Решение № 6106 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3539/2013 г.

Решение № 6106 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3539/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Васил Лазаров Пантелеев, в качеството му на ЕТ "СИРОКО - Васил Лазаров" със седалище гр. София, ул. "Позитано" № 14, за отмяна на влезлите в сила решение от 12.11.2009 г., постановено по адм. д. № 0921/2006 г. на СГС, IIIб състав и решение № 15752 от 21.10.2010 г., постановено по адм. д. № 6380/2010 г. на ВАС на основание чл. 239, ал. 1, т. 1, 2 и 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва молбата на посочените основания, като неоснователна, по съображения подробно изложени в представеното писмено становище по делото. Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия, намира молбата за допустима, но разгледана по същество за неоснователна. С първото решение СГС е отхвърлил жалбата на молителя в настоящото производство против ДРА № 131/7.03.2005 г., издаден от Роза Янева - гл. данъчен инспектор, ръководител екип в ТДД-София област в частта, с която е потвърден с решение № 3045 от 17.11.2005 г. на РДД - София относно отказано признаване право на данъчен кредит по ф-ри № 673/4.11.2001 г., № 704/20.12.2001 г., № 710/29.01.2002 г., № 706/7.01.2002 г., № 641/25.02.2002 г., № 731/28.03.2002 г., № 858/13.11.2002 г., № 859/29.11.2002 г., № 860/29.11.2002 г., № 863/30.11.2002 г., № 844/30.12.2002 г. и № 845/3.01.2003 г., всички издадени от ЕТ "Савина-М-Радослава Савова", като неоснователна. С второто решение тричленен състав на първо "А" отделение на ВАС е оставил в сила предходното. По отменителното основание по чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК. Съгласно тази разпоредба от кодекса актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това предполага новите обстоятелства и писмени доказателства да са съществували при разглеждането на делото, но те да не са били известни на страната. В случая, като ново писмено доказателство, молителят представя постановление от 15.05.2012 г. за отказ да се образува досъдебно производство, постановено по преписка № 12424/2011 г. по описа на I РПУ, прокурорска преписка № 38184/2011 г. по описа на СРС, което означава, че това доказателство не е от кръга на тези, които визира хипотезата на посочената норма. Наред с това, следва да се отбележи, че с това доказателство не се установяват нови обстоятелства, които да са от съществено значение за делото. Това е така, тъй като твърдените допуснати съществени нарушения при извършените насрещни проверки на доставчика по посочените фактури и при съставянето на протоколите от тях, не са обстоятелства, които да са от съществено значение за решаване на спора по посочените дела. Доводи за допуснати съществени нарушения при извършените насрещни проверки са обсъждани както от първоинстанционния съд, така и от касационната инстанция и съдът е приел, че дори съставените протоколи да не съставляват годно доказателство за установените с тях обстоятелства, то данъчнозадълженото лице не е доказало наличието на кумулативните изисквания на закона за възникване на право на данъчен кредит, т. е. не е установило обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. По изложените съображения искането за отмяна на това основание следва да се отхвърли. По отменителното основание по чл. 239, т. 2 АПК. Съгласно този текст от кодекса актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпното действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В случая предвидената в разпоредбата хипотеза не е налице, тъй като съдът не е обосновал акта си на свидетелски показания и на заключение на вещи лица, за които по надлежния съдебен ред да е установено, че са неистински. Не е установено и престъпно действие на страната, а е налице акт за отказ да се образува досъдебно производство. По отменителното основание по чл. 239, ал. 1, т. 3 АПК. Съгласно този текст от кодекса актът подлежи на отмяна, когато същият е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая не е налице отмяна на акт, на който да се е позовал съдът, нито акт, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия,