Решение № 13719 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8911/2017 г.

Решение № 13719 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8911/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадена чрез юрк. Т. Чолаков, против решение № 290 от 29.05.2017 г., постановено по адм. д. № 810/2016 г. по описа на Административен съд – Пазарджик (АС Пазарджик), в частта му, с което дирекцията е осъдена да заплати на Й. Ангелов сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на Затвора гр. Пазарджик в периода 27.10.2016 г. до 25.01.2017 г. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при постановяване на решението не е съобразена установената по делото фактическа обстановка, а настъпилата по отношение на ищеца вреда не е доказана. С представеното в хода на делото становище е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е подадена и касационна жалба от Й. Ангелов, който обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция над уважения размер до пълния претендиран такъв от 20 000 лева, както и в частта, в която исковата му претенция е отхвърлена за периода от 7.07.2016 г. до 27.10.2016 г. С определение № 13467/7.11.2017 г., постановено по настоящото дело, касационната жалба на Ангелов е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено. Прекратителното определение е оставено в сила с определение № 15546/18.12.2017 г., постановено по адм. дело № 13782/2017 г. по описа на ВАС, петчленен състав. Поради посоченото, решението на АС Пазарджик в отхвърлителната му част е влязло в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията". Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Административен съд Пазарджик е бил сезиран с молба-жалба, подадена от Й. Ангелов и постъпила и регистрирана в съда на 17.10.2016 г. против администрацията на затвора гр. Пазарджик, в която са изложени твърдения за потъпкани човешки права, претърпени унижения, психическо и физическо разстройство от страна на управата на затвора. Изложени са твърдения за мръсотия, хлебарки, дървеници, плъхове, лоша и недостатъчна храна, неосигуряване на мюсюлманска храна, недостатъчна жилищна площ. Ищецът твърди, че по време на престоя си в затвора се е разболял от туберкулоза, като не му е било обърнато внимание на оплакванията. След неколкократни уточнения от страна на назначения служебен адвокат, е посочено, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв за периода 7.07.2016 г. до 25.01.2017 г. С осъдителната част от решението, в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) е осъдена да заплати на Й. Ангелов обезщетение за причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 500 /петстотин/ лева за периода от 27.10.2016 г. до 25.01.2017 г. За разликата до пълния предявен общ размер на исковете, както и за периода от 7.07.2016 г. до 27.10.2016 г., исковата претенция е отхвърлена. Съдът е установил, че Й. Ангелов е задържан на 7.07.2015 г. като е постъпил в Затвора гр. Пазарджик на 18.09.2015 г., а присъдата му е влязла в сила на 25.01.2016 г. (за начало на наказанието се приема 7.07.2015 г.). Ангелов изтърпява наказанието при условията на "строг режим", като на 9.02.2016 г. е бил настанен в 4-о отделение, 401 спално помещение. Размерите на помещението са 29, 81 кв. м., като към него има санитарен възел. В тази килия той е престоял до 7.03.2016 г., когато със Заповед № Л-2203/3.06.2016 г. е бил приведен за лечение в Затвора гр. [населено място]. На 27.10.2016 г., след приключване на лечението, е бил приведен обратно в Затвора гр. Пазарджик, като е бил настанен в спално помещение № 402, на което размерите са 43. 92 кв. м. Към това спално помещение също има изграден санитарен възел. За изясняване на обстоятелствата по делото, като свидетели са разпитани две лица, приети са множество медицински документи, като също така е била допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, която да установи здравословното състояние на ищеца. От правна страна съдът приел, че предявеният от Й. Ангелов иск срещу ГДИН за претърпени неимуществени вреди от администрацията на Затвора гр. Пазарджик за периода от 27.10.2016 г. до 25.01.2017 г. е частично основателен, защото след връщането му в Затвора гр. Пазарджик ищецът е бил настанен с още 15 лишени от свобода в килия № 402, която е 43, 92 кв. м., и така полагащата се площ на всеки лишен от свобода е била под предвидения минимум. Въз основа на показанията на свидетелите съдът приел, че условията в килията били лоши – имало хлебарки, дървеници, плъхове, влага и мухъл, почиствало се единствено с вода, без препарати. По отношение на храната е прието, че същата била малко като количество и некачествена. По отношение на твърдението за влошеното здравословно състояние на ищеца, съдът се позовал на заключението на съдебно-медицинска експертиза, като е посочено, че не може да се установи кога лицето се е разболяло от туберколоза, но поради болестта на Ангелов му е било проведено адекватно лечение, довело до неговото напълно оздравяване. Съдът се е позовал на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и на европейската съдебна практика. По тези съображения съдът е определил размер на дължимото обезщетение за процесния период от 500 лв., като до пълния претендиран размер от 20 000 лв., както и за периода от 7.07.2016 г. до 27.10.2016 г., когато ищецът не е пребивавал в Затвора гр. [населено място], а се е лекувал в Затвора гр. [населено място], е отхвърлил исковата претенция. Обжалваното решение е недопустимо. Исковата молба е подадена на 17.10.2016 г., а със съдебното решение е присъдено обезщетение за период след завеждане на исковата молба, което е основание за недопустимост на съдебното решение. Съгласно чл. 124, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено (ал. 1), а според ал. 2 може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Следователно, предмет на осъдителен иск може да бъде съществуващо, съгласно твърдяното от ищеца, право към момента на предявяване на иска. Алинея втора на цитираната разпоредба урежда изключението, при което иск за неизискуеми задължения (права) би бил допустим, само ако те са повтарящи се. В настоящия случай предявените искове, с които се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за периода след датата на предявяване на исковата молба не касаят повтарящи се задължения по смисъла на чл. 124, ал. 2 ГПК. По принцип задължението за заплащане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ няма характер на повтарящо се. Спорното право се индивидуализира по основание и петитум с исковата молба. Преценката за неговото съществуване се прави към датата на приключване на устните състезания, като се вземат предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, щом като са от значение за спорното право. Имат се предвид такива юридически факти, които са от значение за заявеното с исковата молба право, но не новонастъпили юридически факти, които са основание за предявяване на нов иск, каквито са вредите настъпили за периода след подаване на исковата молба. Правото на обезщетяване на причинени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ възниква само когато са налице елементите на фактическия състав, който поражда тази отговорност. Ищецът не може да претендира вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за бъдеще време, след като тяхното осъществяване не е настъпило към момента на предявяване на иска. По изложените съображения решението в обжалваната част следва да бъде обезсилено. Искът за обезщетение срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на Затвора гр. Пазарджик за периода 27.10.2016 г. до 25.01.2017 г. до размера от 500 лв е недопустим, поради което следва да бъде оставен без разглеждане, а съдебното производство - прекратено. С оглед изхода от спора, на касатора ГДИН следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,