Решение № 6464 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5633/2016 г.

Решение № 6464 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5633/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на С. П. А. от гр. С. Загора, подадена чрез процесуалния и представител - адв. Г. Маджарова, против решение № 54 от 17.03.2016 г., постановено по административно дело № 429/2015 г. по описа на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена жалбата и срещу мълчалив отказ на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР С. З. и изричен отказ, обективиран в писмо с УРИ № 122800-20601/25.08.2015 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. С. Загора за връщане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на основание чл. 159, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че е поискано връщането на свидетелството за управление на МПС, тъй като е изтекъл срокът на наложеното наказание. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Ответникът- началникът на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - С. З., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените доводи, намира касационната жалба за неоснователна по същество. С оспореното решение Административен съд С. З. е отхвърлил жалбата на С. П. А. от гр. С. Загора срещу мълчалив отказ на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР С. З. и изричен отказ, обективиран в писмо с УРИ № 122800-20601/25.08.2015 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР- гр. С. Загора за връщане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на основание чл. 159, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 159, ал. 2, предл. последно ЗДвП, тъй като А. не е заплатила изцяло дължимата глоба. Така мотивиран е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е направил точна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел обосновани изводи, които се подкрепят напълно от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ЗДвП не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. В случая е налице третата хипотеза - административният орган е отказал връщане на СУМПС, тъй като дължимата глоба, наложена с влязло в сила наказателно постановление, не е платена. По делото не е спорно, че на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200 лева с влязло в сила на 01.10.2014 г. наказателно постановление № 1931 от 05.07.2013 г., както и че глобата не е платена. Разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ЗДвП е императивна. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Видно от доказателствата по делото към момента на постановяване на оспорения административен акт - 25.08.2015 г. са били налице материалните предпоставки за издаването му. Наказателното постановление, с което е наложено административно наказание глоба е влязло в сила на 01.10.2014 г. Глобата не е била платена към 25.08.2015 г., което обстоятелство е релевантно за законосъобразността на акта. В случая няма данни глобата да е платена и към настоящия момент. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, оспореният в първоинстанционното производство адм. акт, се явява законосъобразен. Като и стигнал до същия правен извод и като е отхвърлил жалбата като неоснователна Административен съд С. З. е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна по наведените в нея твърдения. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 1, пр. 1 АПК Върховният административен съд