизия, тя е ирелевантна за съставомерността на нарушението поради обстоятелството, че законодателят не поставя изискване за настъпване на вредоносен резултат в хипотезата на чл. 34, ал. 7 от ЗЗК (отм.). Самото поддържане на цени, които не позволяват покриване на разходите за предоставяне на услугата, е недобросъвестно поведение, а съзнателният отказ от реализиране на печалба за продължителен период от време безспорно цели нелоялно привличане на клиенти. Предвид изложеното не е налице основание по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решение и жалбата се явява неоснователна. При определяне на санкцията КЗК е съобразила разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от отменения ЗЗК и приложимата Методика, както и тежестта на извършените от "Бергон Интернет" ЕООД нарушения, поради което претенцията за намаляване на санкцията като незаконосъобразна и несправедлива не подлежи на уважаване. При този изход на спора основателно е искането на ответника за присъждане на разноски и жалбоподателят следва да се осъди да заплати на КЗК сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК , във връзка с чл. 78, ал. 6 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение